Кой има права върху снимка? *

Маймуната Наруто (на снимката) си прави селфи с фотоапарата на британския фотограф Дейвид Слейтър. На кого са правата върху снимката? На този, който натиска бутона? На Наруто? На Брадли Купър, който заснема с апарата на Дедженерис група кинозвезди в нощта на Оскарите?

На Наруто, на фотографа – или снимката е в публичния домейн?

За всяка от трите опции  има субект с интерес:  Дружеството за защита на животните,  Дейвид Слейтър и Уикипедия.

Слейтър постига извънсъдебно споразумение с дружеството (снимките, включително и въпросното селфи, са направени по време на пътуване до Индонезия. А по силата на сключеното споразумение фотографът Слейтър се задължава да дари 25% от бъдещите приходи от снимките на благотворителни организации, които защитават макаците в Индонезия – б.р.), сега се очаква и дело с Уикипедия. Именно по този повод в публикация е напомнена практиката на Съда на ЕС: фотографията е повече от натискане на бутон  – снимката  може да има характера на художествено произведение по смисъла  на закона за авторското право, ако задачата оставя  достатъчно пространство за индивидуално творческо решение – вж делото C‑145/10 Painer (Става дума за решение на Съда на ЕС от 1 декември 2011 г. по преюдициално запитване от Австрия. Спорът там е бил между фотографа на свободна практика г-жа Пайнер и петима издатели във връзка с използвани от тях снимки – б.р.):

88      Както следва от съображение 17 от Директива 93/98, дадено интелектуално творение е собствено авторско интелектуално творение, когато то отразява личността на автора.

89      Такъв е обаче случаят, ако авторът е могъл да изрази своите творчески способности при реализирането на произведението, като е направил свободен и творчески избор (вж. a contrario Решение от 4 октомври 2011 г. по дело Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, точка 98).

90      Що се отнася до портретна снимка, следва да се посочи, че авторът може да направи своя свободен и творчески избор по няколко начини и в различни моменти при реализирането ѝ.

91      На подготвителния етап авторът може да избере фона на снимката, позата на сниманото лице или осветлението. При заснемането на портретната снимка той може да избере разполагането в кадър, ъгъла на снимане или още създадената атмосфера. Накрая, при проявяването на снимката авторът може да избере между различните съществуващи техники на проявяване тази, която желае да възприеме, или, ако е необходимо, да използва софтуер.

92      Чрез тези различни видове избор авторът на дадена портретна снимка може по този начин да остави своя „индивидуален отпечатък“ върху създаденото произведение.

93      Следователно, когато става въпрос за портретна снимка, свободата, с която разполага авторът, за да упражни своите творчески способности, не би била задължително ограничена или несъществуваща.

94      С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че по силата на член 6 от Директива 93/98 портретна снимка може да бъде закриляна от авторско право, при условие — което националната юрисдикция следва да провери във всеки конкретен случай — че такава фотография е авторско интелектуално творение, което отразява личността на автора и е проява на неговия свободен и творчески избор при реализирането на тази фотография.

• Източник: Блогът на Нели Огнянова „Медийно право“