DeFakto.bg DeFakto.bg
Новият антикорупционен закон ще отвори вратите за масово подслушване, без да има данни за престъпление. Употребата на специални разузнавателни средства ще е възможна спрямо гражданите и само при проверка по реда на закона за конфискация на имуществото.
Тези и други текстове са приети на второ четене от правната комисия в парламента в четвъртък. За тях са гласували депутатите от ГЕРБ и Обединени патриоти. На заседанието срещу противоречивите текстове са се изказвали депутати от БСП и адвокат Александър Кашъмов от „Програма Достъп до обществена информация“, съобщава Дневник*.
„Този закон противоречи на българската конституция и Европейската конвенция за защита правата на човека. Проблемът е в липсата на пропорционалност в намесата и резултатите от тази намеса. Ще се събира чувствителна информация за гражданите, ще се намесваме в личния им живот, без да е ясно защо точно“, е заявил Кашъмов.
Той припомня, че България е била осъждана многократно от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) , защото е нарушение на Конвенцията да се събират или да се пазят безразборно данни дори и за криминално проявени лица.
Адвокат Кашъмов е заявил още, че новата комисия няма нужда да подслушва, защото за нея не са предвидени разследващи правомощия. Това е проблем, тъй като новото звено няма да е обвързано с правилата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който е гаранция срещу злоупотреби.
Употребата на специални разузнавателни средства се използва сега по изключение за разкриването на тежки престъпления.
Със закона на новия орган, който трябва да обедини Комисията за отнемане на имуществото, комисията за конфликт на интереси, БОРКОР и дирекция в ДАНС, на практика се дават правомощия да иска подслушване. Според вносителите гаранция било, че това ще минава през съд.
Достатъчно основание за прилагане на СРС е корупционният сигнал да не е анонимен.Тогава комисията ще може да поиска от съда прилагане на специални разузнавателни средства срещу субекта на сигнала. Ще може да се подслушва и по съмнение за конфликт на интереси, където процедурите са по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов решил да даде пример. „Представете си, че комисията подслушва депутатът Х, който заявява, че ще си купи имот в чужбина с пари от офшорна сметка или биткойни“
Тук го прекъсва Крум Зарков от БСП и пита:
„Защо слушате депутатът?“
„Защото завистливият съсед е казал, че човекът явно ходи на слънце през зимата, защото има тен и съответно незаконни доходи. Злобата е понякога без оглед обективната истина“, отговори Кирилов.
„Ако цялата глава от закона за разкриване на корупционни прояви отпадне, тогава – лошо. Ще трябва борбата с корупцията да отпадне от името на закона. Ако се приеме, пак лошо“, заяви депутатут от БСП Крум Зарков. Той на няколко пъти уточни, че от подслушването няма да има никаква полза, защото СРС-та няма как да се ползват в съда за разкриване на корупционни престъпления, защото ще са събрани извън процесуалния ред.
На това реагирал председателят на Комисията за конфискация Пламен Георгиев, който каза, че те ще могат да се ползват в гражданския процес по конфискация.
В сряда комисията приела все пак срещу подателите на сигнали да има защита. При гласуване на първо четене от ДПС настояваха да отпадне защитата на сигналоподателите, т.е. да може да им се търси отговорност, ако твърденията им не се потвърдят. Това намери отражение в предложения на ГЕРБ между двете четения, а именно, че съдебна отговорност няма да носят само подателите на основателни сигнали – т.е тези, които са довели до разкритие.
В крайна сметка комисията с осем гласа „за“ и шест е приела текстовете, които предвиждат защита на сигналоподателите.
