Последни новини
Home / Законът / Решение на ВАС: Съд не може да се самопроверява за издадените разрешения за спецсредства, дори да са скандални

Решение на ВАС: Съд не може да се самопроверява за издадените разрешения за спецсредства, дори да са скандални

Defakto.bg

Трима върховни съдии потвърдиха отказ от дисциплинарно дело срещу бивш зам.-председател на СГС

Съдийската колегия на предишния ВСС правилно е отказала дисциплинарно дело срещу бивш зам.-председател на Софийския градски съд, уличен от проверка в сериозни нарушения при разрешаването на спецразузнавателни средства (СРС).

Това решиха Румяна Папазова, Николай Гунчев и Сибила Симеонова от Върховния административен съд (ВАС). Тримата отхвърлят жалбата на председателя на ВКС Лозан Панов, поискал наказанието. Решението им не е окончателно, може да се обжалва пред 5-членка на ВАС.

Иво Дачев

Решението е по делото на Иво Дачев, бивш зам-председател на СГС, в момента зам.-председател на Софийския апелативен съд. Освен за него, по същия повод Панов бе поискал образуване на дисциплинарни дела и срещу Петя Крънчева и Николай Димов, също бивши зам.-председатели на СГС.

Предисторията

Предложенията на Панов почиваха върху констатациите в доклад за дейността на отдел „Защита на класифицираната информация“ по Закона за СРС и Закона за електронните съобщения за 2015 г. и 2016 г. в Софийския градски съд. Проверката бе разпоредена от доскорошния председател на СГС Калоян Топалов. докладът бе изготвен от отговорни за тази дейност зам.-председатели на съда.

А заключенията на доклада, оповестени публично, бяха скандални. От тях ставаше ясно включително, че спецсредства са задействани за посолства, консулства и други дипломатически сгради, макар това да е забранено по Виенската конвенция. Както и че разрешителни са давани за престъпления, за които законът изключва ползването на СРС.

През юни т.г. мнозинството в предната съдийска колегия обаче отказа да образува дисциплинарни дела, както предлагаше и комисия начело с Галя Георгиева. Основният им мотив бе, че констатациите са направени от „некомпетентен орган“. Същото сега повтарят и тримата от ВАС.

Все пак върховните съдии не във всичко се съгласяват с ВСС.

Панов има право да обжалва

Лозан Панов

Така представителите на Висшия съдебен съвет оспорват пред ВАС изобщо правото на Лозан Панов да оспорва колективните решения на съдийската колегия, чийто е той. И сочат като аргумент тълкувателно решение на ВАС от 2006 г., според което член на колективния съдебен съвет не може да оспорва решенията му, дори и да е бил несъгласен с тях.

„Настоящият състав намира за неоснователни доводите на ответника за недопустимост на жалбата. Същата е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорването. С процесното решение е постановен отказ да се образува дисциплинарно производство по предложението на председателя на ВКС, в качеството му на по-горестоящ административен ръководител, на който по закон – чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ, е предоставено правомощието да прави предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия. Съгласно изричната разпоредба, установена в нормата на чл. 323, ал. 1 ЗСВ, решението на пленума или на съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да се обжалва от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, и от вносителя на предложението пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването или от връчването на заповедта„, заявяват върховните съдии Папазова, Гунчев и Симеонова.

По същество обаче се съгласяват с възраженията на ВСС.

По тънък лед 

Според прочита на предния ВСС, а и на тримата от Върховния административен съд сега, компетентният да проверява всичко, свързано със спецсредствата орган, е единствено Бюрото за контрол на СРС.

Предложението за налагане на наказанието изхожда от компетентен орган, а преценката по установените факти оттам нататък е преценка по същество в едно дисциплинарно производство, твърдеше Лозан Панов. Той оспори заключението за некомпетентността на проверяващите, тъй като председателят на СГС има правомощия да извършва проверки и да контролира цялостната дейност на съда, включително и тази, свързана с разрешаването на специални разузнавателни средства.

Любопитното е, че в произнасянето си по конкретния казус, съставът на ВАС се движи по тънкия лед на въпроса дали изобщо е допустимо ВСС да се произнася по обосноваността на предложението за образуване на дисциплинарно производство. През юни т.г., в решението си по Тълкувателно дело №7 от 2015 г. Общото събрание на ВАС принципно отказа да отговоря на въпроса дали съдебният съвет има правото да отклонява искания за дисциплинарни дела. Но после поясни: кадровиците, разбира се, трябва да проверят дали в предложението са спазени формалните изисквания на закона.

Но и още: „Проверката обаче не следва да обсъжда въпросите относно евентуалната основателност на предложението за ангажиране на дисциплинарната отговорност, ни то годността на представените доказателствени средства, респ. тяхната едностранчивост или противоречивост, изчерпателност или изолираност. Това са все въпроси по същество, които не могат да бъдат преценявани на този предварителен етап, поради което не могат и да послужат и като основания за отказ за образуване на дисциплинарно производство.“

Какво заявяват тримата от ВАС сега: „Неоснователни са наведените от оспорващия доводи, обуславящи като основание за образуване на дисциплинарно производство наличието на единствено изискване – направено предложение от компетентен орган, изрично посочен в чл.312, ал.1, т.1-4 ЗСВ

Възприемането на тезата на жалбоподателя, би довела до засягане на законни интереси на магистрата, на административния ръководител или на неговия заместник. Така например според разпоредбата на чл.27, ал.3 ЗСВ мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет не може да бъде прекратен предсрочно поради подаване на оставка на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност по чл. 308, ал. 3, до приключване на производството. Съобразно нормата на чл.225, ал.1 ЗСВ при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20. Съгласно чл. 225, ал.3 ЗСВ в случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство…
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че преди образуване на дисциплинарно производство съответната колегия на ВСС разполага с правомощието да извърши преценка за обоснованост на предложението на органа по чл.312, ал.1 ЗСВ“.

Кой може може да прави такива проверки?

На този фон тримата от ВАС се захващат с преценката за обоснованост. И заявяват: правомощия за проверки на дейността, свързана с прилагането на спецсредствата, има единствено Националното бюро за контрол на СРС, което е независим държавен орган, цитирайки норми от Закона за СРС.

„Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира за правилна преценката на Съдийската колегия при ВСС за отказ за образуване на дисциплинарно производство, предвид обстоятелството, че вносителят на предложението като основание за възбуждане на дисциплинарно производство се е позовал на резултати от проверка,извършена от некомпетентен орган.По тези съображения оспореното решение на Съдийската колегия при ВСС се явява материално законосъобразно поради установената липса на законно основание за образуване на дисциплинарно производство, респ. предложение основано на проверка извършена от некомпетентен орган.
Неоснователни са доводите на оспорващия за незаконосъобразност на процесното решение, като постановено при несъответствие с целта на закона. Противното разбиране би противоречало на смисъла на възприетия общ принцип на правото на Европейския съюз, прогласен в чл. 6 от АПК – принцип за съразмерността, изразяващ се в това, че административният акт и неговото изпълнение не следва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава“, пише в решението на тричленния състав.

Любопитно, какво ли ше реши петчленен състав, ако казусът стигне до него?

Тази възможност е повече от реална, а и делото на Иво Дачев е първото от серията, по което излиза решение на ВАС.

 

About De Fakto

Проверете също

„Отворено общество“ обяви конкурс за студентски реферати по правозащитна тема за правата на човека и гражданина

  Правната програма на Фондация „Институт Отворено общество – София“ организира конкурс за студентски реферати …

Въпросите към кандидата Гешев*

Иван БРЕГОВ, ИПИ* Мандатът на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров е към края си, а …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.