DeFakto.bg DeFakto.bg
С Указ на президента на Република Франция българският конституционен съдия Константин Пенчев е удостоен със званието Офицер на Националния орден на Почетния легион. Отличието е заради дейността му в защита на правата на човека като омбудсман и публичната му позиция за истинска съдебна реформа. Вчера посланикът на Франция Ерик Льобедел е връчил ордена на Пенчев.
Константин Пенчев, сега конституционен съдия, бе председател на Върховния административен съд (2004 – 2010), а от 20 октомври 2010 – национален омбудсман. На 8 октомври 2015 година бе избран за конституционен съдия.
Сегашният омбудсман Мая Манолова заслужи обществен авторитет с агресивната си неотстъпчивост пред властите за правата на гражданите. Не може да се отрече обаче, че като омбудсман с активността си пред Конституционния съд (и не само!), Констанин Пенчев очерта доста от пътищата за защита на човешките права.
Едно от най-важните дела, образувани по негово искане бе делото за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 189, ал. 13 от Закона за движение по пътищата, предвиждала, че не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително (к.д. № 10 от 2011 г. ) С Решение № 1 от 01.03.2012 г. Конституционният съд обяви за противоконституционен оспорения текст.
След това решение и изявлението на Пенчев, че ще атакува пред КС всички закони, в които се допуска необжалваемост на наложени глоби и имуществени санкции, параламентът измени над 10 закона, в които имаше идентични разпоредби.
Особено важно за правата на гражданите бе делото пред КС , заведено по искане на обществения защитник( № 2 от 2011 г). срещу чл. 75, т. 5 и т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), който позволяваше да се налага принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната“ заради парични задължения над определен размер. КС обяви противоконституционност на разпоредбата(р.№2 от 31.03.2011 г.) , а аналогичните разпоредби за налагане на тази принудителна мярка и по отношение на чужденци (– чл. 43, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за чужденците в Република България) , също бяха обявени за противоконституционни, пак по искане на омбудсмана. ( к.д. № 4/2013 г.)
Друго искане, отправено от омбудсмана до КС, със значение за гарантиране на правото на собственост на гражданите, бе срещу процедурата за принудително отчуждаване на имоти за държавни или общински нужди за държавни и общински нужди, дело също спечелено от омбудсмана. С Решение № 6 от 2013 г. по к. д. № 5 от 2013 г. КС обяви разпоредбите от два закона за противоконституционни.
Пенчев спечели и казуса по Закона за електронните съобщения , чиито текстове ( чл. 250а-чл.250е, чл. 251 и чл. 251а ) задължаваха доставчиците на интернет да съхраняват всички данни на своите клиенти за период от 1 година. През 2014 година Съдът на Европейския съюз обяви Директива 2006/24/ЕО на базата на която са приети тези норми, за нищожна, а с решение № 2 от 2015 г. по к. д. № 8/2014 г. КС обяви и атакуваните от Пенчев разпоредби за противоконституционни.
Две от сериозните битки, подети от Пенчев, сега продължава и Мая Манолова, защото КС отхвърли сериозни искания на омбудсмана в защита на гражданите.
Пенчев поиска от съда да обяви противоконституционност на разпоредбите чл. 153, ал. 1 и ал. 6 от Закона за енергетиката. Според тях топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части в сграда – етажна собственост, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. В резултат и да си си спрял парното, се начисляват суми за отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. С Решение № 5 от 2010 г. КС отхвърли искането на омбудсмана.
Като омбудсман Пенчев подхвана и привилегиите на банките за събиране на вземания, а фактът, че Манолова продължава да се бори с темата, напомня, че КС отряза това искане. То бе срещу прословутия чл. 417, т. 2 от ГПК, който регламентира издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, установяващи вземания на държавните учреждения, общините и банките. КС отхвърли искането на омбудсмана ( р. № 12/2012 г) и то в същинско противоречие с последвалото решение на Съда на ЕС в Люксембург .
В диспозитива на Решение С-415/11 срещу Испания, Европейският съд прие: „Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, и по-специално спиране на посоченото изпълнително производство, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на крайното му решение„.
Имаше и случаи, когато съдът отхвърляше искания на омбудсмана, но самото им изваждане на дневен ред, предизвикваше ефект.
Такова бе делото, което по искане на омбудсмана образувано за отмяна на престарелия институт на запрещението,( чл. 5, ал. 1 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) в частта „и стават недееспособни“ и разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗЛС.) Независимо че КС отхвърли искането, в мотивите си прие, че действащата законодателна уредба не отчита изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания ограниченията за тези лица да бъдат пропорционални на състоянието им, да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовно преразглеждане от независим орган. Самото сезиране от Пенчев , както и мотивите на съда, предизвикаха Министерството на правосъдието да изработи нов Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, който да замести Закона за лицата и семейството.
Той е известен критик на хаотичната съдебна реформа.
Настоящият конституционен съдия Константин Пенчев ще получи тазгодишната голяма награда за принос в правото. Статуетката „Темида“ ще му бъде връчена от Огнян Герджиков.
