DeFakto.bg DeFakto.bg
Величка Микова, юрист
Здравейте, във фирмата назначихме служител на 10 ноември 2017 г., който ще бъде освободен на 12 декември т.г. За краткия си престой при нас, той не е ползвал отпуск. Трябва ли да му се плати обезщетение за неползван платен годишен отпуск и в какъв размер?
В края на всяка календарна година възникват проблеми с неползвани платени годишни отпуски.
Основно правило, заложено в Кодекса на труда е, че ако работниците или служителите не са ползвали своя платен годишен отпуск, работодателят им дължи парично обезщетение.
Според чл.224 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, както и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.
Размерът на дължимото обезщетение за неползван платен отпуск се изчислява по реда на чл.177 от Кодекса на труда към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
От конкретното запитване личи, че към 12.12.2017г. , когато ще бъде прекратен договорът на служителя, той ще има прослужен един месец трудов стаж. Формулата за изчисляване на неползваните дни платен годишен отпуск, е следната: Трябва да разделите общия брой работни дни от платения годишен отпуск за 12 календарни месеца (годишна база) и полученото число да умножите пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж.
Следователно, ако към момента на сключване на трудовия договор с въпросния служител, фирмата е му е определила като основен размер на платен годишен отпуск 20 работни дни, то за да се получат дните на неползвания отпуск, които трябва да бъдат обезщетени по чл. 224 от КТ, трябва да се извърши следното: 20 работни дни платен годишен отпуск се разделя на 12 календарни месеца и се умножава по месеците, които са отработени.
Конкретно в случая – работникът за 1 месец трудов стаж има 2 работни дни неползван платен годишен отпуск от общо определените му по договор 20 работни дни.
Отделно от това законът посочва и как се определя самото заплащане на дължимото обезщетени по чл.224 от КТ. След като е установено, че работникът има два дни неползван платен годишен отпуск, размерът на самото парично обезщетение се изчислява по реда на чл.177 от Кодекса на труда. В него е записано, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Втората алинея на чл.177 от КТ сочи, че когато няма месец, през който работникът или служителят да е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
В конкретния случай, следва да се приложи втората алинея на чл.177 КТ, като се вземе за база уговореното по трудовия договор на лицето основно възнаграждение заедно с допълнителните трудови възнаграждания с постоянен характер.
От друга страна е добре да се знае, че съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 2 от Кодекса на труда се установява, като уговореното в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се раздели на средномесечния брой работни дни през съответната календарна година.
Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.
