DeFakto.bg DeFakto.bg
Автор Петър Обретонов
Интересни метаморфози, от гледна точка на основни правни принципи, претърпя казусът за царските имоти, за много кратък период от време.
След като държавата спечели на три инстанции, с окончателни решения делата за три от царските имоти, регионалният министър депозира молба в съда за спиране на производството по други две дела, спечелени от държавата на две инстанции.
Спирането на делото на дело по взаимно съгласие обикновено има за цел сключване на спогодба между страните, с която се слага край на спора чрез взаимни отсъпки. Но има и една, евентуална, много важна правна последица: ако не се постигне споразумение и делото не се възобнови в 6 месечен срок, то се прекратява.
Обществените раакции не закъсняха, тъй като странно и нелогично от житейска и юридическа гледна точка е след такъв успешен развой на казуса за царските имоти, държавата, в лицето на изпълнителната власт, да даде заден ход. Възникнаха подозрения – и те не бяха лишени от основание, че се готви политическа сделка, облагодетелстваща бившия цар и премиер, във вреда на обществения интерес.
Броени дни след новината за молбата на министър Нанков за спиране на делата за двореца „ Врана” и рилските гори, настъпи обрат, оповестен от правосъдния министър г-жа Цачева. Тя съобщи, че комисия от експерти – юристи се е произнесла: изпълнителната власт, в лицето на правителството, няма правомощие да решава казуса с царските имоти и той трябва да бъде решен от НС, със специален закон. Това мнение беше възприето от Даниел Кирилов, председател на правната комисия при НС По мое скромно мнение, не беше необходима даже и комисия, за да се направи извода, че изпълнителната власт не може да решава казуса със собствеността на фамилията „ Сакскобурготски”. Той не е с повишена трудност. По – интересно е обаче становището, че това може да стане със специален закон.
По този въпрос, няма как да не си припомним основни положения на нормотворчеството: Що е нормативен акт и в частност – закон?
Доктриналните дефиниции за нормативен акт и закон в българската юриспруденция са претворени в Закона за нормативните актове / ЗНА /. Той се смята за един от най – прецизно и добре списани български закони.
Според определението съдържащо в чл. 2 и 3 от ЗНА законът е нормативен акт. Нормативният акт трябва да отговаря на следните изисквания:
– да е издаден от компетентен според Конституцията орган; предвижда общи правила за поведение;
– които се прилагат индивидуално за неопределен брой субекти;
– има нееднократно действие.
Специано за закона, като вид нормативен акт, се предвижда, че той урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба в един или няколко института на правото – например: наследствено право, вещно право и пр.
Стеснително е на юристи да напомням тези основни принципи на нормотворчеството.
Закон, който да урежда имуществените отношения между държавата и неин гражданин, па макар и той да е бивш монарх, е в противоречие с понятието за закон.
Закон за един човек не се прави – това е пряко нарушение на чл.6 от Конституцията, според който всички граждани са равни пред закона. Споровете за собственост между държавата и частните лица се уреждат от действащите специални закони и се разрешават от съда. Конституционносъобразно, държавата е предявила искове за разрешаване на споровете между нея и г –н Сакскобурготски и този ред трябва да бъде изчерпан докрай.
Впрочем, парламентът поне на два пъти се е занимавал с този въпрос / през 2006 г. и 2009гг. /, но резултатът е крайно политизиране на един чисто имуществен спор. Това не може бъде избегнато. Парламентът е политически орган и няма как да не оказват влияние чисто политическите аргументи, партийни интереси и даже – сметки, но също така и психологически нагласи и емоции, плод на различна оценка за важни, съдбоносни моменти в нашата най – нова история. Това води до ненужна конфронтация не само в парламента, но и в обществото. Монархическият синдром игра голяма роля в развитието на нашата държава и общество след падането на тоталитарната власт и имаше важни политически последици. От самото начало на прехода през 1990 – 1991 г. , от интервюто на Кеворкян в Мадрид, от неочакваната и нечакана поява на Симеон на масата на министър председателя Димитър Попов във Вадуц / за която последният специално информира ВНС /, от конфликта в СДС по повод приемането на новата републиканска конституция, в който дълбоко законспирирани бяха промонархически тежнения – принудили д-р Дертлиев да излезе с призива за референдум ”Република или Монархия”, до фантастичното развитие десет години след това: прераждането на царя в министър –председател.
Всички политически сили, цялото ни общество е замесено в тази история. Безпристранстно решение на този имуществен еполог на царската одисея не може да се очаква от тях – само разпалване отново на изживяни вече страсти.
Нямам илюзии, че решенията на съда, каквито и да бъдат те, няма да бъдат подложени на остра критика от субекти, мотивирани от политически интереси и емоции. Наивно е да се смята, че самите съдии ще бъдат чужди на определена психологическа нагласа – положителна или отрицателна – към монархическия институт и специално към личностите, които са го представлявали, формирана от същите причини и обстоятелства, определящи разнопосочните мнения в обществото. Но за разлика от парламента, съдиите ще обсъждат чисто юридически доводи, изтъкнати им в една определена от закона процедура, от равнопоставени страни, а не от парламентарно мнозинство. И трябва да решат казуса, като мотивират решението си с аргументи опиращи се на действащи закони, които важат и се прилагат за всички български граждани.
Разрешаването му чрез специален закон създава една недопустима от републиканска Конституция привилегия.
*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.
