С проф. Ирена Илиева, и.д. директор на Института за държавата и правото разговаря Лилия Христовска по повод 70 -годишнината от основаването му
Проф. Илиева, въпреки респектиращата годишнина на Института за държавата и правото, в българското общество, като че ли е малко известна дейността му. Повдигнете завесата пред изследванията, с които се занимавате?
Нашият институт е единствената научно-изследователска организация в България, която осъществява фундаментални и научно-приложни изследвания в областта на правото, подпомага законотворческата функция на държавата, на правоприлагането, дейността на правораздавателните и административни органи чрез предоставяне на експертни становища. Институтът е научен център с утвърден престиж в правните проучвания в България. Общонационалните дейности, които обслужват държавата се изразяват в научноизследователската дейност на ИДП, както и в подготовката на специалисти.
Експертната ни дейност е традиционно силна. Визитната картичка на ИДП са експретни дейности от общонационално значение и най-вече -концепции, програми, становища и консултации за усъвършенстване на българското законодателство. Впечатляваща по обем е експертната работа на учените от института. Годишно се изготвят около 50 експертни становища, включително за международни организации и институции (ЮНИДРОА, Европейската космическа агенция), проектозакони и др.
Как реално подпомагате държавата и обществото в настоящия момент?
.- Годишно учените от института дават около 50 становища за държавните институции и висшите съдилища. Нашите учени активно участват в проекта „Мерки за преодоляване на демографската криза в Р България“. Първият етап от проекта мина усешно и беше направена оценка на съществуващото законодателство. Сега от нас се очаква да се предложат мерки и набележат конкретни предложения за промяна в законодателството, които да подпомогнат преодоляването на демографската криза. На 14 ноември 2017 г. аз и колегата д-р Владимир Христов участвахме в кръгла маса на тема „Подобряване на демографското състояние на Р България“ във Враца. Дискусията показа колко наболял е този проблем в региона, където има глад за работна ръка, а такава липсва.
Като че ли намалява интереса към научната работа. Какво показва кадровото състоянието на ИДП ?
В момента в научния състав на Института преобладават учените на средна възраст. Напуснаха ни видни български учени като акад. Чудомир Големинов, проф. Мария Манолова, проф. д-р Емилия Къндева, както и млади колеги, които си отидоха без време.
Обнадеждаващо е, че имаме трима учени под 30 години, единият от които успешно защити дисертация наскоро. Едно от предизвикателствата, пред които е изправен Института е именно това: да се задържат младите, които имат интерес от научна работа. Основният проблем не е липсата на интерес към правната наука, а унизително ниското заплащане.
Всъщност как се справяте с традиционното недофинансиране в БАН?
– Вярно е, че ИДП споделя съдбата на останалите институти. Заплатите на учените са ниски, а на младите са на нивото на минималната работна заплата. Наложи се да увеличавам с по 50 лв. заплатата на асистентите, за да не падне възнагражданието им под минималната работна заплата.
Проектното финансиране също е трудно. Трябва с радост да отбележа, че трима млади учени спечелиха проекти от Фонд научни изследвания при тежка конкуренция с останалите институти от направление „Човек и общество“ на БАН.
Все пак, трябва да подчертая един текущ проект, който осъществяваме заедно с Икономическия университет Варна и Комисията за защита от дискриминация. Той е на тема „Актуални правни аспекти и тенденции на защитата от дискриминация в областта на икономиката“ и се надявам, че ще има отлични резултати за икономиката.
– Интересно е как се задържат млади хора при вас с подобни възнаграждения?
– Законодателството дава възможност наред с научна работа да се упражняват и свободни професии. Това е едната въможност. Преподаването във висшите учибища е другото спасително средство да се оцелява финансово.
– Ще участвали ИДП в събитията по време на българското председателство на Съвета на ЕС ?
– Да, ИДП може много да допринесе за експертното провеждане на много от събитията. Планираме и собствени прояви. Едната е представяне на сборника от проведената тази година научна конференция „10 години членство на Република България в ЕС – проблеми на хармонизацията и прилагането на правото на ЕС“.
Още през декември тази година планираме една кръгла маса заедно със Съюза на икономистите в България и Българската асоциация по международно право, която да е посветена на сближаването като централен приоритет на българското председателство. Кръглата маса ще се концентрира върху предложения за реформи на финансирането на политики те на ЕС.
Предвиждаме и съвместни изяви с Института по публична администрация при Министерски съвет през периода на председателството идната година.
– Един личен въпрос, проф. Илиева. Медиите съобщиха за Вашата номинация като представител на България в ECRI – Европейската комисия за борба с расизма и нетолерантността на Съвета на Европа. Звучи много авторитетно. Какво е наклонило везните за номинацията във Ваша полза?
– Най-вероятно моите изследвания. Като се започне с дисертационния ми труд, посветен на международноправната закрила на лица, принадлежащи към малцинства и се премине към дългогодишния ми и нестихващ интерес към проблемите на недискриминацията. В чужбина излязоха и мои студии за антисемитизма и ислямофобията, които бяха забелязани, а това е престижно и за държавата, и за ИДП.
Проф. д-р Ирена Илиева e завършила Юридическия факултет на Софийския Университет “Св. Климент Охридски”. Доктор по международно право и международни отношения (2001 г.), доцент по международно право и международни отношения (2007 г.), професор от 2012 г. в Института за държавата и правото при БАН.
От 2002 г. е преподавател в Юридически факултет на Пловдивския университет „П. Хилендарски”, хоноруван преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”.
Многократно е била гост-преподавател в Юридическия факултет на Университета в Залцбург (Австрия), в Университета Навара (Памплона, Испания) и Университета в Болоня (Италия) по програмата „Еразъм” и „Еразъм плюс“. През 2017 г. е първият български гост – професор по правни науки в Университета Париж 2 „Пантеон Аса“.
Специализирала е междукултурен мениджмънт в A.O.T.S. (Нагоя, Япония). От 2007 г. до 2010 г. е Алтернативен член на Република България в Управителния борд на Агенция за основните права в ЕС. Индивидуален член на Асоциацията по международно право в Лондон.
Автор и съавтор на 5 научни книги, три учебника, изследвания в областта на международноправната защита на малцинствата на Балканите, правното им положение в страните от Европейския съюз и в България, правата на жените в международното публично право и в правото на Европейския съюз, равенството във възможностите,
религиозните права и свободи, проблемите на миграцията и правото на убежище и на борбата срещу международния тероризъм.
От. м. септември 2016 г. изпълнява длъжността директор на Института за
държавата и правото при БАН.