DeFakto.bg DeFakto.bg
Престъплението е извършено през 2005 г., процесът приключва едва сега
Условна присъда от 1 г. затвор с 3 г. изпитателен срок е окончателното наказание за столичния следовател Боян Боянов. Това постанови Върховният касационен съд с окончателно решение от днес. Осъждането по принцип слага край и на магистратската кариера.
Боянов е признат за виновен, че е участвал в измама със завещание. Наказанието обаче е такова и заради дългата продължителност на наказателното производство – престъплението е извършено през 2005 г., делото окончателно приключва 12 г. по-късно.
Решението на ВКС:
С Решение № 153/2017 г., постановено по наказателно дело № 589/2017 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила въззивна присъда на Софийския апелативен съд (САС) № 1 от 23.01.2017 г. по в.н.о.х.д. № 221/2016 г. Решението е окончателно.
С присъда по н.о.х.д. № 2058/2012 г. на Софийския градски съд подсъдимите Боян Боянов и Продан Кръстев са признати за виновни в извършването на престъпления, съответно Боянов – по чл. 311 и чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, а Кръстев – по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Боян Боянов (следовател от Столичната следствена служба) е признат за виновен в това, че в кръга на службата си съставил официален документ с дата от 02.12.2005 г., в който удостоверил неверни обстоятелства – за намерен плик с надпис „Завещание“ за Продан Кръстев, при оглед в апартамент, като впоследствие го използвал като доказателство за предаване на саморъчното завещание. Като помагач и подбудител Боянов е признат за виновен и в извършването на документна измама, средството за извършването на която е неистински частен документ – саморъчно завещание от името на Радослав Чернев за Продан Кръстев. Чрез използване на неистинското завещание подсъдимият Кръстев получил неправомерно паричните средства в размер на 3 300 лв. от банка на основание, че е наследник на починалия собственик Радослав Чернев. На подсъдимия Боянов е определено общо най-тежко наказание в размер на 1 г. „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 г. Присъединено е и наказанието „лишаване от право да заема магистратска длъжност в съдебната система“ за срок от 2 г. С присъдата подсъдимият Продан Кръстев е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 г., изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 г.
С въззивната присъда на САС първоинстанционната е отменена в частта относно подсъдимия Кръстев и вместо това е постановена нова присъда. Определено е общо най-тежко наказание от 1 г. „лишаване от свобода“, отложено с изпитателен срок от 3 г. Първоинстанционна присъда е потвърдена в останалата й част.
Съдебния състав на ВКС приема за неоснователно оплакването в жалбата на Боян Боянов за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с неправилна оценка на доказателствата по делото. В мотивите пише: „В изпълнение на задълженията си да провери изцяло правилността на присъдата на първата инстанция въззивният съд е провел съдебно следствие, извършил е разпит на свидетели и е назначил съдебно-банкова експертиза, с което е преодолял доказателствената непълнота, допусната от първия съд“. Съдът е направил цялостен самостоятелен анализ на всички относими доказателствени източници и инкорпорираните в тях доказателства и е дал ясен отговор кои от тях се кредитират и по какви съображения. Вътрешното убеждение на въззивния съд по релевантните за обвинението факти е формирано при спазване на изискването по чл. 14, ал. 1 от НПК за обективно пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и при формирането му не се констатира наличие на процесуални пороци. Допустимите съгласно процесуалния закон доказателствени източници са били оценявани съобразно действителното им съдържание и смисъл, като не се установява да е налице тенденциозното им тълкуване от решаващите съдилища или изопачаване на фактите. Тричленният състав на ВКС се солидаризира с преценката на въззивната инстанция, че първостепенният съдебен акт не страда от подобни пороци, които да са довели до накърняване правото на защита на подсъдимия и да налагат отмяна на първата присъда.
Според върховните съдии при липсата на допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, спрямо правилно установените релевантни за обвинението факти, не се констатира неправилно приложение на материалния закон при правната им квалификация.
ВКС намира, че наказателната отговорност на подсъдимия за двете деяния правилно е реализирана в рамките на 1 г. лишаване от свобода, което е в размер близък до минимума за този вид наказание от три месеца лишаване от свобода. Отделните наказания са определени при категоричен превес на смекчаващите обстоятелства, като са отмерени изключително в полза на подсъдимия Боянов, поради което не са налице основания за допълнителното им редуциране по размер. Изтърпяването на общото наказание от 1 г. „лишаване от свобода“ е отложено с минимален по размер изпитателен срок, като е отчетена продължителността на наказателното производство.
