DeFakto.bg DeFakto.bg
Главният прокурор похвали прехвърлянето на „високата“ корупция към спецправосъдието, не се опасява от решението на КС
Курс към разваляне на „порочните“ приватизационни сделки препоръча днес на държавата главният прокурор Сотир Цацаров. Направи го, наистина, не пред депутатите от правната комисия, които го бяха поканили на „диалог“, а пред журналисти на излизане от залата.
Може би защото репортерите му задаваха по-директни въпроси от народните избраници. А пък депутатите и да искаха, нямаха тази възможност – шефът на правната комисия Данаил Кирилов зорко бдеше да не се прескачат рамките на „диалога“, не дай боже да се задават директни въпроси! Щяло да се превърне в „изслушване“ или форма на „парламентарен контрол“, на които Народното събрание нямало право спрямо обвинител №1. Това е прочитът на Кирилов на решение на Конституционния съд от тази година, в което бе казано, че обвинител №1 не може да бъде разпитван от депутатите по текущи разследвания.
А приватизацията бе „гореща“ тема и днес. Ако давността за преследване на престъпленията в приватизацията бъде отменена, ние ще образуваме дела, ще повдигнем обвинения на определени хора, но сделките ще останат. Начинът е държавата да предприеме действия за разваляне на порочните сделки, обяви Цацаров пред журналистите. Любопитното е, че малко преди това пред депутатите главният прокурор бе посочил сред основните недъзи на раздържавяването законовите изменения, позволили промени на първоначалните приватизационни договори в интерес на купувача. Така че на какво основание сега би могло да се иска тяхното разваляне си остана въпрос риторичен.
Иначе приватизацията, последните промени в НПК (както за прехвърлянето на дела към спеправосъдието, така и за спестената публичност на ефективните присъди), злоупотребите с лекарствата бяха темите на първия „диалог“ на Цацаров с депутатите, след като Конституцията все пак предвиди и изслушване на главния прокурор по прилагането на закона, наказателната политика и други теми.
Изцяло равнопоставени, без контрол!
„Отношенията са изцяло равнопоставени, не се упражнява контролен механизъм, представителите на всяка от властите запазват независимостта си“, дебело подчерта Данаил Кирилов при откриването на заседанието на правната комисия. Преди това специално отиде да се ръкува с обвинител №1 (за ориентация – местата на председателя на комисията и на гостите, били те и почетни, са в противоположните краища на една дълга и широка маса).
После Кирилов заговори за едни предварителни въпроси, зададени в писмо на Филип Попов от БСП, на които Цацаров не бил длъжен да отговаря. И предложи всяка парламентарна група да постави по един проблем, т.е. общо пет. А главният прокурор, за реципрочност, да може също да сезира депутатите с пет проблема.
Уговорките, колебанията и уточненията продължиха по време на целия „диалог“. Дотам, че видимо развеселен от това „пазене“, самият Цацаров по едно време питаше: „Сега да отговарям ли или не?“. А предварително декларира готовност да отговори на зададените му вече във въпросното писмо от БСП питания за приватизацията и оградата на границата, без да нарушава следствената тайна. С две думи – спектакъл!
Спецсъдът се превръщал в Народен съд? Вярвам в „здравата юридическа логика“ на КС
Питанията все пак тръгнаха, по реда на „големината“ на парламентарните групи.
И в този ред първи, като представител на ГЕРБ, бе Данаил Кирилов. А той постави въпроса за „актуалния статус на специализираните прокуратури с оглед промените в НПК“.
Конкретно: „В общественото пространство се коментираше, че има възможност за възникване на проблеми заради променената подсъдност. Ако смятате за необходимо, г-н главен прокурор, с какво можем да сме полезни в тази ситуация?“
Отговорът на Цацаров: „Независимо от многобройните и различни гласове в публичното пространство, за мен това са едни от най-положителните изменения в НПК в последните години. Въведени са институти за ускоряване на наказателното производство, за първи път е ликвидирано образуването на производството срещу лице, включително „неизвестен извършител“, образуването вече е за престъпление. Разпоредителното заседание е нещо максимално полезно, ограничава възможността за връщане на дела, като мислим за жертвите на престъпленията и за справедливостта.
Изключително ми се иска да вярвам, че колегите адвокати, които за първи път сезират КС (иде реч за пространното, като за учебник, искане на Висшия адвокатски съвет срещу НПК в изпълнение на дадената им с последните конституционни промени възможност да сезират Конституционния съд – б.р.) го правят в защита на българските граждани, а не за тясно професионални интереси. За ВКС (пленумът на върховния съд също сезира КС по темата) важи същото.
Пресилено ми е да се сравнява специализираният съд с Народния съд. Защо се сравнява сега с извънреден съд при положение, че на него е прехвърлена част от подсъдността на СГС, а теза за извънредност на СГС не е повдигана? (Ами защото досега се предвиждаше всички, не определени дела срещу министри и лица с имунитет да са подсъдни на СГС, което не ги рамкираше като „извънредни“ – б.р. ).
За кадровото обезпечаване – прокуратурата и прокурорската колегия са взели съответните мерки с трансформация на съществуващите щатове. За съдиите и съдийската колегия не е редно аз да коментирам.
Основният проблем е със сградата – работят при невъзможни условия. Двете съдилища разполагат ощо с 4 зали, от които само 1 прилича на съдебна зала, стига се дотам дела да изчакват до полунощ в изчакване на свободна зала. Това е основната заплаха промените да блокират, нямам опасения от КС. Мисля, че конституционните съдии ще следват здрава юридическа логика„.
Ех, тази приватизация!
Въпросите, вече зададени от Филип Попов, бяха подети от Крум Зарков, БСП.
„Политическото наддаване по тази тема достигна Конституцията, идеята за отмяна на давността е практически неприложима и юридически невъзможна, накърняваща включително принципа на правовата държава. Но все пак, преди да вземем политическо решение: колко проверки и производства са образувани за такъв тип престъпления и колко от тях са прекратени заради изтичане на давностния срок? Може ли прокуратурата да се организира да извърши цялостна проверка на всички тези дела?“, гласеше питането.
Дали прокуратурата ще се организира, зависи от вашата воля, от закона, който е длъжна да изпълнява, отвърна тутакси Цацаров. После поясни – информационната система на ПРБ не поддържа масив „приватизация“, информацията е по текстове от НК. А в НК специално „приватизационните“ престъпления са по чл. 283а и чл. 283б (длъжностни престъпления във връзка с приватизацията и възпрепятстване на новите собстеници да встъпят в правата си – б.р.), но в тази връзка излизат и документни, и чисто длъжностни престъпления.
По същество. Цацаров информира за постъпил на 1 декември 2016 г. до него доклад от председателя на ДАНС за приватизационните сделки – общо 6967 приватизационни сделки с държавни активи и 7023 – с общински активи.
Очертаните във въпросния доклад проблеми били пет. Сред които липса на единен орган, който да следи за процеса (а Агенцията за приватизацията и следприватизационен контрол за какво е? – б.р.), но най-вече „немотивирано изменение на приватизационните договори в полза на купувачи – за мен един от най-големите проблеми. Отпадат включително неустойки за неизпълнение, както и възможността на държавата да разваля приватизационни сделки“, обяви главният прокурор.
Нататък стана още по-интересно – ДАНС (в края на 2016 г.) е изпратил приложения с документи за общо 25 приватизационни сделки. Сред тях изключително разпознаваеми: „Софарма“ (Огнян Донев, понастоящем и издател на критични медии), „Биовет“, „Кремиковци“, „Победа“ (на бургаския кмет Димитър Николов) , „Винпром Дамяница“ (някога на някогашния депутат от СДС Никола Николов, бизнес партньор на издателя Иво Прокопиев), „Техноимпекс“ (за който се разгоря спор между ГЕРБ и Корнелия Нинова), „Бургаски корабостроителници“.
В края на миналата година прокуратурата е изискала допълнителни справки от ДАНС за всяка от сделките.
През май тази година тръгват отказите от образуване на дела заради изтекла давност. В крайна сметка за всички 25 сделки е отказано на това основание.
Нинова и „Техноимпекс“
Прескачайки хронологията – заради две питания от БСП, Данаил Кирилов позволи на съпартийката си Десислава Атанасова да зададе въпрос за приватизацията на „Техноимпекс“, покрай която възникна спор между управляващите и Корнелия Нинова, дали сделката е била проверявана по същество или директно „отсвирена“ по давност. Отговорът на Цацаров бе соломоновски, излезе, че и двете страни са прави.
Конкретно: Сделката е била сред посочените в доклада на ДАНС. А прокурор от СГП след проверка е постановил отказ от образуване на досъдебно производство. Веднъж, защото няма данни за длъжностни престъпления (по чл. 282 НК) и неизгодна сделка. Втори път вече – заради изтекла давност. Това постановление, както и всички останали, са минали през прокурорския инстанционен контрол, и са били потвърдени.
Оградата на границата е в спецпрокуратурата
За оградата на границата с Турция, за която питаха от БСП, Цацаров очерта следното.
Имало е две производства. Първото е тръгнало като проверка през 2014 г. по сигнал на депутата от ГЕРБ Александър Ненков срещу тогавашния военен министър Ангел Найдено за нарушения при изграждането и от Сухопътни войски. Приключва с отказ за образуване на досъдебно производство заради липса на престъпление.
Втората преписка е по сигнал на Велизар Енчев, впоследствие и на БСП от тази година за завишаване на цените при проектирането и изпълнението. Изискани са доклади от АДФИ и ДАНС.
На 9 юли т.г. цялата преписка и двата доклада са изпратени от прокурора от ВКП на специализираната прокуратура, обясни Цацаров. (Защо на спецпрокуратурата, занимаваща се към онзи момент основно с организирана престъпност, не се разбра – б.р.) Там наблюдаващият прокурор е изискал становище от областни управители по начина на ценообразуване при проектирането на оградата, упражнен инвеститорски контрол. Междувременно е дошъл и сигнал от депутата Елена Йончева с филмов материал.
„Предстои в рамкте на седмица наблюдаващият прокурор от спецпрокуратурата да прецени дали да образува наказателно производство – ако го направи, очевидно ще се облегне на заключенията на ДАНС за неоснователно завишени цени и проектни стойности. Ако се стигне дотам ще се назначи и експертиза за съотвествие с пазарните цени“, обяви Цацаров.
Лекарствата – може би промени в НК?
По друга гореща тема за лекарствата, подета от Емил Димитров-Ревизоро от патриотите, главният прокурор повтори вече казаното през седмицата. Ако депутатите решат, могат да направят две промени в НК – едната да включи износът на лекарствени средства в състава на квалифицираната контрабанда, втората – да ги включи в престпленията против народното здраве.
От ДПС нямаха въпроси и се отказаха от участие в „диалога“.
Дойде ред на „Воля“.
Жестоко и спекулативно
И част от медиите установиха, че са „спекуланти“.
Подет бе въпросът за промените в НПК, забранили публично да се оповестяват ефективните присъди по наказателни дела, докато извършителите не бъдат приведени в затвора. Като мярка срещу „бегълците“ от правосъдие.
Сюжетът е до болка познат, а и промяната зрелищно капитулира в края на миналата седмица по делото „Наглите“. Но, явно, на медиите така им се е струвало – ако приемем за достоверно становището на г-н Цацаров.
А то е: „С измененията в НПК за първи път се направи крачка в правилната посока. По досегашния режим осъдените можеха да разберат и от интернет присъдите си и да си стегнат багажа по техен избор – за „навън“ или за затвора. Сега ефективните присъди ще се публикуват сред изпълнението им. Това не препятства публичността на правосъдието, но е мярка срещу бегълците. Но и този вариант бе жестоко и спекулативно интерпретиран в някои медии“.
P.S.А у „някои“ медии усещането, че живеем в паралелни светове, става все по-силно.
