DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд повторно отмени условни присъди срещу трима служители на Държавен фонд „Земеделие“ и върна делото за ново разглеждане на апелативния съд във Варна.
Обвиненията са сериозни – за подкупи и измама, а мотивите за ниските наказания – неясни, заявяват върховните съдии.
Ето какво съобщават от ВКС:
„С Решение № 183/28.11.2017 г., постановено по наказателно дело № 535/2017 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивно решение № 35/09.03.2017 г. на Апелативен съд – Варна по в.н.о.х.д. № 436/2016 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.
Делото срещу подсъдимите Йорданка Георгиева, Надя Вълчева (служители в Държавен фонд „Земеделие“ – Варна) и Георги Герджиков (бивш служител в ДФ „Земеделие“ – Добрич) е образувано по касационен протест на Апелативната прокуратура – Варна срещу въззивното решение от 09.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № 436/2016 г. на Апелативен съд – Варна. С него е потвърдена присъда от 04.11.2015 г. по н.о.х.д. № 1270/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с която подсъдимите са признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления, съответно за Георгиева по чл. 302, т. 2 и т. 4, б. „а“ вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (подкуп, извършен от лице, което заема отговорно служебно положение, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение и в големи размери), като й е наложено наказание 2 г. и 8 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 5 г., глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от права за срок от 3 г.; за Вълчева – по чл. 302, т. 2 и т. 4, б. „а“ вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като й е наложено наказание 2 г. лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 4 г.; глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от права за срок от 3 г.; за Герджиков – по чл. 302, т. 2 и т. 4, б. „а“ вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК и по чл. 210, ал. 1, т. 1 от НК (измама, като деецът се е представил за длъжностно лице), като му е определено общо най-тежко наказание – 3 г. лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 5 г., глоба в размер на 4 000 лв. и лишаване от права за срок от 3 г.
В мотивите на съдебното решение се посочва, че предмет на проверка по делото е постановен въззивен съдебен акт в хода на второ поред въззивно производство, образувано след отменително решение от 27.10.2016 г. по к.н.д. № 551/2016 г. на ВКС, в което след констатация за липса на мотиви по отношение на размера на наложените наказания и липса на отговор по наведените от представителя на прокуратурата конкретни доводи е било отменено постановеното първо въззивно решение. „В посоченото отменително решение на касационната инстанция е поставен акцент на конкретните съображения на прокурора във връзка с оплакването му за несправедливост на наложените наказания, като по този начин са очертани дължимите при новото разглеждане на делото законосъобразни действия от въззивния съд във връзка със заложения в чл. 339, ал. 2 от НПК стандарт. Следователно указанията относно съдържанието на мотивите са със задължителен характер по смисъла на чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК“ – категорични са върховните съдии. Според тях точно тези указания са останали неизпълнени от въззивния съд при повторното решаване на делото, като в мотивите не са обсъдени всички обстоятелства, значими за вида, размера и начина на изтърпяване на наказанието, а тези, които са били предмет на обсъждане, са засегнати формално и повърхностно.“
