DeFakto.bg DeFakto.bg
От 2014 г. до 2016 г. Бюрото за контрол на СРС е уведомило 19 граждани за неправомерни спецсредства спрямо тях
Общо петима граждани са били обект на неправомерно използване на специални разузнавателни средства (СРС) през 2016 г. Четирима от тях са били магистрати.
Това сочи докладът на Националното бюро за контрол на СРС за миналата година, публикуван на неговата интернет страница. Миналата седмица докладът бе приет от парламентарната комисия за контрол над службите, а от БСП настояха за изслушване на шефа на Бюрото Бойко Рашков в пленарна зала. И се позоваха включително на смущаващи данни от доклада.
Имената на магистратите, станали обект на неправомерно ползване на СРС, не се сочат. Но през лятото вече стана ясно, че един от тях е следователят Бойко Атанасов, който води и дело по Закона за отговорността на държавата.
През 2016 г. в Бюрото са образувани общо 88 преписки за проверка за неправомерни СРС, като 81 от тях са по сигнали на граждани, между които петима депутати от предното 43-о Народно събрание, 13 от жалбоподателите са магистрати, 9 – адвокати. В два случая Бюрото се се самосезирало. От съдилища и от ДАТО са препратени по компетентност 5 сигнала.
За сравнение през 2014 г. уведомление, че са станали жертви на неправомерни СРС са получили 4 граждани, през 2015 г. те са били 10. Общо от 2014 г. до 2016 г. уведомления са получили 19 човека, като 8 от тях са предявили искове за неимуществени вреди по Закона за отговорността на държавата.
Проверки за прилагане на спецсредства спрямо тях бяха поискали и неколцина членове на предишния Висш съдебен съвет. По информация на De Fakto обаче е било установено, че спрямо тях не е имало официално задействана процедура за подслушване. А дали са слушани неофициално, божа работа. Тези случаи не фигурират в доклада на Бюрото.
„Решенията на Бюрото за неправомерност на процедурите се основават на констатациите, че прилагането на СРС е осъществено: при липса на данни за престъпление от посочените в ЗСРС; при липса на данни за съпричастност на контролираното лице конкретното престъпление; даване на разрешение от некомпетентен орган; за срок, по-дълъг от максимално разрешения„, пише в доклада.
За общо 11 случая на неправомерно прилагане на СРС или за неправилно унищожаване на информация Бюрото е сезирало отговорни институции. В 5 от тях сезиран е бил главният прокурор, в 3 случая – вътрешният министър, в други 3 – председателят на ДАНС. По 6 пъти са били уведомени ВСС и министърът на правосъдието.
Ръст на разрешенията за СРС, спецсъдът – рекордьор
През 2016 г. са дадени 4885 разрешения за СРС (3772 по първоначални искания и 1113 за продължаване на срока). През 2015 г. разрешенията са 4034, през 2014 г. – 7604, сочи докладът. Изводът е за увеличение с 21,09 % на разрешителните спрямо 2015 г.
Най-много – 2179 разрешения (46,25 % от общия брой) са издадени от специализирания наказателен съд, следват Окръжен съд-Пловдив с 485 (10,30% от общия брой), както и окръжните съдилища в Стара Загора, Благоевград, Русе. Софийският градски съд – допреди няколко години рекордьор в тази дейност, през м.г. е издал едва 90 разрешителни (1,91 % от общия брой).
Най-често СРС се искат срещу организирани престъпни групи, следват наркопрестъпления и акцизни стоки. Едва 1,88% от спецсредствата са били използвани за разкриване на подкупи.
„Фактът, че СпНС се произнася по най-много искания, не доведе до адекватно материално-техническо и кадрово обезпечаване на дейността. Условията за работа в този съд вече не съответстват на огромния обем документи, което не позволява тяхното систематично подреждане, надеждно съхраняване и ползване. Бюрото взе решение и уведоми председателя на ВКС и ВСС за проблема с оглед предприемане на съответни мерки“, се сочи в доклада.
През 2016 г. съдилищата са постановили откази за СРС в 1209 случая, като през 2015 г. техният брой е бил 683, а през 2014 г. – 150. Нарастването на отказите спрямо 2015 г. е 189,50%, а спрямо 2014 г. – 806 %.
Отглас от стари „порочни“ практики
Докато през 2014 г. са били констатирани множество разрешения по искания за няколко престъпления, по някои от които законът не разрешава прилагане на СРС, през 2016 г. подобни незаконосъобразни актове не са констатирани. По „комбинираните“ искания съдилищата вече дават разрешения само за престъпления, за които СРС са допустими, и постановяват отказ за останалите, отчита Бюрото.
В същото време в предходни години главинят прокурор многократно е бил сезиран за подобни нарушения, но от актовете на проверки става ясно, че практиката на прокуратурата все още е противоречива, пише в доклада.
През 2016 г. е установено и неправомерно прилагане на СРС през 2009 г. спрямо военен прокурор заради даване на разрешения от некомпентен орган. Вместо до председателя на СГС, исканията са били отправяни до шефа на Софйския окръжен съд, а после до този на Софийския военен съд. Постановени са били разрешения в нарушение на правилата за подсъдност, което е довело до неправомерно ограничение на граждански права, за случая е бил сезиран главният прокурор. Какво и дали е предприел той не се казва.
От своя страна, през 2016 г. обвинител №1 е сезирал Бюрото срещу действия на зам.-председател на СГС, който не спазил 72-часовия срок за произнасяне по искане за СРС. Проверката е установила, че нарушението е в резултат на претовареността на този съд.
Констатира се и липса на единна практика в СГС. Така един съдия е отказал разрешение за СРС и не е потвърдил извършените вече „спешни“ действия. По ново искане в рамките на 3 дни с идентични мотиви и данни за същото престъпление, друг съдия от СГС е подписал разрешението.
Препоръки
Тенденцията е за усилване на съдебния контрол върху използването на СРС и тя е положителна, констатира докладът.
Бюрото отправя и няколко препоръки. Сред тях въвеждане на единна информационна система за лиата, спрямо които се прилагат СРС; допълнителни правомощия на Бюрото за повишаване на ефективността на наблюдението; възлагане на дейността по разрешаване или отказ на СРС, използвани за защита на националната сигурност, на несъдебен орган, каквато практика има в Германия и Франция.
