DeFakto.bg DeFakto.bg
Сотир Цацаров и Бойко Рашков не примириха позициите си
Да се създаде нов независим държавен орган, който да контролира използването на специалните разузнавателни средства (СРС), поискани за нуждите на националната сигурност, нещо като второ Бюро за СРС. Тази „мярка“, предложена от шефа на специализирания съд Георги Ушев, бе единственото ново нещо в противостоянието между главния прокурор Сотир Цацаров и шефа на Бюрото за СРС Бойко Рашков, продължило и днес на заседание на две парламентарни комисии.
Идеята на Ушев прикова вниманието, защото подсказва начин, по който всъщност да бъде „заобиколено“ съществуващото Бюро, което демонстрира независимост в проверките, а неговият директор не пести нелицеприятни изводи за ставащото в сферата на СРС.
Резултатите
Чу се, очаквано и друго – няма масови незаконни подслушвания у нас. Но с подобно твърдение не е излизал никой – Бойко Рашков бе обявил, че не може да гарантира на 100 % на гражданите, че не са били обект на СРС заради създаваните спънки в проверките им. А не че населението у нас е подслушвано поголовно.
В крайна сметка на свиканото в следобедните часове на последния работен ден на НС заседание на комисиите за контрол на службите и СРС и по вътрешна сигурност и обществен ред, за пореден път бяха огласени твърденията на главния прокурор Сотир Цацаров, че Бойко Рашков изрича „неистини“. Както и позицията на шефа на Бюрото за СРС, че им се създават изкуствени пречки. С добавката, че обвинител № 1 очевидно иска да е последна инстанция на истината. Имаше и реплики за „сърденето“.
А след над два часа приказки заседанието приключи.
Кой кого кога покани?
Както е известно, зададената от шефовете на двете парламентарни комисии Димитър Лазаров и Цветан Цветанов тема днес бе: „Изслушване на председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за отправените твърдения за тежки нарушения на Закона за СРС при прилагането и използването на СРС“. Въпреки няколкото настоятелни питания от Красимир Янков от БСП кой е авторът на формулировката, ясен отговор не бе получен. Димитър Лазаров обяви, че заседанието е свикано от него и колегата Цветанов.
Трето и четвърто е, че то бе предшествано от писмо на главния прокурор до тях именно с такова настояване и с такава формулировка. Днес всички негови искания се оказаха изпълнени – дойдоха всички петима членове на Бюрото, не само председателят и заседанието отново бе открито.
Но не се разреши друга загадка – защо нито Рашков, нито колегите му до вчера следобяд не знаеха за форума, чиито главни действащи лица би трябвало да са. От изявлението на шефа на Бюрото за СРС се разбра, че поканите са получени след края на работния ден в сряда. А свикалите го председатели на комисии уверяваха, че ги изпратили още на 15 декември (писмото на главния прокурор до тях беше от 14 декември). Излиза, че близо седмица те са пътували от един адрес в центъра на София (Народното събрание на площад „Народно събрание“) до друг адрес в центъра на София (Бюрото СРС на площад „Св.Неделя“).
„Бюрото ви се отчита три пъти за един месец. От една страна това е добре, от друга страна е много странно, че след двукратно приемане на отчета за м г. сега се прави още едно такова мероприятие. Аз обявих, че имаме проблеми, които бих искал в най-скоро време да разгледаме в комисиите. Вместо това ми казахте, че сега нямате време и ще стане след 15 януари. Прави ми впечатление, че главният прокурор е пуснал едно писмо до вас на 14 декември и днес сме на подобно отчитане пак. Мисля си, че уважението на институциите една към друга изисква поне няколко дни предварително да бъдем поканени и да знаем по какви проблеми. Каква е целта? Не знам какво точно да говорим тук!“, обяви Бойко Рашков.
„Не е е за трети път, докладът беше дебатиран и приет единодушно. Но след това продължиха медийни твърдения, аз не казвам, че на бюрото, че има незаконно масово подслушване. И остана това впечатление в публичното пространство. Тази среща е за да се изясни има ли масово незаконно подслушване на журналисти, политици и граждани„, отвърна Димитър Лазаров.
„Днешното заседание нямаше да се проведе, ако имаше повече разум миналата седмица, когато остана усещането, че нещо остава скрито. От опозицията от БСП бяха доста напористи. Взехме решение днешното заседание да бъде открито, защото е чувствителна тема за обществото“, додаде Цветан Цветанов.
В крайна сметка в зала „Изток“ на НС освен депутати от двете комисии се събраха Цацаров, Рашков, заместникът му Георги Гатев и членовете на Бюрото за СРС Илия Ганев, Огнян Атанасов и Огнян Стоичков. Както и вътрешният министър Валентин Радев, шефът на ДАНС Димитър Георгиев, на ДАТО Цветан Китов, бившият председател на Софийския градски съд Калоян Топалов, зам.председателите на СГС Даниела Борисова и Мина Мумджиева, шефът на спецсъда Георги Ушев. Поканата към магистратите е била отправена от Славчо Велков от БСП (зам.-шеф на комисията за контрол на службите и СРС).
Кой е говорил за масово подслушване?
„Нека да кажа нещо ясно, употребихте израза масово подслушване – бихте ли казали кой е използвал този израз? Става дума за редакторски анонс в една или две телевизии“, обяви Бойко Рашков.
Напомни за изслушванията си – първо в комисията за контрол на службите, после в пленарна зала, където е бил иронизиран „с омраза“. „Да се обвини един гост в това, че политиканства, когато чисто професионално излага проблематиката, изтъквайки факти, относими към периоди на различни управляващи е или това, или неразбиране на материята. А да му се подсказва да внимава, защото му остава една година мандат е нещо, което не се е случвало в демократичната ни страна“, продължи той.
После изтъкна, че има няколко случая на тежко нарушение на закона. И не подмина проблема, че веднъж се искат СРС „уж за установяване на личността“, те се експлоатират в максималния срок (6 месеца), макар че целта може да е била постигната още в първите няколко дни, а после вече се искат СРС за конкретния субект. Има такива случаи, включително и по едно дело, което е в специализирания съд, обяви Рашков, без конкретика. Публично известно обаче вече е, че става дума за делото „КТБ“.
„Ще спра дотук, защото главният прокурор после се засяга, като кажа нещо за прокуратурата. Но в прокуратурата работят хора и те могат да правят грешки“, заключи Рашков. И заяви, че е „изключително удовлетворен“ от настояването на Сотир Цацаров да се създаде единен регистър за СРС, за който самият Рашков говори от 2015 г.
Неистини и спекулации
Думата взе главният прокурор. „Не защото се засягам, когато бъде атакувана прокуратурата, а защото трябва да се реагира на неистини. Няма да подложа на коментар абсолютно всички неистини, изречени от г-н Рашков“, обяви Сотир Цацаров.
И започнаха опровержения – прокуратурата пречела на работата на Бюрото, защото със заповед на главния прокурор бил забранен достъпът му до веществени доказателствени средства (ВДС). „Няма заповед, а указание със силата на заповед“, каза обвинител №1. А до това се стигнало, след като през 2015 г. Рашков обявил за изработена от Бюрото методика за проверките на СРС, но въпреки няколко писма от Цацаров не я е предоставил.
Главният прокурор каза още: „Така на 20 ноември 2015 г. се наложи аз да одобря вътрешно указание, което на 20 януари 2016 г. бе поискано от г-н Рашков, а на 29 януари то му бе изпратено. До днес Бюрото е извършило 192 проверки във всички прокуратури и нито веднъж до последното изказване на г-н Рашков пред Народното събрание и последвалите му изявления пред медиите не стана дума, че указанието пречи. То има за цел да облекчи изпълнението на законовите правомощия на Бюрото, указанието е всячески да му се съдейства. Създаващата „проблеми“ точка 8 от него се отнася до това, че компетентността на Бюрото не включва при проверките да изисква предоставяне на прокурорски проверки, материали от досъдебното производство и веществени доказателствени средства. Преценката дали те да бъдат предоставени е на наблюдаващия прокурор и това не съм го забранил аз, а законът (те до един отказват, твърди се, по устни указания на обвинител №1 – б.р.)! Да се спекулира, че главният прокурор е попречил на Бюрото е, меко казано, неистина. Моля да не се живее със самочувствието, че на сигнали на председателя на Бюрото трябва да реагира главният прокурор, те отиват в компетентните прокуратури! Спекулация е, че не им било отговорено – не е отговорено от главния прокурор. Неистина е, че от прокуратурата към сайт изтекли записи на председателя на парламентарна група (на Корнелия Нинова по някогашната афера „Фронтиер“ в Пик – б.р.). Прокуратурата е прекратила производството, материалите са декласифицирани, те са публични и изпратени на парламентарна комисия“.
Ако прекрачим закона, преследвайте ни – по закон!
Отговорът на Рашков не закъсня: „Исканията на заявителите на СРС са секретни документи, но ние можем да се запознаваме с тях, според указанието на главния прокурор. ВДС от 2013 г. насам са явни документи, но ние не можем да ги видим! От 2015 г. се твърди, че проявяваме „нездрав интерес“ към материали. Това е обидно за Бюрото и е неразбираемо как, ако не ги видим, можем да проконтролираме спазен ли е законът. А ако разгласяваме получената информация, това се преследва по закон и ще си понесем отговорността. Главният прокурор обича да казва, че се изживявам като последна инстанция на истината. Но явно той самият иска да е такава.
На разширено заседание в Съдебната палата на 8 април 2015 г., свикано от Лозан Панов, далеч преди излизането на въпросното указание, главният прокурор на всеослушание заяви, че няма да ни предоставя ВДС. Георги Гатев може да ви разкаже уникални неща в тази връзка, но не знам дали да изпадаме в това!“ Не изпаднаха и Гатев не взе думата.
Предложението на Георги Ушев
Откакто съществува специализираният съд, нямаме сериозни нарушения при разрешаването на СРС, изтъкна неговият председател. Той категорично се обяви за създаването на единен регистър за разрешителните за спецсредствата.
И като друга мярка предложи създаването на един вид второ Бюро за СРС, което да контролира исканията, свързани с националната сигурност. Мотивите: „Това е сфера извън наказателния процес. В повечето цивилизовани държави има такъв независим орган от бивши съдии и прокурори с безсрочни разрешителни за достъп до секретна информация„.
Ушев сподели и друг „международен опит“ – на международни форуми е ставало ясно, че за защита на националната сигурност са били подслушвани и дипломати! Това може би бе подсказване, че нарушения се допускат не само у нас (докладът на СГС за драстичните погазвания на Закона за спецсредствата подсказваше и за включването им спрямо дипломатически мисии – б.р.). Но ако Виенската конвенциа, гарантираща абсолютната неприкосновеност на дипломатите не се спазва и навън, това повод ли е да я погазваме у нас?!
На идеята за „нов орган“ Димитър Лазаров реагира, че това е друга тема, а и защо ни е такъв орган, след като така или иначе разрешенията се дават от един орган – съдът. Но, знае ли човек?
Вътрешният министър Валентин Радев откровено призна, че не вижда да се е случило нещо особено и попита „защо не си водите този дебат в комисия на закрито заседание“? И също така откровено открои проблема – имало „притеснителни заглавия в медиите“.
Теглим ли чертата – цялата суматоха е била заради медиите, ако се доверим на казаното от управляващите. Тогава целта е изпълнена – медиите чуха, че масови подслушвания у нас няма!
Зад подобни ударни и мащабни мероприятия обаче винаги стои по един контекст – в случая той дори е явен – медиите (за пореден път) да чуят и че заявленията за неправомерно ползване на СРС (сиреч за меко, казано, притеснителни практики, дори и спрямо един човек, а те са повече) очевидно са спекулации! Е, кой какво е чул и какво е разбрал вече зависи от слушащите и разбиращите, а темата е твърде сериозна и касае основни граждански права, за да се „закрива“ лековато и на юруш навръх празниците.
Впрочем, медиите чуха и трето – има вариант за „невинно“ зачертаване на съществуващото Бюро за СРС чрез създаването на негов дубльор. Чиста работа!
А четвъртото е, че въпреки устрема в последните предпразнични дни темата „СРС“ не е и няма как да бъде закрита. Какво ли ще ни поднесе в тази връзка 2018-а?!
