Повече права на омбудсмана, включително срещу „нарушители“ от частния сектор

Правителството внесе проект за законови промени

Изрична регламентация на ролята на омбудсмана да защитава и насърчава правата на човека и основните свободи, както и да ги брани срещу действия или бездействия не само на държавата и общините, но и на частния сектор – тези промени в Закона за омбудсмана е внесъл МС в парламента на 2 януари.

Проектът предвижда също изричен прозрачен и публичен избор, с явно гласуване от депутатите на обществения защитник и на неговия заместник. Както и задължително уведомяване на омбудсмана за изготвянето на проекти на нормативни актове, засягащи неговите функции като национален превантивен механизъм (основно по отношение на положението в затворите).

Защо се искат промените?     

От мотивите на правителството се разбира, че основен стимул за тях са препоръки на подкомитет на ООН, отправени още през 2011 г.

„През 1993 г. Общото събрание на ООН приема с резолюция Принципи за статута на националните институции (Парижки принципи), които се отнасят до стандарта на работа на организациите за защита на правата на човека.

Във връзка с постигането на тези стандарти институцията на омбудсмана е била оценена от Подкомитета по акредитация към ООН, като в Доклада му от 25-28 октомври 2011 г. са отправени конкретни препоръки, изпълнението на които ще осигури на институцията пълно съответствие с Парижките принципи и ще й даде право да кандидатства за най-високия статут за правозащитна организация – статут „А”.  По-ниският възможен статут е Статут “Б”, а най-ниският –  Статут “С”.

Институцията на омбудсмана в България е акредитирана със статут “Б”, който е валиден и понастоящем. Това означава, че законодателството все още не отразява всички най-високи стандарти, на които трябва да отговаря статутът и правомощията на национален орган за защита на правата на човека, и не предоставя пълна закрила на правата на българските граждани.

Реакредитацията за придобиване на по-висок статут протича в рамките на специална процедура, която включва подаване на молба за реакредитация, изпращане на документи, оценка на институцията и решение на Подкомитета по акредитация.

Във връзка с реакредитацията е необходимо институцията на омбудсмана да се съобрази с отправените през 2011 г. конкретни препоръки, част от които включват и необходимостта за изменения и допълнения в Закона за омбудсмана и в Правилника за организацията и дейността на омбудсмана“, пише в мотивите към проекта за законови промени.

Предлаганите изменения и допълнения са съгласувани с Подкомитета по акредитацията към ООН и са одобрени от него. Допълнително измененията са съгласувани с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и с Бюрото за демократични институции и права на човека във Варшава.

Какви са промените?

1. Включване на изрична разпоредба, според която омбудсманът защитава и насърчава правата на човека и основните свободи

„Разпоредбата на чл. 19, т. 10 от Закон за омбудсмана предвижда изрично, че омбудсманът „отправя предложения и препоръки до Министерския съвет и до Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на правата на човека;“. Препоръката на Подкомитета на ООН към България е текстът да бъде изменен така, че да предвиди изрична възможност омбудсманът да насърчава ефективното прилагане на международните инструменти за права на човека, по които България е страна.

В изпълнение на тази препоръка в Годишния доклад на омбудсмана за 2016 г. за първи път е включена нова глава, посветена на наблюдение на ефективното прилагане на конвенциите за защита правата на човека, по които Република България е страна, в съответствие с изискванията на Парижките принципи на ООН. Във връзка с това от 2016 г. омбудсманът следи за изпълнението на осъдителните решения на Съда в Страсбург  от страна на България и публикува информация за напредъка в тази област.

Обект на особено внимание са групата решения по дела, които поставят  най-сериозни проблеми пред България и се разглеждат от Комитета на министрите в „Процедура на засилено наблюдение“. Тези решения са обект на засилен и интензивен контрол и периодично се включват в дневния ред на събранията на Комитета на министрите и обсъжданията им за комуникиране на предприетите и изпълнени мерки и евентуално сваляне на наблюдението.

Институцията на омбудсмана подготвя доклади и за изпълнението на задълженията на Република България пред договорните органи на ООН, както и в рамките на Универсалния периодичен преглед. Придобиването на статут „А” ще позволи на институцията на омбудсмана да има право на глас в рамките на Международния координационен комитет на националните институции по правата на човека, което ще обогати капацитета на институцията и ще даде възможност за разширяване на възможностите за защита на правата на българските граждани“, четем в мотивите.

2. Привеждане на Закона за омбудсмана в съответствие с разпоредбата на чл. 91а, ал. 1 от Конституцията на Република България, която предвижда омбудсманът да се застъпва за всички права и свободи на гражданите, независимо дали са нарушени от публичноправни или частноправни субекти. Затова в Закона за омбудсмана се добавя, че се застъпва срещу действия или бездействия и частоправни субекти, засегнали граждански права и свободи.

„Въпреки липсата на правомощия в настоящата нормативна уредба жалбите срещу представители на частния сектор съставляват значителен дял от оплакванията на гражданите пред омбудсмана, което сочи, че гражданите имат нужда от защита срещу неправомерните действия на представители на този сектор“, сочат от МС.

3. Процес на подбор и назначаване

Подкомитетът по акредитацията към ООН изисква в закона да се предвиди изрично процедура за прозрачност при избор на омбудсмана, заместник-омбудсмана и при назначаване на служителите на институцията.

Затова в закона се записва, че омбудсманът и заместник-омбудсманът се избират от парламента „в условията на публичност и прозрачност“, както и с явно гласуване.

А към изискванията за кандидатите за обществен защитник се добавя и ново – да имат „доказан опит в сферата направата на човека“.

Извън това се предвиждат  изрично правила за прозрачни назначения в институцията, включително чрез огласяване на свободните места; максимален брой потенциални кандидати от широк спектър групи в обществото; насърчаване на широки консултации и/или участие в процеса на кандидатстване, проучване на кандидатите и подбор; гарантиране на плурализъм в състава на институцията.

В момента, въпреки липсата на подобен регламент, в инситтуцията на омбудсмана е наложена практиката на прозрачни назначения и подбор и по отношение на служителите, подчертават от МС.

4. Задължително уведомяване на омбудсмана при изготвянето на проекти на нормативни актове, които засягат правомощията му като Национален превантивен механизъм.

Целта е предварително запознаване на омбудсмана с проектите, за да може при необходимост да представя становище и да изразява гледната си точка.

На снимката: омбудсманът Мая Манолова и предшественикът й Константин Пенчев. Първият национален омбудсман у нас бе Гиньо Ганев.