Изборът на нов директор на националното следствие: Коригираха часа, постъпиха нови въпроси

Датата на изслушването на кандидата за директор на Националната следствена служба (НСлС) Борислав Сарафов се запазва и тя ще е 6 декември, но се променя часа за това. Вместо предвидения час 13,30 ч. изслушването ще започне в 11 ч. Корекцията бе гласувана днес от прокурорската колегия на ВСС заради ангажименти на Сотир Цацаров и други нейни членове.

Зам.-главният прокурор, оглавяващ ВКП, Сарафов е единствен претендент за поста начело на националното следствие. Ако го заеме, той ще остане зам.-главен прокурор, но вече по разследването. Доскоро длъжността се заемаше от Евгени Диков, вече член на ВСС.

Оценен положително

Както De Fakto писа към Сарафов бяха постъпили три въпроса от Института за пазарна икономика, включително за отношението на кандидата към създаването на фигура на независим зам.-главен прокурор, който да може да разследва обвинител №1. Сега питанията са нараснали с още седем, отправени от Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

Междувременно е постъпило и едно становище от фондация „РискМонитор“, подписано от изпълнителния директор Стефан Попов. В него се заявява подкрепа за номинацията на Борислав Сарафов. Аргументите: той е „безспорен професионалист от висок ранг, доказал се в работата по едни от най-тежките и сложни дела в страната, както и успешен ръководител на различни звена в Прокуратурата на Република България“. И още: в работата си активно подкрепя връзките на ПРБ с гражданското общество в лицето на неправителствените организации.

Новите питания

Въпросите, които са задали от БИПИ, са подписани от директора Биляна Гяурова-Вегертседер и гласят:

1. Вашата кандидатура е единственото мотивирано предложение за директор на НСлС. Тя е подкрепена и от главния прокурор, и от досегашния директор на НСлС. Как гледате на това?
2. Какви решения смятате да предложите за намаляване на диспропорцията в натоварването на окръжните следствени отдели в контекста на реформата на съдебната карта?
3. Как виждате ролята на националните разследващи органи в процеса на изграждане на Европейска прокуратура?
4. Сред юридическите и магистратски среди има силно критично отношение към влезлите в сила на 5 ноември промени в НПК, което мнение се споделя и в искането на ВКС до КС от 17 ноември (въпросите очевидно са задавани преди отправянето на обширното искане на Висшия адвокатски съвет за НПК от вчера- б.р.). Каква е вашата оценка за тези промени?
5. В концепцията си предвиждате да се допитате до мнението на окръжните прокурори за качеството на работата на следствените отдели. Мислите ли, че е удачно да се изследва и мнението на следователите за работата и влиянието на наблюдаващите прокурори?
6. Ако бъдете избран за директор на НСлС, какъв ще е профилът на заместниците ви?
7. Смятате ли, че уебстраницата на НСлС отговаря на стандартите, заложени Комуникационната стратегия на съдебната власт?