DeFakto.bg DeFakto.bg
„Бюрото за контрол на спецразузнавателните средства (СРС) безспорно е необходимо и правомощията му трябва да се разширят, но защо му е на г-н Бойко Рашков да чете разпечатките от подслушаните разговори? Данните, които членовете на Бюрото не могат да четат са относно съдържанието на самите СРС и това е по закон“. Така днес главният прокурор Сотир Цацаров коментира сблъсъка си с шефа на Бюрото за СРС Бойко Рашков на брифинг пред журналисти.
От по-нататъшното изявление на обвинител №1 се разбра, че под разширяване на правомощията на Бюрото той явно има предвид създаване със закон на единен регистър за прилаганите СРС, който да е към Бюрото за СРС.
А риторичните въпроси очевидно бяха отговор на стряскащото признание на Рашков пред парламента: „Бюрото вече не може на 100 % да гарантира на гражданите, че можем да направим пълна проверка дали те са били подлагани на СРС по една причина – тази година установихме, че отговорите, които ни се дават от прилагащите структури, не отговарят на истината“. И посочи генералния проблем – със заповед на главния прокурор им се отказва достъп до резултатите от прилагането на СРС.
Забрана за достъп до документи? Няма! Ама има
На въпрос дали е издавал заповед, забраняваща на Рашков и неговите подчинени достъп до документи, Цацаров отвърна: „Не“.
Веднага след това обаче обяви: „През 2012 г. г-н Рашков ни уведоми, че Бюрото разполага с методика за извършване на проверка, тя не е тайна, поисках я с две писма, които останаха без отговор, после с писмо до всеки от членовете на Бюрото (общо 5 на брой заедно с председателя и заместника му Георги Гатев) със същия резултат. Тогава г-н Рашков ме помоли да издам указанието към прокуратурите във връзка с проверките на Бюрото, то е публично, в него изрично е записано, че на членовете на Бюрото се оказва пълно съдействие. Въпросът е дали членовете на Бюрото имат достъп до ВДС (веществените доказателствени средстна)- достъп до записания разговор, до продукта от СРС имат съответните прилагащи служители, следствието (ако то разследва), прокуратурата, всеки друг достъп се разрешава от наблюдаващия прокурор. Бюрото контролира процедурите, дали искането е дадено от компетентен орган, дали разрешението е дадено от компетентен орган, дали е за съставите от НК, за които това е разрешено, спазен ли е срокът, правилно ли е удължаван,стигнало ли се е до спекула. Стигало се е дотам, защото има тотално нежелание за единен регистър на СРС, от моя страна има желание, нужни са просто изменения в Закона за СРС и този регистър може да е в Бюрото. Е, при тези правомощия на Бюрото защо на членовете му е нужно да четат материалите, до които имат достъп разследващите и защитата?“
Цацаров заяви още: „Има забрана по НПК, не можеш да контролиращш процедурите, ако си воден и от любопитството какво е говорено между обвиняем и свидетел. Още през 2012 г. въпросното указание е изпратено на г-н Рашков, как се сети вчера Бойко Рашков, че точно това указание му пречи, след като го прилага няколко години без никакъв проблем?“
Рашков не е цялото Бюро!
На въпрос какво епредизвикало вчерашното му писмено предложение за ново заседание на две парламентарни комисии за повторно изслушване на Бойко Рашков, главният прокурор заяви: „Защото в ред свои изяви хвърли много тежки обвинения, които трябва да получат отговори то не в стила на г-н Рашков. Всичко онова, което той твърди, трябва да получи своя отговор именно в парламентарните комисии. Затова съм предложил да се покани цялото Бюро, г-н Рашков не е цялото Бюро, да чуем и тях. Начинът, по който може да се отговори на тези неистини, изречени дали поради политическа амбиции или друго е в парламента. Затова и заседанието трябва да е открито – нима има пречка част от него да е закрито, ако г-н Рашков разполага с класифицирана информация? Нямам никакво намерение да влизам в личен диспут с г-н Рашко – в НС трябва да говорим с документи, той не е силен в това“.
Цацаров продължи: „Да не си даваме оценки кой е бил позор за прокуратурата. Ако Бойко Рашков има самочувствието, че той е моралното мерило на фона на цялата си политическа кариера досега (беше депутат от БСП – б.р.), да ги раздава тези оценки, аз не мога. Едното са персоналните амбиции на г-н Рашков, другото са политическата кампания, амбициите на политическата сила, която очевидно използва момента и очевидно инспирира всички тези действия„.
Обвиняват зам.министър на транспорта за измама
Покрай въпрос защо няма нито едно повдигнато обвинение за истинска корупция, главният прокурор обяви, че днес се повдига овинение на зам.министър на транспорта. Става дума за Ангел Попов и измама за 8 000 евро, които той е предложил, поискал и взел като шеф на браншова организация от „негови колеги превозвачи, за да бъдат уредени съответните разрешителни в Министерството на транспорта“. Разрешителните не са били „уредени“.
Цацаров заяви също, че има 23 обвинени магистрати, като на досъдебно производство са само 5 от тях, а „за останалите делата се влачат в съдилищата“.
Напомняше и за продължителните дела срещу Емилия Масларова и някогашния зам.земеделски министър Светла Бъчварова, депутат от БСП.
Не коментирам думите на подсъдимия Прокопиев!
Вярно ли е обвинението на Иво Прокопиев, че сте притискал шефа на КОНПИ Пламен Георгиев да образува производство срещу него? – попитаха Цацаров журналисти. „Не коментирам думите на подсъдимия Пропокиев!“, отвърна главния прокурор.
Дали посещението му в Сърбия е придвижило екстрадирането на Цветан Василев, бе друго питане. „Обсъдихме всички въпроси от взаимен интерес“, лаконичен бе отговорът.
За румънския модел пък Цацаров каза: „Румънският модел, доколкото е румънски, може и трябва да се реализира в една посока – преследване на корупцията. Но никога не в посока прокуратурата да се превръща в най-силния политически инструмент в една държава„.
