Съдия началник? Това е оксиморон!

Съдебната система е пробита от политическо или лобистко влияние чрез  административните ръководители

Провокиран съм от един коментар на Иванка Дончева в De facto, според която административният ръководител не трябва да участва като съдия в съдебен процес.  Предполагам, че авторката е съдия, която е добре запозната с действителността в правосъдието и в частност – с това което се нарича тайна на съвещанието при вземане на решение по казуса.  Според Дончева,  административен ръководител, ако участва в процеса като председател на състав, на практика решава делото и останалите членове ще се „ луди за връзване” ако отстояват друго мнение, защото той ще им съсипе здравето и живота, тъй като подронват „ имиджа на шефа”.

Предполагам, че има много истина в това, което споделя г-жа Дончева, а това е много тревожен сигнал. Отдавна искам да обърна внимание на конфликтите и гафовете, които съпътстват назначаването на административин  ръководители в различните степени на съдебната система. Не е тайна, че винаги се подозира политическо влияние или такова на определено лоби при тези назначения и това обяснява особената важност, която се отдава на тези постове, плод на една первезна аналогия с ролята и значението на началниците в административните структури на изпълнителната власт. Признанието на г-.жа Дончева, че участието на админисративният ръководител в съдебен състав предрешава изхода на делото по волята на „ шефа” означава, че българският съдия е изградил манталитет, който е чужд на неговото призвание и обществена функция.

В съда няма началници – това добре трябва да се разбере от нашите политици ( които демонстрират, особено напоследък, страхотна правна неграмотност), от широката общественост и най –вече от съдиите от всички рангове, защото това е равнозначно на оксиморон*.  Съдията, дори и най- нисшия по ранг, е подчинен само на закона. Това е не само конституционен, но и цивилизационен принцип, основен белег на правовата държава. Председателят на състава, дори и той да е висш  административен ръководител, е само primus inter pares – пръв между равните. И ако сме я докарали дотам, че административният „ шеф”  може да налага при участието си в състава по конкретно дело своето мнение, над противното  мнение на останалите двама или четирима членове на състава поради страх от административна репресия, каква е гаранцията, че това налагане, поради същата причина, не може да се осъществи и по дела, в които той не участва?

Администрирането в съда е дейност извън конституционната му функция – да правораздава. Председател на съд, който да не съдийства, както предлага Дончева, не е вече съдия, а чиновник. Утвърдена практика е, а така е записано и в ЗСВ, председателите на съдилища, също като колегите си, да правораздават, но в по –малък брой дела, поради ангажиранастта им с администриране на съдебната дейност ( Румен Янков участваше в състави и когато беше председател на ВКС).  От този ъгъл на зрение, административните функции на председателя на съда са по-скоро тегоба, а не привилегия, която ги поставя над останалите им колеги. И ако онова, което емоционално споделя Дончева е действителност, има нещо дълбоко сбъркано в състоянието на нашите съдилища, плод на дълго негативно развитие, водещо началото си от един дълъг период на правен нихилизъм, при който разделението на властите беше анатемосвано като ерес, а единоначалието – принцип.

Председателят на съд е преди всичко представителен и почтен пост, най –висока степен в кариерно развитие на съдията, а не връх на йерархична административна пирамида.  До него трябва да достигат само безспорно изградени юристи,  с дългогодишна безупречна кариера и изграден морален авторитет сред колегите си и сред обществото, по пътя на постепенно възходящо развитие, от по-нисък към по-висок ранг в съдебната система.Така е в утвърдените европейски правови държави. Така е било по стария Закон за устройство на съдилищата / ЗУС / отпреди 9.09.1944г.  За съжаление, по действуващия ЗСВ е възможно в голяма степен да се пренебрегне тази утвърдена традиция. Примери много: като се започне от назначаването на Владимира Янева за председател на СГС и се стигне до избора на настоящия председател на ВАС.

От тук, не сме далеч от мнението, че съдебната система е пробита от политическо или лобистко влияние чрез  административните ръководители, които се изживяват като началници своите колеги и насаждат в съда атмосферата описана от Дончева, която е несъвместима с достойнството на съдийската професия.

* Уикипедия:  Оксиморон (от старогръцки) e стилистично средство на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната образност. Например „сладка мъка“ или „Живият труп“ (Л. Н. Толстой).  Разглежда се като разновидност на метафората.