DeFakto.bg DeFakto.bg
След като зам.-главният прокурор Борислав Сарафов се оказа брониран с имунитет срещу преследване за обиди на следовател, изречени на служебно съвещание – и по граждански, и по наказателен път, сега излиза наяве как е бил спасен и от дисциплинарно дело срещу него по същия повод.
Този път е задействана друга защита – на давността, с активното участие на отишлия си Висш съдебен съвет и най-вече на прокурорската колегия в него, председателствана и тогава, и сега от Сотир Цацаров. (На снимката – Сарафов и Цацаров на тържествената церемония по встъпването на новия директор на НСлС).
Сюжетът с предложеното от Инспектората дисциплинарно производство срещу Сарафов бе зачекнат в понеделник, при инаугурацията на новия директор на Националната следствена служба, който остава зам.-главен прокурор, но по разследването. Тогава Сотир Цацаров даде пестеливи обяснения за „класифицирани“ документи, които не били декласифицирани. И – дотам.
Този момент присъства в историята, става ясно от обяснение на Инспектората, в отговор на проявен интерес от журналисти. Но далеч не е водещият. На очи се набива друго – че ВСС и прокурорската колегия упорито са връщали преписката на Инспектората, докато изтече кратката давност от 6 месеца за дисциплинарното преследване на Сарафов.
Скандалът
Случката е до болка позната – в началото на годината на служебно съвещание за трагедията „Хитрино“ в Шумен зам.-главният прокурор обявява работещите по делото следователи за безделници и деквалифицирани, а специално на Страхил Каменички заявява, че имал „заешко сърце“ (тези данни излага самият следовател Каменички в тъжбите и исковете до съдилищата).
Следва поетапно прекратяване на делата – първо гражданското, за непозволено увреждане, в София, после частното наказателно дело в Шумен с един и същи аргумент: зам.-главният прокурор има функционален имунитет за изказвания на служебно съвещание. (Което доведе пишещите до почуда, дали ако не дай боже, висшият магистрат бе посегнал на някой от следователите пак щеше да е с имунитет – щото нали е станало на служебно съвещание?!). Прекратяванията бяха потвърдени по инстанциите.
Любопитно обаче се оказа произнасянето на ВКС, който не допусна гражданския казус до касация. Но състав с председател Борислав Белазелков категорично обяви: функционалният имунитет не освобождава зам.-главния прокурор от търсене на дисциплинарна отговорност за поведението му!
И още – самият Борислав Сарафов сезира Инспектората с искане да провери директора на НСлС (тогава Евгени Диков), заместниците му и следователите, заети с разследването „Хитрино“ – дали са нарушили служебните си задължения и навредили на делото от „изключителен обществен интерес“. Тази проверка приключи със заключението: няма данни за нарушение (Инспекторатът бе проучвал конкретното твърдение за връзки на един от зам.-директорите с управителя на фирмата-превозвач, чиято композиция дерайлира на гара „Хитрино“).
Проверката на поведението на самия зам.-главен прокурор обаче е установила нарушение и не едно!
Имало е натиск върху следователи!
Проверката е започнала със заповед на главния инспектор Теодора Точкова след самосезиране по три публикации: „Зам.-главният прокурор Борислав Сарафов е даден на съд за натиск върху магистрат“ (от 28 февруари, mediapool.bg.), „Следовател заведе дело срещу зам.главния прокурор Борислав Сарафов”, (от 28 февруари, capital.bg.), „Съдът прекрати делото срещу Сарафов заради имунитет” (от 1 март, legalworld.bg.)
Предмет на проверката е „за установяване на достатъчно данни за извършени нарушения по чл. 175к, ал. 3 от ЗСВ (нарушаване на независимостта на следовател, провеждащ разследване по досъдебно производство чрез упражняване на натиск върху него) и по чл. 175к, ал. 4 от ЗСВ (накърняване престижа на съдебната власт) от Борислав Сарафов, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура“.
Тя приключва на 5 май с доклад, а на 7 май на свое заседание Инспекторатът решава да внесе във ВСС предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов за извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 във вр. с чл. 175к, ал. 3 от ЗСВ и по чл. 307, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 175к, ал. 4 от ЗСВ (описаните по-горе оказван натиск и накърняване на престижа на съдебната власт).
Предложението е изпратено във ВСС на 12 май.
Тупане на топката до изтичане на давността
Както вече стана ясно, давността за образуване на дисциплинарно дело в случая е 6 месеца от откриване на нарушението. Т.е. от първата публикация на 28 февруари 2017 г. до 28 август 2017 г.
Инспекторатът не е закъснял – внасянето на 12 май оставя достатъчно време за включване на предложението в дневния ред на прокурорската колегия, дебат и решение по него.
Да, ама не. По това време Сарафов се бе кандидатирал за член на новия ВСС, после сам се оттегли от надпреварата. А впоследствие, както е известно, стана единствен кандидат за директор на НСлС и бе избран напоста – вече от новия съвет.
Старият ВСС пък е спасявал заместника на Цацаров, както е могъл. По изпитана рецепта – тупай топката, докато изтече давността!
Как са се развили нещата?
Тук излиза на бял свят прословутата „класификация“ на документите от инспекторската проверка. От обясненията на Точкова, впрочем, излиза, че грифът „за служебно ползване“ е слаган на всички материали по всички останали проверки, изпращани на ВСС. Но прокурорската колегия се е хванала точно за тези. Нещо повече – с промени в Закона за защита на класифираната информация членовете на ВСС получиха достъп до класифицирана информация, която касае пряката им дейност на принципа „необходимо да се знае“. Така че кадровиците не са имали никаква нужда от разсекретяване!
Обяснението на главния инспектор: „Съгласно чл. 175р, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗСВ, лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни да: – не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала; – опазват поверените им писмени документи от нерегламентиран достъп на трети лица. В ал. 3 на чл. 175р от ЗСВ е предвидено, че информацията по ал. 2 е служебна тайна. В съответствие с чл. 26, ал. 3 от ЗЗКИ със своя Заповед № З-104/04.11.2016 г. съм обявила списък на категориите информация, предвидени в ЗСВ за сферата на дейност на Инспектората. В т. 1 от този списък сведенията относно самоличността на лицето, подало сигнала по реда на глава девета, раздел I „б” от ЗСВ, фактите и данните, станали известни във връзка с разглеждането на сигнала, както и писмените документи по повод на разглеждането му са обявени за служебна тайна.
Поради гореизложеното, материалите по проверката са класифицирани като служебна тайна, с гриф за сигурност „за служебно ползване” на осн. чл. 28, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 3 от ЗЗКИ във вр. с т. 1 от Заповед № З-104/04.11.2016 г. на главния инспектор на ИВСС“.
На 17 май (5 дни след изпращането им) обаче от ВСС връщат материалите на Инспектората с „мнение, че преписката съдържа документи, които не са маркирани с гриф за сигурност от техния автор, съгласно нормите на ЗЗКИ“.
В същия ден, 17 май, предложението и материалите отново са изпратени на ВСС.
Със свое решение от 28 юни прокурорската колегия повторно връща предложението и материалите „за декласификация“.
Материалите постъпват в Инспектората на 11 юли. Оттам изискват методическо указание от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). На 18 юли получават отговор от ДКСИ: „Поставянето или премахването на грифа за сигурност е единствено в компетенциите и правомощията на лицето, което има право да подписва документа, съдържащ класифицирана информация, т.е. без съгласието на лицето, нивото на класификация не може да бъде променено“.
И на 19 юли, „след преценка за липса на основание за декласификация на информацията по преписката и предвид обстоятелството, че с процесния акт на прокурорската колегия на ВСС фактически се дава възможност за изтичане на краткия давностен срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ и избягване на дисциплинарната отговорност“, Точкова за трети път праща предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов и материалите във ВСС, прокурорска колегия.
Те влизат на заседание на колегията чак на 7 септември, когато е отказано образуване на дисциплинарно дело поради изтекла давност. Става дума за няколко дни – предостатъчни!
Нататък е известно. На 6 декември новата прокурорска колегия единодушно избра Сарафов да директор на НСлС. А за скандала „Хитрино“ той обяви, че конфликт между него и следователите нямало, а темата била „преекспонирана от някои медии“.
На въпрос на De Fakto дали Страхил Каменички още работи в НСлС и дали новият началник ще му „прости“, отговорът бе: „Не става въпрос за лични отношения, а за обстоятелства на принципна основа!“
Е, да видим.
