Тълкувателно решение на ВКС уеднаквява практиката за изпълнение на наказанието „пробация“

ВКС излезе с тълкувателно решение ВКС  по искане на главния прокурор за уеднаквяване на  съдебната практика по въпроси, свързани с  изпълнението на наказанието „пробация“ . 

В началото на август т. г. Сотир Цацаров,  постави два въпроса, свързани с давността за изпълнение на пробацията.  От искането му до ВКС ставаше ясно, че на практика и  затруднения,  „в приложението на закона и нееднаквото му прилагане от съдилищата при изпълнение на наказанието „пробация“. Главният прокурор  обясни, че   проблемите се  пораждат от  института на изпълнителската давност, регламентиран в чл. 82 от НК при конкуренция на подлежащи на изпълнение различни по вид и тежест наказания (лишаване от свобода и пробация) или постановени мерки за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“.   От искането му до ВКС стана ясно, че проблемът е дали пробационните мерки трябва да бъдат доизтърпени, ако изпълнението им е било прекъснато заради арест или привеждане в затвора след друга присъда, когато са изтекли три години (колкото е давността за изпълнение на пробацията). 

Днес, понеделник  ВКС отговори на въпросите на прокуратурата с  Тълкувателно решение № 3/01.12.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2017 г. Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд реши:

Ето и задължителното му тълкувание: 

1. По отношение на подлежащо на изпълнение наказание пробация не тече давностен срок по чл. 82 от НК в периода след влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено, до отпадане на основанията по чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС.
2. На замяна при условията на чл. 43а, т. 1 и т. 2 от НК подлежи остатъкът от пробационните мерки, чието изпълнение е било преустановено на основание чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС, в случай че не е изтекъл срокът по чл. 82, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 от НК, изчислен без периода от време, през което осъденият е търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“ или по отношение на него е била прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“.

Делото е образувано по искане на главния прокурор на Република България за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси, свързани с противоречива съдебна практика: 1. Тече ли давностен срок по чл. 82 от НК по отношение на подлежащо на изпълнение наказание „пробация“ в периода след влизане в сила на съдебния акт, с който е наложено, до отпадане на основанията по чл. 228, ал. 3 ЗИНЗС? 2. Подлежат ли на замяна на основание чл. 43а, т. 1 и т. 2 НК включени в наказанието пробация пробационни мерки, чието изпълнение е преустановено при условията на чл. 228, ал. 3 ЗИНЗС, когато ефективно изтърпяваното наказание „лишаване от свобода“ или прилаганите мерки за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ са с по-дълъг срок от давностния по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 НК?

По отношение на първи въпрос в тълкувателното решение се посочва, че в случаите на възникнала конкуренция при изпълнението на наказания „лишаване от свобода“ и „пробация“, извън хипотезите на чл. 23, чл. 25 и чл. 27 от НК, с приоритет се ползва изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“. „Това следва от нормата на чл. 228, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), според която когато по време на изтърпяване на наказание „пробация“ се постанови мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ или бъде приведена в изпълнение друга присъда по отношение на осъденото лице с наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на пробационните мерки се преустановява“ – пишат върховните съдии, като допълват, че с аналогично съдържание е разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС, в ал. 2 на която е посочено, че след освобождаване на осъдения от мястото за лишаване от свобода, началникът на затвора незабавно уведомява съответната пробационна служба и продължава изпълнението на остатъка на пробационните мерки.

С влизането в сила на съдебния акт, с който е наложено наказанието, освен че последното става изпълнимо, започва да тече и срок за компетентните държавни органи да го приведат в изпълнение. В случай на проявено от тях бездействие, след изтичане на предвидените в чл. 82, ал. 1 от НК срокове, се погасява правото на държавата да изпълни наложеното наказание (обикновена изпълнителска давност). Ако компетентните държавни органи предприемат действие спрямо осъдения за изпълнение на присъдата, давността се прекъсва и започва да тече нова давност – чл. 82, ал. 3 от НК. Независимо от спирането и прекъсването на давността, правото на държавата да изпълни наказанието се погасява с изтичането на срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл. 82, ал. 1 от НК срок (абсолютна изпълнителска давност).

В мотивите на тълкувателното решение пише, че даденото с нормата на чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС предимство за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ и мерките за неотклонение, изискващи задържане, поставя компетентните държавни органи в обективна невъзможност да приведат в изпълнение наказанието „пробация“ или остатъка от него, т. е. по силата на законова норма се създава основание за неизпълнимост на наказанието. „След като не е налице неоправдано бездействие от страна на компетентните държавни органи за привеждане в изпълнение на „изчакващо“ наказание „пробация“, а същото е обективно невъзможно поради изпълнението на приоритетно наказание „лишаване от свобода“ или мерки за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“, давност за изпълнението на наказание „пробация“ не може да тече“ – категорични са върховните съдии. Според ОСНК при реализиране на някое от основанията по чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС при подлежащо на изпълнение изцяло или на остатък от наказанието „пробация“, както обикновената, така и абсолютната изпълнителска давност нито спира, нито се прекъсва, а изобщо не тече, тъй като не е налице неоправдано бездействие на компетентните органи, поради фактическата и юридическа невъзможност за едновременно изпълнение на две различни по вид и тежест наказания.

По отношение на втория въпрос в тълкувателното решение се уточнява, че той се отнася само до случаите на започнало изпълнение на наложено наказание „пробация“ и настъпили впоследствие обстоятелства по чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС, довели до преустановяване изпълнението на пробационните мерки. Това е така, тъй като при незапочнало изпълнение на наказанието „пробация“ за осъдения няма задължение да изпълнява наложените му пробационни мерки, съответно няма как да възникнат предпоставките по чл. 43а, т. 1 и т. 2 от НК за замяна с по-тежка пробационна мярка или с лишаване от свобода (според нормата на чл. 43а, ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да: 1. наложи друга пробационна мярка; 2. замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода, като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл. 39, ал. 1).

В мотивите на тълкувателното решение пише, че даденият отговор по първия въпрос предопределя и този по второто питане. Според ОСНК, ако след освобождаването на осъдения от мястото за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ или ареста е започнало изпълнение на остатъка от наказанието „пробация“ и той без основателна причина не изпълнява пробационните мерки, замяната им при условията на чл. 43а, т. 1 и т. 2 е принципно възможна, ако не е изтекъл предвиденият срок по чл. 82, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 от НК. При изчисляването на този срок не следва да се отчита времето, през което осъденият е търпял приоритетно ефективно наказание „лишаване от свобода“ или спрямо него е била прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“.