Повратът на позицията на държавата в съдебната битка за т.нар. царски имоти става все по-очевиден. След взривилата духовете молба на отговорния за държавната собственост министър на регионалното развитие Николай Нанков за спиране на делото за двореца „Врана“, за да се сключи споразумение със Симеон Сакскобургготски, последва второ искане. Този път за двореца „Царска Бистрица“.
На 20 ноември в Софийския апелативен съд има постъпило искане от името на държавата за спиране на делото, казаха от САС в отговор на запитване на De Fakto. По наша информация искането, подписано от Нанков, е еднотипно с това за „Врана“ – делото да се спре за 6 месеца за постигане на споразумение. Каква ще е сделката не е известно, какво срещу какво ще се търгува – също.
А става дума за имотите, връщани на Симеон и сестра му Мария-Луиза основно по време на кабинета „Сакскобургготски“, без законово основание, на базата на едно решение на Конституционния съд, което няма и никога не е имало реституционен ефект. И това на три пъти вече бе окончателно обявено от Върховния касационен съд. (De Fakto неотдавна описа защо е необяснимо държавата да търси сделка със Симеон).
Каква беше ситуацията с „Царска Бистрица“ до молбата на министър Нанков?
Софийският окръжен съд призна имота за държавен. С решение от 25 юли тази година това е потвърдено и от състав на Софийския апелативен съд с председател Алексей Иванов.
„Интендантството е придобило имота по давност като държавно юридическо лице, а не от и за монарха като физическо лице“, пише в решението на САС. И още – не се доказва влагането на лични средства на цар Фердинанд в закупуването на земите от имението, включително заети му от Руската империя (въпросният заем бе надълго и нашироко разискван по ред „царски“ дела). В светлината на последните произнасяния на ВКС апелативният съд обявява също: при действието на Търновската конституция монархът е можел да придобива по давност имоти за себе си (ако не е във връзка с поста и функциите му на държавен глава), НО случаят не е такъв.
На финала с решението се отменя извършеното прихващане между вземанията на държавата за приходите от билети за посещения в резиденцията и и добива на дървесина в имота и насрещното вземане на Симеон и Мария-Луиза за извършени подобрения.
Република България е осъдена да плати допълнителните разноски на Сакскобургготски и сестра му по първоинстанционното дело за 7 675,76 лв., както и 12 298,83 лв. за производството пред САС.
Симеон и Мария-Луиза, от своя страна, са осъдени да платят разноските на държавата пред втората инстанция за 30 521 лв.
Равносметката и евентуалният развой
Равносметката е красноречива. Дотук окончателно, на три инстанции, държавата спечели делата за „Кричим“ (единственият дворец, чието връщане бе отказано на Симеон, адвокати по него бяха проф.Владимир Петров и Любомир Денев), както и за „Ситняково“ и „Саръгъол“ (защитници на държавата бяха „Савова & сие“ и адвокат Петър Петров).
На две инстанции държавата спечели делата за „Царска Бистрица“ и бившето стопанство на УБО край Врана (доста апетитен имот, тъй като там има действащо предприятие).
Без решение на първа инстанция са само споровете за „Врана“ (делото е отложено за 8 май догодина, а има и искане за спирането му за постигане на споразумение) и 16 500 дка рилски гори (следващото заседание е през март догодина).
Какво може да се случи след молбите на регионалния министър Нанков? Имотите, за които ще се потърси споразумение „елегантно“, без никакви усилия и сделки, да си останат във владение на Симеон, отговарят вещи в процеса правници. И обясняват: това лесно може да стане, ако след спирането (а при направено искане от името на държавата съдът не може да го откаже) държавата просто „пропусне“ срока за възобновяне на процеса. Тогава, без официална сделка, делата се прекратяват, все едно не са били водени. Какъв ще е резултатът? „Врана“ и „Царска Бистрица“ повторно се подаряват на бившия цар и премиер. А дали само те?