DeFakto.bg DeFakto.bg
С една седмица закъснение Върховният касационен съд обяви и публикува окончателните присъди по гръмкото дело „Килърите“. Случи се след като съдът получи „разрешение“ от прокурор във вид на уведомление да го направи. Това предвидиха последните поправки в НПК и в Закона за съдебната власт, представяни като мярка срещу бегълците от правосъдието. Те станаха популярни като поправките за „тайните“ присъди.
Новите норми забраняват оповестяването на ефективните наказания, преди съдът да получи уведомление от прокурор, че са предприети действия по изпълнение на наказанията, сиреч за вкарването на осъдените в затвора. Любопитното бе, бе от окончателно осъдените по „Килърите“ само един бе на свобода, но явно 7 дни се е налагало да го превеждат зад решетките.
Ето днешното съобщение на ВКС, което очаквахме на 1 декември:
С Решение № 234/01.12.2017 г., постановено по касационно дело № 407/2017 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя присъда № 12/ 04.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 184/2015 г. на Варненския апелативен съд, като: оправдава подсъдимите Георги Вълев, Петър Стоянов, Васил Костов и Янко Попов да са извършили престъплението по чл. 116 от НК с пострадал Румен Рачев в съучастие с подсъдимия Райчо Стойнев; оправдава подсъдимия Васил Костов да е извършил престъплението по чл. 116 от НК с пострадал Петър Лупов в периода от лятото на 2008 г. до началото на м. март 2009 г.; оправдава подсъдимия Янко Попов да е извършил престъплението по чл. 116 от НК в периода от началото на 2009 г. до неустановена дата на м. юни 2009 г. Върховният касационен съд оставя в сила присъдата в останалата й част.
Така след окончателното решение на ВКС наложените наказания за извършените престъпления са:
– за Янко Попов – „лишаване от свобода“ за срок от 10 години;
– за Петър Стоянов – „доживотен затвор без замяна“;
– за Васил Костов – „доживотен затвор без замяна“;
– за Георги Вълев – „доживотен затвор без замяна“.
Делото пред ВКС е образувано по касационни жалби на подсъдимите Петър Стоянов, Георги Вълев, Васил Костов и Янко Попов, срещу въззивната присъда по в.н.о.х.д. № 184/2015 г. на Варненския апелативен съд. С нея:
– спрямо подсъдимия Райчо Стойнев е отменена присъда № 29 от 20.12.2012 г. на Окръжен съд – Шумен, с която е признат за виновен в съучастие като помагач с Георги Вълев, Петър Стоянов, Васил Костов, Георги Георгиев, Янко Попов и Владимир Филев, умишлено да е улеснил Владимир Филев да умъртви Румен Рачев – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 7, т. 9 и т. 10 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 4 от НК, и той е признат за невиновен по това обвинение;
– спрямо подсъдимия Янко Попов е изменена първоинстанционната присъда, с която е признат за виновен в това, че в съучастие като помагач с Георги Вълев, Петър Стоянов, Васил Костов, Георги Георгиев, Райчо Стойнев и Владимир Филев умишлено да е улеснил Владимир Филев да умъртви Румен Рачев – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 7, т. 9 и т. 10 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 4 от НК (убийство, извършено по начин, опасен за живота на мнозина, с користна цел, предумишлено и от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група), и е осъден на 17 години лишаване от свобода, като с новата въззивна присъда подсъдимият Янко Попов е оправдан по отношение на квалифициращото обстоятелство користна цел (чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК) и е намален срокът на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ от 17 на 10 години;
– спрямо подсъдимите Петър Стоянов, Васил Костов и Георги Вълев е била потвърдена присъдата на Окръжен съд – Шумен, с която:
– подсъдимият Петър Стоянов е признат за виновен в съучастие като подбудител с Георги Вълев като подбудител, Васил Костов като подбудител и помагач и Владимир Филев като извършител, умишлено да е склонил Васил Костов умишлено да склони Владимир Филев умишлено да умъртви Петър Лупов – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 3 от НК (убийство, извършено с користна цел, предумишлено и от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група), и е осъден на „доживотен затвор без замяна“;
– подсъдимият Петър Стоянов е признат за виновен в съучастие като подбудител с Георги Вълев като подбудител, Васил Костов като подбудител и помагач, Янко Попов, Георги Георгиев и Райчо Стойнев като помагачи и Владимир Филев като извършител умишлено да е склонил Васил Костов умишлено да склони Владимир Филев умишлено да умъртви Румен Рачев – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 7, т. 9 и т. 10 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 3 от НК (убийство, извършено по начин, опасен за живота на мнозина – чрез употреба на огнестрелно оръжие, с користна цел, предумишлено и от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група), и е осъден на „доживотен затвор без замяна“, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия Петър Стоянов едно общо най-тежко наказание „доживотен затвор без замяна“;
– подсъдимият Васил Костов е признат за виновен в съучастие като подбудител и помагач с Георги Вълев като подбудител, Петър Стоянов като подбудител и Владимир Филев като извършител умишлено да е склонил Владимир Филев умишлено да умъртви Петър Лупов и умишлено е улеснил извършването на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК и е осъден на „доживотен затвор без замяна“;
– подсъдимият Васил Костов е признат за виновен в съучастие като подбудител и помагач с Георги Вълев като подбудител, Петър Стоянов като подбудител, Янко Попов, Георги Георгиев и Райчо Стойнев като помагачи и Владимир Филев като извършител, умишлено да е склонил Владимир Филев умишлено да умъртви Румен Рачев и умишлено е улеснил извършването на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 7, т. 9 и т. 10 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК и е осъден на „доживотен затвор без право на замяна“, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия Васил Костов едно общо най-тежко наказание „доживотен затвор без замяна“;
– подсъдимият Георги Вълев е признат за виновен в съучастие като подбудител с Петър Стоянов като подбудител, Васил Костов като подбудител и помагач и Владимир Филев като извършител, умишлено да е склонил Петър Стоянов умишлено да склони друго лице умишлено да умъртви Петър Лупов – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 от НК, и е осъден на „доживотен затвор без замяна“;
– подсъдимият Георги Вълев е признат за виновен в съучастие като подбудител с Петър Стоянов като подбудител, Васил Костов като подбудител и помагач, Янко Попов, Георги Георгиев и Райчо Стойнев като помагачи и Владимир Филев като извършител умишлено да е склонил Петър Стоянов умишлено да склони друго лице умишлено да умъртви Румен Рачев – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 от НК, и е осъден на „доживотен затвор без право на замяна“, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия Георги Вълев едно общо най-тежко наказание „доживотен затвор без замяна“.
Върховният касационен съд приема, че с оглед установените от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на преоценка, материалният закон е приложен правилно. Съдът е изложил дължимите мотиви за решението си, че всеки от подсъдимите е осъществил обективните и субективни признаци на престъпленията по чл. 116 от НК, като е аргументирал наличието на квалифициращите им белези и формата на съучастие. В решението на ВКС пише: „Що се отнася до обвинението, свързано с убийството на Петър Лупов, налице е осъждане за период, за който Костов е бил оправдан с присъдата на предходния въззивен състав. Налице е и осъждане на подсъдимия Попов за период, за който е оправдан с влязъл в сила съдебен акт за убийството на Румен Рачев. Допуснато е нарушение на забраната за reformatio in pejus (влошаване на положението на подсъдимия без съответен протест на прокурора или жалба от частните обвинители), което може да бъде отстранено от касационната инстанция, тъй като е в полза на подсъдимите. От друга страна, въззивният съд е оправдал изцяло подсъдимия Райчо Стойнев по обвинението в убийството на Румен Рачев в качеството на помагач, но не е постановил оправдателен диспозитив за останалите подсъдими, които следва да бъдат оправдани да са извършили престъплението в съучастие като подбудители и помагачи с този подсъдим“.
По отношение на наложените наказания върховните съдии подчертават, че Варненският апелативен съд е разгледал в цялост всички обстоятелства, относими към индивидуализацията на наказанията на подсъдимите и ги е оценил съобразно действителната им тежест и значение. В мотивите на решението пише: „Изложените съображения за изключителната тежест на извършените престъпления и високата степен на обществена опасност на Вълев, Стоянов и Костов се подкрепят от данните по делото и обосновават извода, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание. Касационният състав не намира основание за промяна на определеното наказание „доживотен затвор без замяна“. Наказанието на подсъдимия Попов е индивидуализирано правилно и съответства на степента на участието му в убийството на Румен Рачев, на данните за личността му и на тежкото му здравословно състояние. Допълнително намаляване на санкцията би било проява на неоправдано снизхождение, поради което ВКС намира оплакването за явна несправедливост на наказанието за неоснователно“.
