DeFakto.bg DeFakto.bg
Осем министри гласували „против“
Правителството предлага на парламента да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция.
Решението е взето на днешното заседание на МС, съобщи правителственият пресцентър. То не е било единодушно – 8 министри са гласували „против“, обяви вицепремиерът Валери Симеонов. И ги определи като „привърженици на нормалните сексуални отношения“. Общо членовете на кабинета са 21.
Точката за Истанбулската конвенция предизвика обществен интерес заради броженията, че с нея на практика се върви към признаване на „трети пол“ и узаконяване на еднополовите бракове у нас. Нейната ратификация налага и последващи законови промени.
Противниците
Особено остро реагираха от ВМРО, обявявайки, че конвенцията „налага учебни програми за изучаване на хомосексуализъм и травестизъм и създава възможност за налагане на еднополови „бракове“, както и че ще задължи България да дава статут на бежанец на всеки чужденец с „особености на пола“. А техният представител в управлението – вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов е дал отрицателно становище по време на съгласувателната междуведомствена процедура, като в писмо до началника на кабинета на премиера Борисов категорично се противопоставя на ратифицирането на Истанбулската конвенция, съобщиха от ВМРО. Настояването на Каракачанов е било конвенцията да бъде подложена на широк обществен дебат и едва тогава да бъде разглеждана по същество. За пример се дават Унгария, окончателно отказала ратификация, Словакия, спряла ратификацията след остра полемика, разгорещени дебати в Хърватия и Латвия.
„България подписа Конвенцията през април 2016 г. Това е първият инструмент в Европа, с който се създава цялостна правна рамка за защита конкретно на жените и момичетата от всички форми на насилие и за предотвратяване, преследване и премахване на насилието над тях, включително домашното насилие.
Т. нар. Истанбулска конвенция обхваща широк спектър от мерки – от събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по този проблем, през предоставяне на защита и на услуги за подпомагане на жертвите, до всеобхватно криминализиране на различните форми на насилие срещу жени. С присъединяването си към нея България се задължава да вземе мерки за предотвратяване и справяне със всички форми на насилие, породено от неравенството между половете, за защита на пострадалите и за ефективно съдебно преследване на извършителите, както и за събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по проблема с домашното насилие.
Ратификацията на Конвенцията ще наложи промени не само по отношение на законодателството в областта на защитата на жертвите от домашно насилие, но и на отделни състави на престъпления, свързани с насилие, основано на пола, в Наказателния кодекс. В тази връзка към момента се подготвят нормативни изменения в гражданскоправната и в наказателноправната област“, съобщават днес от МС.
По-конкретна в разясненията за смисъла и целта на Истанбулската конвенция и за последиците от ратификацията й е правосъдният министър Цецка Цачева.
Те са дадени в отговор на отправено й питане от депутата от „Обединени патриоти“ Николай Александров в края на миналата година.
В отговор Цачева, цитирана от Offnews.bg, пише:
„Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) е всеобхватен правен акт, който урежда борбата с насилието срещу жени и домашното насилие във всичките му аспекти – превенция на тези форми на насилие, защита на пострадалите лица и съдебно преследване на извършителите.
С цел постигане на равнопоставеност между жените и мъжете, Истанбулската конвенция поставя задължението за предотвратяване и борба с насилието срещу жени в по-широката рамка. С оглед на предмета на акта авторите на Конвенцията са счели за необходимо да дефинират в член 3, б. „в“ от нея понятието „пол“. Както е посочено в обяснителния меморандум към конвенцията в контекста и за целите на тази Конвенция терминът „пол“ не следва да се свързва единствено с разбирането за мъжки пол или женски. Понятието „пол“ има по-широк смисъл и може да се обясни със съществуващи и социално конструирани роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество счита за подходящи и типични за жените или съответно за мъжете. Определението се базира на направени изследвания, които показват, че дадени роли или стереотипи възпроизвеждат нежелани и вредни практики и допринасят да се направи насилието срещу жени приемливо. За да се преодолеят тези обществено приети роли на половете, член 12 (1) от Конвенцията формулира изкореняването на предразсъдъците, обичаите, традициите и други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипните роли на половете, като общо задължение за предотвратяване на насилието.
На други места в Конвенцията се призовава за тълкуване на насилието срещу жени и домашното насилие от гледна точка на половете като основа за всички мерки за защита и подкрепа на жертвите. Това означава, че тези форми на насилие трябва да бъдат разгледани в контекста на преобладаващото неравенство между жените и мъжете, съществуващите стереотипи, ролите на половете и дискриминацията срещу жените, за да се отговори адекватно на сложността на явлението. Също така Обяснителният меморандум към Конвенцията изрично посочва, че терминът „пол“, използван в тази дефиниция, не е предназначен да замести термините „жени“ и „мъже“, които се използват в Конвенцията.
С оглед на гореизложеното и предвид предмета и целите на Конвенцията, не считаме, че въз основа на член 3, б. „в“ от нея се налага промяна на член 46, ал. 1 от Конституцията на Република България, даваща дефиницията за брак, като по този начин може да се регламентират у нас еднополовите бракове.
Що се отнася до изготвените нормативни промени, свързани с въвеждането на изискванията на Истанбулската конвенция в българското законодателство и по- конкретно на член 3, б. „в“ от нея, на този етап не предвиждаме разписването на изрична дефиниция за „пол“, а сме приели за достатъчно определението по § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закон за защита от дискриминация. Счели сме за необходимо обаче да допълним признаците, въз основа на които се забранява всяка пряка или непряка дискриминация по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация като добавим и „полова идентичност“. Също така предвиждаме в чл. 2, ал. 1 и чл. 3, т. 2, т. 9 и т. 10 от Закона за защита от домашното насилие от думите „фактическо съпружеско съжителство“ да отпадне „съпружеско“. По този начин от една страна ще се въведе хармонизация в националната ни уредба, а от друга ще се отговори на изискванията на Конвенцията за защита срещу всички актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, които се случват в семейството или в домакинството. Такава защита ще получат не само бивши или настоящи съпрузи, но и лица, които съжителстват с партньори от същия пол, без обаче това да налага нормативно уреждане на еднополовите бракове“.
