Постановените ефективни присъди в държавата остават тайни, но само ако са окончателни. Забраната за публикуването им не засяга първоинстанционните присъди и въззивни решения, които са обжалвани или протестирани.

Това е решила на последното си заседание, проведено на 14 ноември, Комисията „Професионална квалификация и информационни технологии“ на ВСС. Протоколът бе публикуван днес. На заседанието са присъствали всички членове на комисията: Калина Чапкънова (председател), Боряна Димитрова, Гергана Мутафова, Даниела Марчева, Светлана Бошнакова и Севдалин Мавров.
Корекцията е направена по предложение на Чапкънова, Мутафова и Димитрова „във връзка с многобройни запитвания на магистрати от страната и указание на Главния прокурор на Република България, уреждащо материята“.
Предното решение на тази комисия, взето на 1 ноември, взриви духовете. То разпореждаше на съдилищата – от всички нива, да спрат публикуването на съдебните актове, с които се постановяват ефективни присъди, като се позова на нов текст в Закона за съдебната власт. Той гласи: Чл. 64 (2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решенията, с които присъдите са влезли в сила, се публикуват на страницата на съответния съд в интернет, след получаване на уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането им в изпълнение.
Същият текст се появи и в Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 416, ал.7 НПК), също в сила от 5 ноември. Целта на въпросното законотворчество била да се спре бягството от правосъдието. Промяната в НПК бе предложена от правителството, тази в ЗСВ – от депутати.
Въпреки че всички и отдавна знаят – бегълците не чакат публикуването на присъдите, за да хукнат да се укриват. А „бягствата“ се спират не с превръщането на публичното правосъдие в тайно, а когато службите, полицията, прокуратурата си свършат работата – съвестно и навреме.
Скандалът с решението на комисията на ВСС набра сили, защото кадровиците на практика дописаха и без това рестриктивните законови текстове, поговолно провъзгласявайки за тайни всички ефективни присъди, независимо от инстанцията, на която са произнесени.
Ето какво гласи сега „редактираното“ й решение:
ДОПЪЛВА решението си по Протокол № 28 от 01.11.2017 г., т.1.1, както следва:
1.1. Да се преустанови, считано от 05.11.2017 г. публикуването в интернет сайтовете на съдилищата и ЦУБИПСА, актовете на съдилищата по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, до получаване на уведомление от прокурора за предприети действия по привеждане в изпълнение. Забраната не се отнася до първоинстанционните присъди и въззивни решения, които са обжалвани и протестирани.
- ДОПЪЛВА т.1.2. препоръчания механизъм по изпълнение на чл. 64, ал, 2 от ЗСВ:
– В срока по чл. 416, ал. 6 от НПК първоинстанционната прокуратура изпраща уведомления за предприетите действия по привеждане в изпълнение на наказанията от нейната компетентност в съответния й първоинстанционен съд, както и до съда, постановил окончателен съдебен акт.
– След получаване уведомление от прокурора, окончателният съдебен акт се публикува в интернет сайта на съответния съд и в ЦУБИПСА.
Не че и това е добре – безспорно не е. Дължим го на вносителите и законотворците.
DeFakto.bg DeFakto.bg









Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *