Последни новини
Home / Избрано / Страсбург присъди рекордно обезщетение от 462 хил.евро на собствениците на Синята къща в Пловдив (допълнена)

Страсбург присъди рекордно обезщетение от 462 хил.евро на собствениците на Синята къща в Пловдив (допълнена)

Defakto.bg
Адвокат Михаил Екимджиев
Собствениците на Павлитовата къща в Пловдив, известна и като Синя къща бяха щедро обезщетени от Съда в Страсбург за близо 20 години ходене по мъките у нас.

Рекордното обезщетение от 462 хил. евро присъди Съдът по човешките права в Страсбург на  собствениците на една от най-красивите къщи в Стария град на Пловдив – Павлитовата или Синята.   Решението е по  делото „Ченгелян и други срещу България“, обяви  за  De Fakto  адвокат Михаил Екимджиев, който представляваше седмината жалбоподатели пред Европейския съд.

„Ако това решение влезе в сила и обезщетението бъде изплатено, ще означава, че моите клиенти няма да имат претенции за собственост и Синята къща остава на държавата“, разясни последиците от акта на Евросъда  Екимджиев.

И още: „Решението по това дело бе илюстрация на поредния системен проблем на несъответствие на българското законодателство и практики с правните стандарти на ЕСПЧ и по-специално с принципа за върховенството на правото. Този принцип предполага непререшимост на окончателните съдебни решения“, каза  пред De Fakto адвокатът

По същия казус преди повече от година съдът в Страсбург  прие, че е погазена правната сигурност и правото на всеки мирно да се ползва от собствеността си.  Даде и 4 месеца срок на правителството да се споразумее с наследниците на Павлитовата къща за размера на обезщетението за имуществени вреди, което ще им плати, а то може да възлиза на стотици хиляди евро.

Така се и оказа,  след като държавата не постигна споразумение със собствениците, сега трябва да им плати обезщетение от близо един милион лева. Част присъдените средства са за пропуснати ползи, друга част е за цената на имота, приспаднати са подобренията, направени от държавата.

 Случаят

Павлитовата къща е обявена за паметник на културата с национално значение още през 1949 г. През 1966 г. е национализирана по реда на Закона за плановото изграждане на населените места (ЗПИНМ), а на собствениците е платена компенсация от малко над 14 000 лв.

През 1992 г. излиза Законът за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСВНОИ). В срок бившите собственици подават молби до кмета на Пловдив за връщане на имота им. Той отказва и следва обжалване пред Пловдивския окръжен съд и впоследствие пред Върховния административен съд.

След пет години, през октомври 1998 г. ВАС излиза с окончателно решение, с което отменя отказа на кмета на Пловдив за връщане на Павлитовата къща.  Така ВАС де факто реституира имота на бившите му собственици и приема, че случаят отговаря на всички изисквания, които поставя ЗВСВНОИ, за да им бъде върнат (сградите съществуват и мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало). Наследниците изпълняват и последното условие на реституционния закон и връщат платените през 60-те години 14 732 лв. Къщата е отписана от актовите книги за общинска собственост, а на новите стари собственици са издадени нотариални актове.

Вместо обаче да влязат във владение на имота си,  собствениците близо две десетилетия са в дебрите на десетки нотариални покани и искания за срещи до Община Пловдив и Националния дарителски фонд „13 века България“, които владеят Павлитовата къща. И не желаят да я предадат на собствениците.

Затова през 2003 г. наследниците подават ревандикационен иск срещу Община Пловдив и фонд „13 века България“. ( Иск на невладеещия собственик срещу владелеца – несобственик. Чл.108 ЗС гласи, че „Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.” )

Четири години по-късно,  през май 2007 г. Върховният касационен съд (ВКС) излиза с окончателно решение, което ще стане причина за осъждането в  Страсбург.

С решението си ВКС на практика отменя реституцията на Павлитовата къща, която е постановена с влязло в сила решение на Върховния административен съд още през 1998 г.  ВКС приема, че по делото във ВАС срещу отказа на кмета да реституира имота не са участвали като страни Община Пловдив и фонд „13 века България“, „поради което те не са обвързани от силата на пресъдено нещо на реституционното решение, което не е задължително за тях“.

Страсбург бе стъписан от такава логика

Девет години  по-късно съдът в Страсбург категорично отхвърли подобен извод. Междувременно, след  решението на ВКС всички граждански съдилища, гледали ревандикационния иск – Районният и Окръжният в Пловдив и накрая ВКС, пререшават въпроси, намерили отговор с решението на ВАС през 1998 г.

„По този начин съдилищата са осигурили на общината втори шанс въпрос, който вече е бил решен в по-ранното производство, да бъде разрешен в нейна полза“, констатира обаче Европейският съд.

Нарушен е принципът на правната сигурност, заключава съдът.  Приема също, че е  нарушено и правото на мирно ползване на собствеността на жалбоподателите.  Съдът отхвърли  възраженията на правителството, че те са получили освен парична компенсация и имоти при национализацията, които също е трябвало да бъдат върнати, за да се случи реституцията. ЕСПЧ заявява, че това е без значение, защото не е послужило като основание на съдилищата да откажат възстановяването на собствеността върху къщата в Стария град.

 Въпреки че в първото дело ответник е бил кметът, а във второто – общината и фонд „13 века България“, според съда в Страсбург и според принципа за върховенство на правото тези факти не може да бъдат установени по различен начин с окончателни съдебни решения“, коментира адвокат Михаил Екимджиев.

Светла Маргаритова

Професионална  деформация или съмнителна безпристрастност?

Кога  най-после гражданските (и търговските) съдилища ще започнат да зачитат решенията на Европейския съд по правата на човека като задължителна за тях съдебна практика, пита  доц. Светла Маргаритова по повод решението на Съда в Страсбург по делото„Ченгелян и други срещу България“.  Защо за наказателните колегии това не е проблем, а за тях е?  Налага ли се по този въпрос да има някаква законодателна промяна, за да няма оправдания в подобен смисъл или всичко е въпрос на воля и желание, пита юристът в блога си pravanachoveka.  Като адвокат Михаил Екимджиев и доц. Маргаритова открива „системен” проблем в правораздаването, като посочва, че още преди последното решение на  Съда в Страсбург, България вече е била осъждана за други идентични случаи

1.Преди  ВКС да се произнесе по делото Ченгелян и други срещу България“,

вече е било постановено  решението на Европейския съд по делото Кехая и др.,  срещу България от 26 януари 2006 г.

„След решението по делото  „Кехая“ ВКС по никакъв начин не показа, че е взел предвид основните упреци, отправени към нашите магистрати за твърде буквалното прилагане на закона и проявения формализъм при търсене на идентичност на субектите, достигащ до абсурд.  Нещо повече, общоприето е виждането на гражданската и търговските колегии, че решенията на Европейския съд по правата на човека следва да бъдат възприемни като относими само за конкретния казус и че те не следва да бъдат вземани предвид в други, подобни случаи.  Разбиране, което не се подкрепя от европейските институции в Страсбург. Така и след решението по делото Кехая националните съдилища продължиха своята практика да отменят влезли в сила актове на административните съдилища  по пътя на косвения съдебен контрол дори и в случаите, когато „неидентичността“ на субектите се свеждаше до различни администрации на публичната власт.”

2. Решението на Съда по делото Дечева и др.

Почти  „копие“ на настоящото дело _(Ченгелян и други срещу България) е и решението на ЕС по казуса  – Дечева и др. – от 26 юни 2012 г. В своето решение тогава Съдът констатира, че в двете самостоятелни и различни по характера си производства е налице съвпадение с оглед предмета на спора, тъй като е обсъждан един и същ въпрос – налице ли са предпоставките за реституция на сградите, принадлежали на наследодателите на жалбоподателките. Колкото до несъвпадението на субектите,  Съдът отбелязва следното:  „Вярно е, че  кметът на Котел и Община Котел упражняват различни функции по отношение на общинската собственост и въпроса за реституция (виж параграфи 20 и 25 по-горе). Това не променя обаче факта, че те са различни еманации на местните обществени органи и в този смисъл на държавата(§42)

Европейският съд отбелязва, че както и в казуса Кехайя и др., подходът възприет от ВКС в решението му от 11 април 2006 г. (при условие, че община Котел е публичен орган), е по същество „втори шанс“, който й се предоставя, за да защити   правата си на собственост. Той припомня още и факта, че именно националните съдилища са намерили, че няма основания за отмяна на решението, постановено през 1995 г.(при сезирането на ВАС през 1997 г.)

В заключение Европейският съд достига до извода, че принципът на правната сигурност е нарушен поради това, че въпросите, разгледани в окончателното решение, постановено в полза на жалбоподателите на 28 март 1995 г., са били  повторно разгледани и е било взето решение в противоположния смисъл“.

„Твърде често в подобни ситуаци имам усещането за професионална деформация в посока на силно проявено „етатистко виждане“ у магистратите, които са склонни да защитят държавния интерес в степен, която поставя съмнение  тяхната безпристрастност и независимост”, коментира  Маргаритова.

И напомня, че обезщетението в случая няма да бъде  заплатено  от виновните длъжностни лица от Община Пловдив, нито от магистратите, защитили „публичния интерес“, напомня Маргаритова. А ние си знаем, че платците, както винаги са данъкоплатците.

 

About Лилия Христовска

Проверете също

Конституционният съд образува първо дело за частично касиране на парламентарните изборите

Конституционният съд образува   по искане на 67 народни представители от 50-то Народно събрание за оспорване …

Съюзът на съдиите изразява възмущение от проваления за трети път избор на председател на ОС – Хасково

Съюзът на съдиите в България изразява  силно възмущение от решението на Съдийската колегия  на 5.11.2024 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.