Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ: Промените за неплатените заплати в Кодекса на труда са положителни.Но..!

Defakto.bg

Добросъвестен ли е работодателят, ако работниците му със забавени възнаграждения са под една трета?!

Автор Чавдар Христов, юрист, вицепрезидент на КНСБ

В началото на годината Омбудсмана на РБългария обяви, че ще инициира законопроект срещу явлението „неизплатени, забавени трудови възнаграждения.“  Предвид дългогодишните усилия на КНСБ в тази посока, включително направените през годините предложения за промени в закони, Омбудсманът сподели своята инициативи с КНСБ, т.е. бе внесен съвместен законопроект в Народното събрание.

Проблемът бе „до болка“ познат. Ежегодно в последните 10-тина години размерите на неизплатените възнаграждения варират между 30 и 70 милиона лева! Eжегодно!  Данни в тази посока бяха предоставени на комисията  от ИА „Главна инспекция на труда“(ИА ГИТ). В края на юни временната комисия на парламента оповести доклад, в  който призна наличието на проблема. В началото на юли 2017г. народните представители от комисията внесоха в НС подготвен от тях законопроект, основан на първоначално внесения от Омбудсмана и КНСБ.

Така се стигна до 13.12.2017г. на която дата НС прие на второ четене изменения в 5 закона, свързани с проблемите по неизплащане в срок, включително и напълно на заработени трудови възнаграждения (вж. приложената  справка).

      Безспорно е, че  приетите  промени в 5-те закона имат за цел  своевременното изплащане на трудовите възнаграждения от работодателя.   Очакваме законът да влязе в сила от 31.03.2018 г. Тоест, както за правоприлагащите институции, така и за работници и работодатели ще има време да се информират за тях, да ги овладеят с оглед тяхното прилагане в практиката. 

  І. Измененията и допълненията в Кодекса на труда (КТ).  Положително трябва да бъдат оценени разширените контролни функции на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (чл.399, ал.1 КТ), които то вече включват и изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение.

Пряко следствие от разширението на контролната дейност е  допълнението в чл.404, нова т.12 КТ,  чрез която ГИТ ше може да дава задължителни предписания на работодателите при такава хипотеза. Промяната е от съществено значение. Тя е част от съвместния законопроект.

Чрез нова ал. 3-та на чл.399 КТ е уредено и друго ново правомощие на Инспекцията по труда. Тя е активно легитимирана да иска откриване производство по несъстоятелност заедно с другите субекти на това право по чл. 625 от Търговския закон.  Първоначалното предложение е на КНСБ, и предвиждаше предоставяне на това право на засегнатите работници и служители. Те са страна по трудовото правоотношението, по което има длъжник. Забележете, не търговец, а работодател-длъжник. Дали и доколко е основано инспекцията да е законен представител, на правоспособни и дееспособни физически лица е спорно, още повече че новата функция не е контролна, по спазване на законодателството. Вярно е че производството по несъстоятелност изисква плащането на такси и е скъпо. От тази гледна точка изключването на пряко засегнатите е удачно, но едва ли е най-точното. В ЗИДКТ липсва яснота, кой ще поеме тези разходи, ще ги има ли въобще, от гледна точка на това, че фактически става дума за вземане по трудово правоотношение, а не за търговско вземане. Както е известно трудовите спорове са освободени от разноски по съдопроизводството. Независимо от това приетият вариант е допустим и сполучлив, но тепърва ще го оценяваме с оглед приложението му.

Едва ли приетата нова алинея 3-та в чл. 228 КТ дава нещо ново, т.е. не запълва някаква празнина в КТ. Онова което разпорежда новата алинея се извличаше по тълкувателен път преди появата й. Тоест в практиката не сме имали спорове по това, кога, към кой момент  се дължат подобни обезщетения (дължими при прекратяване на трудовото правоотношение-напр.чл.220КТ,чл.222КТ,чл.224КТ).

Предложениято бе включено в първоначалния законопроект, но следва да отбележим, че „приносът“ на подобни случай (забавени или неплатени обезщетения) към общата маса на неизплатените възнаграждения е малък.

ІІ.Надяваме се новата т.8 на чл. 417 ГПК да  доведе до по-висока дисциплина и навременно изплащане на заплатите на работниците. Макар и в друг вариант допълнението в ч.417 ГПК е отдавна предлагано от КНСБ, вкл. и в съвместния законопроект. Текстът и звързан с допълненията в чл.404 КТ и вероятно ще постави въпроси по снабдяването на работниците с предписанията, които ГИТ ще издава в случаите на забавени плащания на възнаграждения.

Първоначалното предложение бе заповед за изпълнение по чл.417 ГПК да се издава въз основа на извлечение от ведомости от работодателя –длъжник, което той е длъжен да предостави при искане от работника по силата на чл.128, т.3 КТ. По този начин бе уредена тази възможност в отменения ГПК. Незнайно защо бе възприето вместо такова основание отново да се въведе в активна роля ГИТ, която този път замества издаденото от работодателя извлечение с предписание? Фактическото признание на длъжника, официално оповестено от него, е заменено с проверка и предписание от ГИТ?!

Нова т.8 от чл.417 ГПК поражда съмнения най-вече с оглед на това, че засегнатите работници следва да бъдат надлежно уведомени, снабдени с копие от влезлите в сила предписания с оглед индивидуализирането на изпълнителното производство. А това ще става само по тяхно искане. Би могло да се въведе служебното начало и ГИТ да предоставя предприсанията, тогава когато забавянето е повече от два месеца., защото на основание чл.404, новата ал.6 КТ,  ГИТ може да издаде предписание и в случаите на забавата от 1 месец.

Надяваме се, че този текст ще бъде работещ, ефективен.

ІІІ. Промените в Търговския закон са важни заради някои специфични хипотези, при които е възможно да бъде поставено под съмнение изплащането на заработени трудови възнаграждения  – например ограничението за прехвърляне на предприятие или дял от предприятие, ако се дължат трудови възнаграждения, обезщетения, осигурителни вноски спрямо наетите работници (чл.129, ал.1 КТ). И тези случаи не са типичните при забавеното плащане на трудови възнаграждения. Отделен въпрос е, че те са най-болезнени, понеже плащане на задължението, като правило е почти невъзможно.

По новата ал. 4 на чл.15 ТЗ, например предприятия, които имат задължения за заплати, включително и на работници, напуснали до три години преди прехвърлянето, няма да могат да осъществят сделката по прехвърляне на собствеността, ако не се издължат на служителите си.

Няма съмнение, че тези допълнения са обосновани, правилни. Проблемът при тях е, че случаите на неизплатени заплати в резултат на подобни некоректни сделки не са носители на преобладаващите числа неизплатени заплати.

Новост е и въведеното в чл.608, ал.1 ТЗ основание, което разширява и обогатява разбирането за фигурата на неплатежоспосбният търговец – работодател. Такъв занапред ще бъде всеки работодател-търговец, който има задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Текстът е в пряка връзка с коментираното по-горе (при промените в КТ) допълнение в чл.625 ТЗ, според която ГИТ може да иска откриване на производство по несъстоятелност „при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца“.

Двата текста в ТЗ (чл.608, ал.1 и чл.625, ал.1 ТЗ), както и допълнителната т.8 в ГПК дават основание да изразим едно генерално съмнение по ефективността на законодателните стъпки относно ГИТ – въведеното в посочените текстове отлагане на действия срещу неизрядни работодатели – т.е. действия ще се предприемат, само ако:

1.Има забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения ;

2. Ако забавеното плащане е към поне една трета от работниците и служителите в едно предприятие!?

Първото условие признава, узаконява негласно  правото на работодателя да забави изплащането на дължимите заплатите с два месеца!? При това предстои да си изясним,  в какво съотношение е с чл.245, ал.1 КТ (гарантиран размер на трудовото възнаграждение) това ново условие.

По наше мнение тези решения противоречат на нормата на чл.48, ал.5 от Конституцията, по който е образувано конституционно дело №3/2107г (искане на Омбудсмана на РБългария), което решение очакваме с нетърпение и интерес!

На следващо място тези два месеца  удължават периода на чакане, неясно с колко време, предвид необходимото за осъществяване на съответните процедури действия, т.е. работниците са принудени да търпят неизрядното спрямо Конституцията (чл.48, ал.5) забавяне повече от два месеца. Тези факти поставят под съмнение ефективността на предприетите законодателни  стъпки!

Второто условие е необяснимо, непонятно! Не можем да си обясним защо е въведено изискване за неизплатени заплати минимум на една трета от работниците в дадено предприятие, та да възникне правото за ГИТ да предприема законосъобразни действия?

Тоест по аргумент за обратното законът казва на работниците – „ако работниците са под една трета, няма забавено заплащане“?! Независимо дали се дължи или не и на колко под 1/3 от състава на наетите по трудови правоотношения?!

Оправдан ли е и с какви аргументи този подход? Възможно ли е отделен работодател да бъде некоректен, като постоянно не плаща на по-малко от една трета от наетите работници?  Тоест неговото поведение ще е законосъобразно в зависимост не от това дали дължи или не а дали дължи на повече от 1/3 от наетите работници.

Защо 1/3 , защо не ¼ , или 1/5 от работниците?

Определено можем да кажем, че само тези две съображения и поставените около тях въпроси очертават картината, като по-песимистична, отколкото на пръв поглед се възприема тя.

По наше мнение, тези решения са поредният реверанс към работодателите, към бизнеса. За сметка на интересите на работниците и служителите!

ІV. Промяната на сроковете в ЗГВРСНР (Фонда б.р.) също има значение и би следвала да гарантира в по–голяма степен правото на работниците и служителите да получат неизплатените си трудови възнаграждения от Фонда, (особено измененията в чл. 22, ал. 1 – „…през последните 36 календарни месеца”…). Две са основните промени настъпили в ЗГВРСНР с оглед осигуряване на по-голям кръг лица да бъдат правоимащи, ако е открито производство по несъстоятелност спрямо техния работодател.

Първата от тях е, че вече всеки работник и служител, независимо кога му е било прекратено трудовото правоотношение ще има право да  поиска изплащане на гарантирано вземане (преди разпоредбата органичаваше и даваше право само на лица, чието трудово правоотношение е прекратено до 3 месеца преди висване на съдебното решение в търговския регистър за откриване на производството по несъстоятелност).

Втората съществена промяна, че по силата на новата редакция на чл. 22, ал.1 ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са били прекратени  ще са  в размер на последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението за откриване производството по несъстоятелност.

Приветсваме това решение! То разширява значително периодът, който може да се покрие с плащане на гарантирано вземане от Фонд за гарантираните вземания на работниците.  С тази промяна лицата, които ще могат да търсят от Фонд неизплатени вземания са всички, на които не е била платена работна заплата или някакво обезщетение за период от 3 години преди датата на откриване на производството  за несъстоятелност спрямо техния работодател.

1. Накрая по промените в Закона за обществените поръчки.  Оценяваме ги, като навременни и с очакван положитнелен ефект. Отделен въпрос е, че и те, както промените в ТЗ, са насочени към специфични хипотези, които имат сравнително малък дял в общия проблем по неизплатените заплати.

Като цяло оценяваме приетите промени в отделните закони положително.  Налице е очевиден стремеж на законодателя да реши съществуващия пролблем. Тоест, законодателят не само го призна (доклада на временната комисия), но и направи опит да го реши. Безспорна е ролята на Омбудсмана и на КНСБ, за да се случат коментираните допълнения и изменения. За съжаление всичко това закъсня. С повече от десетина години! Защото проблемът не съществува  от 2017 или  2016г. Той стои през цялото време на т.нар. „преход“ с изключение на времето около 2008г., когато имаше очевиден икономически подем.

Приетите изменения и допълнения в 5-те закона тепърва ще се доказват, като Времето и практиката ще покажат дали съмненията ни са основателни. А отговорността за липсата на достатъчно ефект, ако се докаже, е ясно кой ще понесе.

СПРАВКА

За измененията и допълненията в отделните закони

(извадка от доклада на комисията по труда, социалнаат и демографската политика към НС обсъждан на второ четене от НС на 13.12.2017г.

 

І.КОДЕКС НА ТРУДА – изм. и доп. 4 текста

 

1. В чл. 228 се правят следните допълнения:
2. В заглавието накрая се добавя „и срок за изплащане“.
3. Създава се ал. 3:

„(3) Обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.“

2. В чл. 399 се правят следните допълнения:
3. В ал. 1 след думите „и дейности“ се добавя „включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение“.
4. Създава се ал. 3:

„(3) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ подава писмена молба съгласно чл. 625 от Търговския закон.“

3. В чл. 404 се правят следните изменения и допълнения:

1.В ал. 1 се създава т. 12:

„12. да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.“

2. В ал. 3 след думите „ал. 1, т. 1″ се добавя „и/или т. 12″, а преди думите „на законодателството“ се поставя съюзът „и“.
3. Създава се нова ал. 6:

„(6) Копие от влязло в сила предписание по ал. 1, т. 12 се предоставя от контролните органи на работника или служителя по негово искане.“

4. Досегашната ал. 6 става ал. 7.

 

4. В чл. 412а, т. 2 се прави допълнение

 

В чл. 412а, т. 2 след думите „едноличните търговци“ накрая се поставя запетая и се добавя „и на дружества, създадени по реда на Закона за задълженията и договорите.“

 

ІІ.ГРАЖДАНСКО ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС– 1 текст

 

1. В чл. 417:

а)        създава се нова т. 8:

„8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;“

б)       досегашните т. 8 и 9 стават съответно т. 9 и 10.

2. В чл. 420, ал. 1 думите „чл. 417, т. 1-8″ се заменят с „чл. 417, т. 1-9″.

 

3. ТЪРГОВСКИ ЗАКОН  -7 текста

 

1. В чл. 15 се създават ал. 4 и 5:

„(4) Предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите трудовите правоотношения, с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието.

(5)   Ако   страните   се   договорят   изрично,   предприятието   може  да   се прехвърли и ако приобретателят изпълни задълженията по ал. 4.“

 

2. В чл. 129, ал. 1:

В чл. 129, ал. 1, изречение второ накрая се добавя ,,и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите трудовите правоотношения, с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял“.

3.В чл. 608, ал. 1:

а)       в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „или“;

б)       създава се т. 4:

„4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.“

4. В чл. 625

В чл. 625 думите „както и“ се заличават, а накрая се добавя „както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца“.

 

5. В чл. 628 ал. 2 след думата „кредиторът“ се добавя „или Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.

 

6.В чл. 687 ал. 1 се изменя така:

„(1) Вземане на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника до 6 месеца преди вписване на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност в търговския регистър, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.“

 

7. В чл. 789, ал. 1 т. 2 се изменя така:

„2. кредитори с вземания, произтичащи от трудови или прекратени трудови правоотношения, възниквали до 6 месеца преди датата на определението за откриване на производство по стабилизация;“.

 

4.ЗАКОН ЗА ГВРСНР – 4 текста

 

1.Член 4 ал. 1 се изменя така:

„(1) Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време.“

 

2. Член 22 се изменя така:

„Чл. 22. (1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6.

• Максималният месечен размер на гарантираните вземания по ал. 1 се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър.
• Когато вземанията на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, чиито правоотношения са прекратени през последните 36 месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6, са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.“

3. Член 23 се отменя.
4. В чл. 25 думата „двумесечен“ се заменя с „тримесечен“.

 

5.ЗАКОН  ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ – 3 текста

 

1. В чл. 54, ал. 1 т. 6 се изменя така:

„6. е установено с влязло в сила наказателно постановление, принудителна административна мярка по чл. 404 от Кодекса на труда или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 – 305 от Кодекса на труда или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен;“.

2. В чл. 56, ал. 1 се създава т. 4:

„4. е платил изцяло дължимото вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от Кодекса на труда.“

3. В чл. 58:

а)       в ал. 1, т. 3 след думите „чл. 54, ал. 1, т. 6“

се добавя „и по чл. 56, ал. 1, т.4“;

б)       алинея 2 се изменя така:

„(2) Удостоверението по чл. 56, ал. 1, т. 4 се издава в 15-дневен срок от  получаване на искането от участника, избран за изпълнител.“

Предвидено е законът да влезе в сила от 31.03.2018г.