КОНПИ обяви приватизацията на „Каолин“ за незаконна, запорите на Иво Прокопиев са за 199 милиона лева (допълнена)

Defakto.bg

Твърденията на КОНПИ са лъжи и дребни мошеничества, отвърна Прокопиев

Доходите на Иво Прокопиев са с ясен произход, но част от тях са с незаконен произход – това, в крайна сметка обявиха членове и инспектори от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) на пресконференция днес. А в основата на всичко е приватизацията на „Каолин“. Тя категорична бе обявена за незаконна от председателя на КОНПИ Пламен Георгиев.

И то въпреки че е имало наказателно дело, приключило с оправдания включително от ВКС, проверки на Агенцията за приватизацията и на други  органи, компетентни да се произнасят по въпроса.

Наказателното дело е приключило така, защото е било прието, че г-н Пропокиев и останалите не са били длъжностни лица, обяви Пламен Георгиев. Този факт, в неговия прочит, е достатъчен, за да твърди, че КОНПИ не се опитва да ревизира влезли в сила решения на съда – понеже той по същество не се бил произнесъл за самата приватизационна сделка.

А от всички последващи обяснения се разбра, че без заключението за незаконната приватизация отпреди близо 20 г. проверката на КОНПИ не би установила несъответствия между приходи и разходи при Прокопиев и производството й щеше да бъде прекратено. Вместо това Бургаският окръжен съд е разпоредил запори и възбрани върху сметки, дялове във фирми и 32 % идеални части от вила край Созопол на обща стойност 199 051 065,19 лв. Ответници по бъдещия иск за отнемане ще са Иво Прокопиев, Галя Прокопиева, „Алфа финанс холдинг“ АД, „Соларпро Холдинг“ АД, „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД и фондация „Граждански медии“.

Произнесъл се е съдът в Бургас, защото по правилата на ГПК обезпечителните мерки се искат по местонахождението на недвижимия имот.

Решението на 5-членната комисия за образуване на производство за гражданска конфискация е взето с едно „особено мнение“ – на Лиляна Терзиева, за която Пламен Георгиев подчерта, че е от квотата на президента (тогава Росен Плевнелиев). Възраженията на Терзиева са били, че е проверяван период, по-голям от 10 г. назад (колкото е разрешено по закон), има решение на ВКС и на дирекция „Сделки“ към Агенцията за приватизация. Всички те са отхвърлени от мнозинството в КОНПИ.

Веднага след пресконференцията на КОНПИ започна пресконференция на Иво Прокопиев. И двете страни тотално се разминаха в твърденията си. Особено впечатли прочитът по отношение на обекта на атаката – докато Пламен Георгиев тотално отричаше да се преследват медии и тяхното съществуване да е застрашено, Иво Прокопиев и съпругата му Галя Прокопиева бяха категорично – преследват се именно инакомислещите издания на „Икономедия“ („Капитал“ и „Дневник“). Докато зам.-шефът на КОНПИ Иво Иванов уверяваше, че под запор са само 13,5 %  от акциите на издателя и това е станало покрай запора на 100 % от акциите на друга фирма „Соларпро Холдинг“ АД, изпълнителният директор на „Икономедия“ Галя Прокопиева е категорична – мажоритарният дял на издателя е под обезпечителни мерки.

Но, по ред на представянията.

Фактите на КОНПИ

Представяха ги Пламен Георгиев, Иво Иванов, шефът на столичното подразделение Георги Апостолов (съпругата му, следователят Пламена Апостолова стана член на новия ВСС от парламентарната квота, предложена от ДПС), инспекторите Ваня Бързачка и Иванка Начева.

Проверката на доходите и разходите е абсолютно законосъобразна и е за 10 години назад, увери Георгиев. Не сме игнорирали нито един законен доход, категоричен бе той. След проверка на „огромен обем от банкова информация“ и сравнение на разходите с доходите обаче било установено несъответствие от 14 млн.лв. за „физическото лице Иво Прокопиев“. Сумата обаче нараснала по-нататък от установени средства на фирмите.

Конкретният повод за старта на проверката е получено от прокуратурата уведомление на 11 януари т.г. за повдигнато обвинение на Прокопиев да е улеснил умишлено (чрез разяснения) бившия финансов министър Симеон Дянков да извърши длъжностно престъпление при продажбата на миноритарния държавен дял на ЕВН.

Проверката на КОНПИ е образувана на 16 януари, а на 15 ноември т.г. членовете на комиисята с 4 гласа „за“ и едно „особено мнение“ вземат решение за старт на производство за гражданска конфискация и сезиране на съда с искане на обезпечителни мерки.

Окръжният съд в Бургас се произнася с определение на 21 ноември, запорите и възбраните вече са вписани и затова от КОНПИ проговарят (определението е оспорено пред апелативния съд в Бургас).

По-интересното е друго – обяснението защо ограничението за имуществена проверка максимум 10 години назад във времето е спазено. А то гласи: поводът да се разрови някогашната приватизация на „Каолин“ от 1999 г. е продажбата на акциите му през 2012 г. на немско предприятие за 150 млн.лв. Така този „приход“ отпреди 5 години наложил проверка за близо 20 г. назад, за да се оцени законността на средствата. 

(Това обяснение оставяме без коментар. Но все ни се струва, че по тази логика току виж КОНПИ ревизира цялата приватизация, стига прокуратурата сега да повдигне обвинения срещу участниците в нея – за нещо съвсем друго. От гледна точка на „историческата справедливост“ подобно заиграване може и да звучи привлекателно, ако не държим сметка за конюнктурността му. От гледна точка на правовата държава обаче хич не е така).

И стигаме отново до 1999 г. и раздържавяването на „Каолин“. Та тогава, установява сега КОНПИ, в последния момент в държавното още предприятие влезли братът на Иво Прокопиев и работилата при него Даниела Шишкова и двамата участвали в приватизацията от името на работническо-мениджърско дружество (РМД). РМД-то с тяхното „незаконосъобразно участие“ придобива „Каолин“ с екстрата да плати само 10 % от стойността на предприятието веднага, а останалите 90 % – впоследствие. Така при обща уговорена сума за сделката от 7,5 млн.лв., реално са платени 75 000 лв., а останалите били издължени с „компенсаторки“, понеже междувременно бил приет и „лобисткият закон „Лучников“ (по Пламен Георгиев). С две думи – уговорената сума е издължена, но огромната част от нея по далеч по-благоприятен за купувача вариант, позволен  обаче от закона (а че депутатите и тогава, и после, не бяха никак убедителни в аргументите си включително по приватизацията, наистина е друг проблем).

Освен това имало и незаконен добив на материали от страна на „Каолин“, неплащане на концесионни такси и данъци. В резултат на което е ощетена държавата, както и гражданите, чиито имоти са били унищожени, обявиха сега от КОНПИ. Прекрасно, ама нали за тази работа си има прокуратура -държавното обвинение, което преценява какви обвинения да повдига?! И то навреме.

Нататък проверката на КОНПИ установила също, че още навремето за участието на брата на Прокопиев и цитирана дама се е произнасяла Агенцията за приватизация и не е открила пороци в сделката. С днешна дата обаче оценката е: предприятието е нямало как да бъде продадено с „екстри“, ако е била спазена процедурата.

После от КОНПИ изброиха вноски за имот, получени дивиденти от „Каолин“, както и дарения за фондация „Граждански медии“ – всички средства, според тях, се оказват незаконни, заради „онази“ приватизация. Освен това на работниците не е било разяснявано правото им на привилегировано придобиване на акции. И така се натрупват до 199 051 065,19 лева.

И още един любопитен нюанс – досега проверка на КОНПИ не е опирала до някогашната приватизация.

Безпрецедентен натиск!

„Ние нарушаваме закона, съдът (този в Бургас – б.р.) нарушава закона. Навремето като зам.-правосъден министър като обикалях затворите над 90 % от затворниците твърдяха, че са невинни“, обобщи възраженията на Иво Прокопиев Пламен Георгиев.

Обясни – сега по закон той и останалите „проверяни“, общо 12 на брой (Галя Прокопиева плюс фирми) могат да попадат декларация, в която да разяснят произхода на незаконните, според КОНПИ, доходи. Ако са убедителни – производството се прекратява, ако не – в съда се внасят искания за гражданска конфискация (това производство стига и до ВКС).

В същото време Пламен Георгиев на няколко пъти заговори и за „безпрецедентен“ натиск върху комисията, оказван от „проверявания“ с негови медийни изяви. А най-впечатлен бе от факта, че „очевидно“ Прокопиев е знаел предварително за извършваната проверка и е заличавал вписвания на дружества в търговския регистър в Кипър.

Георгиев призова медиите да преценят „доколко това е допустимо“. Заяви също, че е налице изтичане на „класифицирана информация“, което обаче все пак било нарушение, а не престъпление – информацията не била „държавна тайна“.

На „случаен избор“ преписката отива в Благоевград, после екипът нараства

Обяснено бе и защо преписката срещу Прокопиев се оказва в Благоевград – защото в КОНПИ проверките се разпределят на „случаен принцип“. След усложняването й, включително и с международен елемент обаче проверяващият екип нараснал до 11 човека – 4 юристи и 7 икономисти, каза Георги Апостолов.

Разкри също, че е използван и един от новите законови способи „снемане на обяснения от трети лица“. Но, на този етап, отказа да назове лицата.

Отговорът: КОНПИ лъже!

Нито едно от твърденията на КОНПИ не е вярно, контрира веднага след това, на своята пресконференция Иво Прокопиев.

Той застана пред медиите заедно със съпругата си Галя Прокопиева, адвокат Георги Атанасов, съиздателя от „Икономедия“ Теодор Захов, Велислава Иванова от „Дневник“ и Юрий Лазаров от „Капитал“.

Нямам нищо общо със сделката за ЕВН, тогава живеех в чужбина със семейството си, а прокуратурата ме е обвинила за едно мое изказване в тристранния съвет като председател на Съюза на работодателите в подкрепа на продажбата на миноритарните пакети на държавата на борсата, зад което заставам и днес, заяви Прокопиев.

При мен и съпругата ми няма разминаване между доходи и имущество, което е надлежно проверено в обширна данъчна ревизия при кабинета „Орешарски“ и препроверено след това, продължи той.

„Всичко, което КОНПИ твърди, са дребни мошеничества, лъжи и елементарна неграмотност. Аз съм физическо лице, на което двама главни прокурори са възлагали лични данъчни ревизии. Но институцията се държи като мутра“, категоричен бе Прокопиев.

Продължи с опроверженията: не съм прехвърлял имоти, акции и друго имущество, както твърди КОНПИ. Откакто започна проверката й през януари не съм прехвърлил нищо на никого, именно за да покажа, че нямам от какво да се притеснявам“. После, след въпроси дебело подчерта: нямам дружества в Кипър и не съм ги закривал.

Що се отнася до изтичането на информация за започналата срещу него проверка, Прокопиев посочи, че тя е била анонсирана от шефа на комисията Пламен Георгиев в интервю, което е поместено и на страницата на КОНПИ. „Не познавам госпожа Лиляна Терзиева“, обяви още той.

За сделката за „Каолин“ каза: „Нея я нямаше дори сега в списъка на ДАНС, може би защото ВКС е потвърдил решението на окръжния съд в Разград, че в сделката „Каолин“ няма никакви нарушения. Тя е доказано законна сделка“.

Сезирах премиера Борисов, той не направи нищо

Любопитен акцент бе този за срещата с премиера Бойко Борисов, поискана от Иво Прокопиев след активизирането на КОНПИ.

„Запознах премиера Борисов с целия казус, той не реагира. И по този начин участва директно в упражняваната репресия. Защото „важните неща“ в България не минават без него, назначението на Пламен Георгиев начело на КОНПИ е гласувано от МС, когато той бе премиер, а случващото се засяга не само мен, Капитал“ и „Дневник“, а ценностите на демокрацията“.

На въпрос дали това не е било търсене на нерегламентирано въздействие от страна на премиера, Прокопиев отвърна: „Публично известно е, че върху г-н Георгиев е имало въздействие от главния прокурор г-н Сотир Цацаров“.

Искаме публичен процес за „тайните“ обезпечения в апелативния съд 

„Не са пресконференциите местата, където да се разменят правни доводи. Но се явяваме, за да покажем, че нямаме какво да крием“, заяви на свой ред адвокат Георги Атанасов.

Известният юрист подчерта: няма уважен иск на КОНПИ (той ще дойде евентуално след 3 месеца от налагане на обезпеченията), дотук има едно определение на Бургаския окръжен съд, което е обжалвано.

И още – налице са 150 страници искане на КОНПИ и 27 папки „с твърди корици, като класьори“, пълни с материали, „които нямат никакво отношение към спора“. Единствено правно значение имат приложените нотариални актове, които могат да бъдат открити при потърсване и в Имотния регистър.

Но най-вече – това, както и други искания на КОНПИ са засекретени с гриф  „за служебно ползване“ от Пламен Георгиев. Последицата е, че в деловодството на съда на защитата се дават само 10 листа, а „аз като адвокат нямам право да получа искането, копия от доказателствата, нямам право да си водя записки, защото те трябва да се правят в секретна секция, да остават там и евентуално при открито заседание да ми ги дадат да ги ползвам“. Открити заседания по искания за обезпечения обаче няма.

За това от името на клиентите си Атанасов е депозирал молба заседанието пред апелативния съд по разглеждането на жалбите на 12-те засегнати да е открито.

„Грифирането обаче касае и председателя на КОНПИ. За това публично отправям официално искане към компетентните органи да проверяват дали пресконференцията на КОНПИ не беше изнасяне на класифицирана информация и лични данни“, обяви Георги Атанасов.

На свой ред каза: „Аз отказвам да изнасям конкретни данни, няма да ви казвам какво има в преписката, ще ви кажа какво няма. Там няма нищо, за да приключи преписката с доклад, в който да се констатира съществено имуществено разминаване“.

И още – поискано е обезпечение и срещу несъществуващо юридическо лице като фондация „Граждански медии“.  „Явно може да се предявява и искане срещу мъртвец“, образен бе адвокатът. Заяви също: поради липсата на „оценявано право“ са запорирани активи, поне три пъти надвишаващи бъдещия иск на КОНПИ.

Георги Атанасов не пропусна да напомни и принципната си позиция: гражданската конфискация е пълен нонсенс. „Единственият закон, в който предмет на отнемане е недифицирано по закон незаконно имущество е този в България“, категоричен бе той.

На финала, малко от Теодор Захов: „Средата в България предразполага към репресия на изказващите различни мнения.

Има криза и в журналистиката, и сред издателите. Българските издатели трудно се справят с плащане през реклама и други приходи, стига се до субсидиране, това е масовата практика. А тя от своя страна позволява монополизация и журналистика „под циклостил“.