В крайна сметка: Работата по европроекта за съдебната карта и единната система на съдилищата продължава!

Съдийската колегия гласува решението единодушно

Работата по проекта за съдебната карта и единната информационна система на съдилищата, финансиран по Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ), да продължи! Това единодушно гласува съдийската колегия на ВСС на последното си заседание за годината днес. И ще предложи на пленума на съвета да вземе същото решение.

Става дума за проекта с бюджет от 6 млн.лв., стартиран от предния ВСС и рестартиран наново от този съвет след прекратяване на обществена поръчка. А миналата седмица под въпрос бе поставена изобщо нуждата от изграждане на нова информационна система на съдилищата и се говореше за донадграждане и прочее действия спрямо действащата система – нещо, което не фигурира в заданието по проекта. Така изпълнението му висеше на косъм.

Днес обаче тонът стана друг, кадровици се сетиха, че и съдебната карта, и единната система са част от стратегията за съдебна реформа и пътната карта към нея, т.е. са поет държавен ангажимент. А след изслушване на шефа на ИТ-дирекцията на ВСС Валери Михайлов кадровиците се убедиха, че нова система наистина е нужна!

„Ние, които участваме в проекта, сме на единно мнение, че той трябва да продължи, той е единна част от актуализираната стратегия за съдебна реформа. От 10 август 2019 г. е заложено влизане в сила на част от електронното правосъдие. Единната информационна система на съдилищата ще осигури базисна връзка и обмена на информация между съдилищата и институциите. Единствените спорни моменти възникнаха във връзка с това може ли да се надгражда по този проект съществуващата система, с която работят 80 % от съдилищата или не. И кое налага изцяло нова деловодна система“, каза Вероника Имова.

„Важно е да отделим спорното от безспорното. Имаме проект, обединяваме се, че той е от значимост за съдебната система. Проблемът е в нашата забава, но той може да се преодолее, ако ние се забързаме. Или има и други проблеми?“, опита да регулира дебата Лозан Панов.

„Вчера членовете на екипа и Валери Михайлов бяха при мен. Категорично се застъпва становището, че по проекта не може да се надгражда същестуващата система, трябва нова. Въпросът е защо така е зададено заданието от предния съвет, но това вече е решено. Ако ние не реализираме този преокт, отправяме едно много, много негативно послание“, включи се Боян Магдалинчев.

След което кадровиците поканиха за изслушване ИТ-специалиста Валери Михайлов.

Защо нова система е единственият вариант?

Причините са няколко, се разбра от аргументите на Михайлов. Като преди това дългогодишният директор във ВСС изясни, че изборът да се разработва нова единна информационна система на съдилищата (ЕИСС) не е прищявка на работилите по проекта членове на предния съвет, а държавна стратегия.

„Още от 2012 г. се е тръгнало в посока на изцяло преминаване към електронни дела, от МС е приета концепцията за електронно правосъдие. Крайната цел е цялата съдебна система да работи в условия на безхартиен обмен, което е залегнало в актуализираната стратегия за съдебна реформа и в пътната карта. Тогава беше казано дори беше казано: ще се работи САМО с електронни документи, сега е доуточнено – поетапно преминаване от хартия към електронен вариант“, въведе в темата Валери Михайлов.

Какви са действащите в момента системи? „Системите за обмен на съдебните дела в момента регистрират случващото се в хартиеното дело, въвежда се информацията в рамките на работния ден от 8 до 17 ч., например постъпили молби по някакво дело. Ако на следващия ден системата дефектира, ще се изгуби записът от предния ден, но той ще се възстанови от хартиеното дело“, обясни Михайлов.

И продължи: „Когато обаче хартиените документи изчезнат, самите дела стават системата и изискванията към нея са съвсем различни. Годишно делата във всички съдилища са малко под 700 000, изискват се по-мощни сървъри, към тях трябва да има големи хранилища на данни – твърди дискове, масиви и т.н. Тази техника не може да спре и за 5 минути, примерно, защото е спрял токът. След като гражданите могат да подават молби, документи и т.н. електронно, те не са обвързани с работно време, ще го правят денонощно. Нужно е осигуряване на непрекъсваемо захранване, а  в едно помещение много техника е нужна добра климатизация, дублиран климатик. При пожар – пожароизвестяваща и пожарогасителна инсталация, защото сървър не ге гаси с вода. Ако правим такива центрове, дейта центрове във всички 182 съдилища, като гаранция е нужна и  втора аналогична система, която да поеме товара на първата, ако дефектира, или пък да работят паралелно. Но те не трябва да са в едно помещение, в една сграда, та дори и в един град, според изискванията за сигурност. Затова вариантът не е  182 центъра, а една централизирана система„.

Добави също, че съществуващите системи са неизползваеми за новото задание, а преработването им ще е по-сложно и по-скъпо, отколкото „ако се започне от нулата“.

Кога ще заработи?

Какви са сроковете за разработване, внедряване и заработване – не в пилотни съдилища, а по принцип като единна информационна система? – попита Красимир Шекерджиев.

Законът за съдебната власт през 2016 г. даде 3-годишен срок, значи август 2019 г., отвърна Валери Михайлов. Въпреки сегашното забавяне на работата този срок, според него, е реалистичен.

Обясни също, че би предложил ЕИСС след изработването й да работи паралелно със съществуващите системи до отпадането на хартиените дела. „Въведените до момента данни от хартиените дела няма да се прехвърлят в новата система, процесът е скъп и тежък, а и ще я направят по-тежка и тромава. Информацията ще се запази, ще е достъпна, но просто данните няма да се прехвърлят“, увери шефът на ИТ-дирекцията.

От думите му се разбра също, че сега работна група от системни администратори и деловодители от всички нива на съдилищата работи по техническото задание за обявяване на обществена поръчка, която да избере изпълнител на ЕИСС. Както че техническо задание е имало и през 2015 г. и е било разпратено по съдилищата. Какво е станало по-нататък с него обаче не се разбра – ясно е, че процедурата явно е прекъсната, щом стъпките се извървяват отново.

Дебатът

Красимир Шекерджиев изрази „изключително задоволство от това, което направи г-н Михайлов, поне за мен той изясни в детайли ситуацията, което не беше направено в рамките на работната група, където се казаха други неща“. После обяви: „След като не можем да надграждаме, убедено ще гласувам за нова система„.

Даниела Марчева също обяви, че „безспорно работата по проекта трябва да продължи„. Но тъй като ЕИСС ще включи и системата за случайно разпределение на делата поиска гаранции за защита.

Цветинка Пашкунова се присъедини: „Ясно е, че проектът трябва да продължи, той е изцяло в синхрон със заложеното в пътната карта“.

Съгласие изрази и Атанаска Дишева и напомни, че по него вече е работено близо година и половина.

И се стигна до гласуване.