Специален закон за „царската“ реституция е нужен, обяви шефът на правната комисия на парламента Данаил Кирилов. Но, за разлика от повечето досегашни трактовки по казуса, този път очерта нов ракурс на „липсата“: без такъв закон Симеон Сакскобургготски не би могъл да получи и „няколко декара земя, принадлежали на дядо му“. С други думи, дори и връщането на къщата в село Баня и няколко апартамента в София, за които (за разлика от дворците и горите) никога не е повдиган спор, че са били лично притежание на фамилията, е незаконно. Така поне излиза от заявлението.
Иначе казано, представител на властта ясно призна – основание за каквато и да било „царска“ реституция не е имало, няма и в момента.
Кирилов говори пред БНТ дни, след като бе обявено заключението на работната група към Министерството на правосъдието, създадена след отправено от бившия цар и премиер предложение до парламентарен председател, премиер и омбудсман да се „потърси отговор на проблемите, свързани с т.нар. царска реституция, като се държи сметка за фактите през годините“. Отговорът, представен от правосъдния министър Цецка Цачева, бе категоричен: изпълнителната власт не може да се меси в казуси, които вече се решават от съда и прехвърли топката на парламента – ако искат, депутатите да напишат закон. Междувременно регионалният министър Никлай Нанков се ангажира да оттегли молбите си за спиране на две дела за постигане на споразумение със Сакскобургготски. Делата продължават, обеща той.
А цитирани в медиите допитвания до парламентарните сили показаха, че готовност за закон няма. Като основните аргументи на депутатите са, че ако тръгнат да пишат закон, те на практика вече ще се намесят в работата на независимия съд, който излезе с три окончателни решения в полза на държавата – по делата „Кричим“, „Саръгьол“ и „Ситняково“, на две инстанции държавата спечели споровете за „Царска Бистрица“ и бившето стопанство на УБО край Врана, без решение на първа инстанция са само делата за „Врана“ и 16 500 дка рилски гори.
„На практика няма закон в момента, на базата на който Симеон да получи и няколко декара земя, принадлежали на дядо му. В конкретния случай специално по отношение на наследниците на българските царе имаме неравнопоставено третиране и възможност реално да възстановят собствеността си, каквато повечето български граждани получиха чрез реституцията. Да, възможността е действително с нов закон, това е записано и в мотивите на ВКС, с които се отказва възстановяване“, обяви Данаил Кирилов. За ВКС не е съвсем така – в цитираните решения наред с другите аргументи, с които дворците се признават за държавна собственост (включително че нотариалните актове са на името на Интенданството), се отхвърлят и аргументите, че законово основание за връщането е действащият реституционен закон.
Мотивът, че един евентуален Закон за „царските“ имоти би могъл да уреди именно и единствено въпроса с „личните“ притежания на наследниците на бившите царе, без да се намесва в работата на съда, бе подсказан от адвокат Любомир Денев (защитавал държавата по делото „Кричим“ заедно с покойния професор Владимир Петров) в тв интервю. А адвокатът на Симеон Ели Христова се съгласи, че е налице „вакуум“.