По казусите ще се произнасят Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд
Интересно и важно за граждани и фирми, теглили банкови кредити, ново тълкувателно дело е образувано през декември във Върховния касационен съд. То е №8 за 2017 г., по него ще се произнася Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС.
Въпросите, на които трябва да отговорят върховните съдии, са свързани с исковете на банки срещу техни длъжници, които подлежат на незабавно изпълнение. Основните сред тях са дали преди да даде длъжника на съд банката е длъжни изрично да го уведоми, че обявява кредита му за предсрочно изискуем или е достатъчно само да е налице непогасяване на определен брой вноски. Както и дали банката е длъжна да разграничава претенциите си според настъпилия падеж или е достатъчно да предяви иск за една обща сума, в която търсените от длъжника вноски не са индивидуализирани? Най-сетне дали е допустимо съдът частично да уважава банковите претенции, само до размера на вноските, чийто падеж е настъпил, но не са издължени, както и към кой момент се преценява това – към момента на отправянето на претенцията или на произнасянето на съда? Все питания, с особена острота отекващи в битието на мнозина у нас.
До новото тълкувателно дело се стига, след като през ноември два състава на Гражданската колегия на ВКС спират касационните производства и отправят предложение за тълкувателно решение поради противоречия в практиката.
В първия случай става дума за казус, по който са се произнасяли Окръжният съд в Ловеч и Апелативният съд във Велико Търново. Втората инстанция решава, че към датата на издаване на заповед за незабавно изпълнение не е настъпил падеж на цялата сума по кредита, затова искът е уважен частично – до 15 хил.лв. вместо исканите 112 хил.лв. Магистратите са подчертали, че целият кредит не е направен предсрочно изискуем поради липса на изявление на банката до кредитополучателя за това. Затова уважава претенцията само за вноските с настъпил падеж.
Оплакването е за недопустимост на въззивното решение поради разглеждане и уважаване на част от исковете на непредявено основание.
По втория казус има решения на Окръжния съд в Монтана и на Софийския апелативен съд, с които са отхвърлени като неоснователни исковете на банка за установяване на вземане за общо 209 хил.евро – рефинансиран жилищен кредит от други банки. Трезорът е твърдял автоматично настъпила предсрочна изискуемост заради неплащането на три месечни вноски, без да е отправяла изрично изявление до кредитополучателя за това. А в искането й вземанията не са били разграничени според настъпилия падеж.
Ето въпросите, на които ще отговарят върховните съдии по това тълкувателно дело:
1. Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл. 422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничаване на падежирани и непадежирани погасителни вноски в заявлението на чл. 417 ГПК и в исковата молба само за падежираните неплатени вноски, чиято изискуемост е настъпила преди датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение?
2. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
3. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?