DeFakto.bg DeFakto.bg
Сръбският генерал Ратко Младич получи доживотна присъда от Международния трибунал в Хага за военните престъпления в бивша Югославия. Трибуналът го призна за виновен по 10 от общо 11-те обвинения, сред които геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина в периода 1992-1995 година. Сред заключенията на трибунала се посочва, че в Сребреница е бил извършен геноцид.
Върховният комисар по човешките права към ООН Зеид Раад ал Хусейн заяви, че присъдата на Младич е огромна победа за правосъдието, съобщи Ройтерс. Присъдата е предупреждение към всички извършители на подобни престъпления, че няма да се измъкнат от правосъдието, независимо колко власт имат, подчерта Хусейн.
Между 7000 -8000 босненски мюсюлмани са избити през юли 1995 г.
Миналата година лидерът на босненските сърби Радован Караджич, бивш президент на Република Сръбска и върховен главнокомандващ на босненските въоръжени сили, беше признат за виновен за организиране на геноцид и получи 40-годишна присъда. Самият Караджич бе издал т.нар. Директива 7 до Войската на Република Сръбска, която предвижда „тоталното физическо разделение на населението на анклавите Сребреница и Зепа възможно най-скоро, предотвратяване дори и на комуникацията между лицата в двата анклава. Чрез планирани и добре обмислени бойни операции да се създаде непоносима ситуация на тотална несигурност без надежда за бъдещо оцеляване или живот на населението на Сребреница и Зепа“.
Клането в Сребреница е клеймо и за мироопазващата мисия на ООН.
Варварството се превърна и в „холандска травма“, заради бездействието на холандските „сини каски“ през 1995 г., изпратени от ООН да опазват взривоопасния район.
На 13 юли 1995 г. повече от 300 босненски мюсюлмани, момчета и мъже, са били принудени да напуснат лагера на холандските миротворци в Поточари. Те са били сред 5000 души, главно жени и деца, под защитата на умиротворителните сили на ООН в Босна и Херцеговина, а по-късно по-голямата част от тях са избити в Сребреница. През 2014 г. холандски съд обяви, че Холандия е отговорна за убийствата на стотиците босненски мюсюлмани. Според магистратите, холандските миротворци не са успели да защитят мирното босненско население, след като градът е паднал при обсадата на сръбската армия, а би трябвало да са наясно с опасността от геноцид над 300-те босненци, потърсили тяхната закрила.
Според решението на съдия Лариса Елуин холандският контингент „Дъчбат“ е трябвало да си даде сметка, че босненските мюсюлмани ще станат жертва на геноцид. Ако холандските „сини каски“ им бяха позволили да останат в лагера, те по всяка вероятност са щели да оцелеят. Но позволявайки да бъдат предадени на сърбите и откарани от лагера, холандският контингент е съдействал за унищожението на беззащитни хора, пише още в мотивите на съда.
Съдът заявява още, че холандското правителство трябва да поеме някаква отговорност за случилото се и да плати компенсации на семействата на жертвите
Година, по-рано Върховният съд на Холандия обяви, че страната е отговорна за смъртта на трима мюсюлмани, убити, след като са били изгонени от военната база на холандския контингент в Босна. Въз основа на този съдебен акт по-късно холандското военно министерство отпусна обезщетение от 20 хил.евро за всяка от жертвите. Делото заведоха роднини на жертвите, създатели на организацията „Майките от Сребреница“. В мотивите на „Майки от Сребреница“ се казваше,че холандските „сини каски“ не са оказали никаква
Броят на загиналите по време на войната в Босна, изправила един срещу друг православните сърби, бошняците мюсюлмани и католиците хървати, е близо 100 000 души. 38 000 от тях са цивилни, главно мюсюлмани, сочат данни на сараевския Център за изследвания и документация. Половината от 4,4-милионното население на страната се е изселило.
Първи, през 2007 г. Международният съд на ООН (ICJ-CIJ.org) в Хага определи като геноцид клането в Сребреница.
Имало е извършен геноцид от страна на членовете на Босненската сръбска армия в Сребреница през 1995 г., обяви тогава председателят на съда Розалин Хигинс.
Въпреки признанието за наличие на геноцид в Сребреница, Международният съд констатира, че Сърбия не е отговорна за масовото убийство на босненските мюсюлмани.
Според съда, актовете на геноцид в Сребреница не могат да бъдат приписани на държавните органи на Сърбия. Хигинс посочи,че „ не може да бъде установено дали Сърбия е съучастник в геноцида като е помагала на босненските сърби в момент, когато е била наясно, че тези сили смятат да извършат геноцид, макар да е „осигурила значителна военна и финансова подкрепа на Република Сръбска по време на войната“.
Същевременно съдът обяви Сърбия за отговорна, че през юли 1995 г. не е извършила нищо, за да предотврати геноцида в Сребреница,
