DeFakto.bg DeFakto.bg
Хората на Балканите все още са в плен на минали вражди
Голямото отделение на Европейския съд по правата на човека днес, сряда, ще проведе публично заседание по емблематичното делото Molla Sali срещу Гърция. Освен личния казус на гръцката гражданка Мола Сали, случаят напомня и войната между Гърция и Османската империя и Лозанския мирен договор* от миналия век , и последиците от нея.
Жалбоподателката, Мола Сали, е гръцка гражданка и живее в Комотини (Гюмюрджина). Съпругът ѝ е бил представител на мюсюлманското малцинство в Тракия. Приживе той ѝ завещава цялото си имущество, като изготвя завещание съгласно гръцкото законодателство.
След неговата смърт сестрите му оспорват завещанието пред съда с аргумента, че по силата на Севърския договор от 1920 г. и на чл. 45 от Лозанския договор от 1923 г., сключени между Гърция и Османската империя, наследствените въпроси на мюсюлманите в Гърция се уреждат от мюфтията според законите на шериата, а не от гръцките съдилища. Тези клаузи са потвърдени и в гръцкия граждански кодекс по отношение на гръцките граждани в Тракия, които изповядват исляма.
Първоинстанционният съд се произнася в полза на г-жа Сали, като приема, че съгласно гръцката Конституция и Европейската конвенция за правата на човека всички граждани са равни пред закона и изборът на покойния съпруг на г-жа Сали да се обърне към нотариус и да състави завещание следва да бъде зачетен. Апелативният съд потвърждава решението, като приема, че представителите на мюсюлманското малцинство в Тракия имат избор дали да се възползват от гръцкото законодателство или от правилата на шериата в областта на наследяването. Той подчертава, че противното би представлявало дискриминация по религиозен признак.
С решение от 07.10.2012 г. Касационният съд обаче отменя решението на апелативния съд, като приема, че спрямо наследството на починалия се прилага единствено шериатът, който е част от националното право на Гърция и се прилага по отношение на мюсюлманското малцинство в Тракия. Следователно, изготвеното завещание е нищожно.
В резултат на това решение Сали губи три четвърти от наследството. Тя внася жалба в Европейския съд по правата на човека с оплаквания за дискриминация, липса на достъп до съд и лишаване от собственост.
През юни 2017 г. отделението на Съда, на което е разпределена жалбата, решава да се десезира в полза на Голямото отделение, което ще вземе решение по спора.
Случаят е пример за сложното историческо наследство на Балканите, където сенки от миналото белязват настоящето на децата и внуците на някогашните противници. Неотдавна турският президент Реджеп Тайип Ердоган предизвика тревога в Атина, след като намекна, че с Лозанския договор Анкара е „подарила“ средиземноморски острови на Гърция, и се закани да го оспори изцяло.
УИКИПЕДИЯ: Лозанският договор (24 юли 1923) е мирен договор подписан по време на Лозанската конференция, който анулира Севърския договор от 1920 г. между Османската империя и държавите победителки в Първата световна война.
По силата на Лозанския договор, Източна Тракия и град Смирна (днешен Измир) са присъдени на Турция. Черноморските проливи се демилитаризират и стават свободни за преминаване на търговски и военни кораби. Турция трябва да изплати дългове на османските народи.
До подписването на Лозанския договор се стига след война между Гърция и Турция. В хода на войната Турция изтласква гърците от Анадола. В Лозана е свикана конференция и така се стига до мирния договор, който е подписан от част от победителките в Първата световна война. С него се уреждат границите и териториите на Гърция и Турция. В този договор има раздел, който е посветен на малцинствата. С договора Турция поема задължения по отношение на немюсюлманските малцинства на нейна територия – равенство пред закона, право на собственост и сдружаване, широк обем езикови права.
