Инспекторатът призна сем.Анчови от емблематичния процес „Чепинци“ за жертви на мудното правосъдие

Повече от 19 години след извършването на престъплението и година и половина след постановяването на окончателните присъди за него, Инспекторатът призна пострадалите за жертви на мудното правосъдие у нас. Сега Министерството на правосъдието трябва да определи обезщетенията – максимумът е 10 000 лв.

Заявления са подали и двама от общо шестимата осъдени.

Макар от Инспектората да спестяват имената, става дума за прословутото дело за грабеж на семейство Анчови в село Чепинци на 31 януари 1998 г., когато са изнасилени и двете им дъщери (факт, станал публично известен отдавна, затова не го спестяваме). Обвинението за изнасилване обаче отпадна по давност. А делото бе сред любимите дъвки на Цветан Цветанов като вътрешен министър в атаките му срещу нехаресвани съдии.

Тогава, през 1998 г., маскирани мъже нахлуват в дома на сем. Анчови в с. Чепинци, пребиват бащата Веско Анчов, насилват дъщерите – на 11 и на 16 години и задигат над 90 000 лева и скъпоценности. Обвинителен акт е внесен едва 5 години след трагедията, без посочване на извършителите на изнасилването, на съд е изправен само помагач.

На 18 април 2016 г. след ред завъртания във военното правосъдие и при поредно касационно разглеждане ВКС постанови по 10 години затвор за бившия сержант Димчо Димов, Борис Маринов, Петър Стоянов, Цветко Ненов, Димитър Николов и Божидар Методиев, признати за виновни за въоръжен грабеж в големи размери. Отделно ВКС осъди шестимата солидарно да заплатят на Веско Анчов и Марина Анчова 90 150 лева обезщетение за имуществените вреди ведно със законната лихва от 31.01.1998 г. Както и по 30 000 лева за Веско и Марина обезщетение за неимуществени вреди заедно с лихвата. Присъдата бе тази заради надвишаването на всички граници на разумен срок за правосъдие.

Ето и съобщението на Инспектората:

Семейство, пострадало при въоръжен грабеж на движими вещи в особено големи размери от къщата им през 1998 г., следва да бъде третирано като жертва на забавено правосъдие, след като делото срещу извършителите на престъплението е продължило 18 години, 2 месеца и 18 дни.

Четирите заявления на пострадалите от престъплението – съпрузи и двете им деца, са сред 79-те заявления от граждани за нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, които Инспекторатът към ВСС е проверил и приел за основателни за периода 1 юли – 30 септември 2017 г. Констативните протоколи са изпратени на Министерството на правосъдието, което сключва споразумения за бавно правораздаване.

Производството, в което членовете на пострадалото семейство са участвали като частни обвинители и граждански ищци, е за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). При извършената проверка са констатирани нарушения, допуснати в досъдебното производство и в съдебната фаза, които са довели до увеличаване на общата продължителност на делото.

В досъдебното производство, продължило 5 години и 9 месеца, са се сменили шестима следователи от Столичната следствена служба и шестима наблюдаващи прокурори от Софийска градска прокуратура. Шест пъти наблюдаващите прокурори са връщали делото на разследващите, като в по-голямата си част постановленията не са добре мотивирани, не съдържат конкретни и точни указания към разследващите за извършване на процесуално-следствени действия или повтарят дадените в предишни постановления.

По следственото дело още през март 2001 г. са съществували достатъчно данни, че към момента на извършване на престъплението единият от седемте обвиняеми е служител на МВР с полицейски правомощия – обстоятелство, което според действащите в този момент правила на Наказателно-процесуалния кодекс за определяне на родовата подсъдност по делата сочи, че делото е подсъдно на военните съдилища, респективно повдигането на обвинение е от компетентността на съответната военна прокуратура.

Тези данни обаче не са проверени и не са събрани доказателства за установяване на верността им нито от прокурора, нито от първоинстанционния съд (Софийски градски съд). Едва на 15 септември 2006 г. СГС е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Софийска военно-окръжна прокуратура по компетентност. Тези пропуски са забавили делото с близо 5 години и 6 месеца, защото производството е започнало отначало, от фазата на досъдебното производство.

В съдебната фаза са допуснати редица забавяния, причинени от действията на съдилищата. Делото в СГС е продължило 3 години и 6 дни. Проведени са общо 19 заседания, на 12 от тях не е даден ход. Производството в Софийския военен съд е продължило 4 години и 9 месеца – проведени са общо 20 заседания, на 12 от тях не е даден ход.

И при двете производства в първоинстанционните съдилища ход на делото не е даван поради неявяване на подсъдимите и/или техните защитници, като съдът не е предприел своевременно необходимите действия за дисциплинирането им, нито е изисквал доказателства за установяване на причините за неявяване, довели до отлагане на делото.

Подсъдим например не се е явявал на съдебни заседания по различни причини – бил задържан в следствен арест по друго дело, бил катастрофирал във Великобритания, бил с взета мярка домашен арест по друго дело, но служителите в съответното РУП не били уведомени за датата на съдебното заседание, поради което той „не посмял да напусне дома си и да се яви”. Друг подсъдим пък бил обявен за общодържавно издирване, тъй като бил с временно прекъсване на наложеното по друго дело наказание лишаване от свобода и не се бил върнал в затвора. Трети подсъдим не се явил на заседание, защото бил задържан в друг град с мярка за неотклонение задържане под стража. Заболяване е била най-честата причина за неявяване в съда.

Постановената от Софийския военен съд оправдателна присъда три пъти е била потвърждавана от Военно-апелативния съд и два пъти отменяна от Върховния касационен съд (ВКС), а делото два пъти е връщано от ВКС на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда. Това е забавило приключването му с 2 години и 6 месеца.

Указанията на ВКС, дадени с двете отменителни решения, не са били изпълнени, и това е наложило при третото разглеждане на делото ВКС да проведе въззивно следствие. Това също е довело до забавяне на окончателното приключване на делото.

Заявления за нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок са подали и двама от общо шестимата осъдени (един от подсъдимите е бил убит през 2005 г.). ВКС е намалил наполовина дължимите им наказания като полагаща се компенсация за неразумно дълго продължилия процес, както предвижда чл. 55, ал.1, т. 1 от НК и каквато е практиката на Европейския съд по правата на човека – по 10 години лишаване от свобода вместо максималния размер от 20 г.