DeFakto.bg DeFakto.bg
На 28 ноември 2017 г. ЕСПЧ прие решение по делото Antović и Mirković v Черна гора. ( № 70838/13). С четири гласа за и три особени мнения Съдът реши, че има нарушение на член 8 ЕКПЧ (право на зачитане на личния и семейния живот), като присъди съответно обезщетение.
Двама професори в университета на Черна гора, Невенка Антович и Йован Миркович, са жалбоподатели по делото. В университета са монтирали видеокамери. Професорите са обжалвали решението, но националните съдилища приемат, че аудиториите, в които Антович и Миркович преподават, са публични пространства и няма неправомерна намеса в личния живот на преподавателите.
Съдът в Страсбург отхвърля доводите на правителството, че делото е недопустимо, тъй като аудиторията е публично пространство. Съдът преди всичко намира, че – както вече е установил в други дела – личният живот може да включва професионални дейности. Следователно член 8 ЕКПЧ е приложим:
43. Съдът провери дали жалбоподателите имат оправдано очакване за неприкосновеност на личния живот. […]
44. Що се отнася до настоящия случай, Съдът отбелязва, че университетските аудитории са работните места на преподавателите. Тайно видеонаблюдение на работното място трябва да се разглежда като значителна намеса в личния живот […] Това води до възпроизводима документация за поведението на човека в неговото работно място [...] Няма причина Съдът да се отклони от тази констатация, дори ако се отнася до случаите на явно видеонаблюдениена служител на работното място […] Правото на личен живот съществува, дори и да е ограничено, доколкото е необходимо (вж. Bărbulescu, § 80).
По същество:
59. според националния закон оборудването за видеонаблюдение може да се инсталира в официални или търговски помещения, но само ако целите – по-специално безопасността на хора или имущество или за защита на поверителни данни – не могат да бъдат постигнати в по друг начин. Съдът отбелязва, че в настоящия случай е въведено видеонаблюдение, за да се гарантира безопасността на имуществото и хората, включително студентите, и за наблюдение на преподаването. Една от тези цели, а именно надзорът върху преподаването, изобщо не е предвидена от закона като основание за видеонаблюдение. Освен това изрично е постановено, че няма доказателства, че имущество или хората са били в опасност […]. От своя страна правителството не предоставя никакво доказателство за противното в това отношение, нито пък показва, че преди това е разглеждало други мерки като алтернатива.
Професорите смятат също, че нямат ефективен контрол над събраната информация, поради което наблюдението е незаконно.
ЕСПЧ потвърди : наблюдението е неправомерна намеса в правото на личен живот, нарушение на чл.8 ЕКПЧ.
В едното особено мнение се приема, че преподаването не е част от личния живот:
За мнозинството е достатъчно, че видеонаблюдението или мониторингът се провежда на работното място – залата, където професорите преподават и общуват със студенти. Според нас това е много широко разбиране на понятието “личен живот”.
В другите две особени мнения се приема, че чл. 8 е приложим и има нарушение, но с различна аргументация:
Настоящият случай не се отнася до камери за сигурност, поставени например на входовете и изходите на университетските сгради. Отнася се до видео наблюдението на аудиториите. Гарантиране на безопасността на хората и имуществото е една от целите на мярката , другата цел е мониторингът на учебните дейности – фактът, че деканът е имал достъп до записите, изглежда потвърждава, че това наистина е преследвана цел.
Университетските аудитории не са нито частно, нито обществено място. Те са места, където преподавателите срещат своите студенти и взаимодействат с тях. Струва ни се, че в такова взаимодействие преподавателят може да има очаквания за неприкосновеност на личния живот – в смисъл, че обикновено се очаква, че това, което се случва в класната стая, може да се наблюдава само от тези, които са оправомощени да присъстват в клас и действително присъстват. […]
- Източник: Блогът на Нели Огнянова „Медийно право“
