DeFakto.bg DeFakto.bg
Истанбулската конвенция е открита за присъединяване през 2011 година и към този момент само три държави от Европа не са я подписали – Армения, Азербайджан и Русия, но много държави, които са подписали конвенцията, не са я ратифицирали – допълнителна процедура за одобряването на международния инструмент, според предвидена в съответната държава процедура. Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ адвокат Здравка Калайджиева, бивш съдия в Европейския съд по правата на човека от 2008 до 2015 година. Тя е категорчина, че конвенцията по никакъв начин не противоречи на българската Конституция и в нея изобщо не става дума за трети пол, „така че опасенията, изразени от г-н Джамбазки и господин Валери Симеонов, са спорни по смисъла си”.
Конвенцията е насочена към закрилата на лицата от женски пол, пълнолетни или непълнолетни, от различни видове насилие, включително психологично насилие, което се дължи единствено на пола им. Това може да бъде изнасилване, може да бъде психологически натиск, може да бъде варварската традиция на мутилация и влияния, които продължават да съществуват по целия свят. Конвенцията не прави нищо друго, освен да създава един допълнителен общ ред за държавите, които се притесняват към нея, да формулира кои точно са видовете насилие, основано на пола на жената, да изиска от държавите, които са се присъединили, да криминализират такива деяния, както и да създадат някои условия и механизми, които да предотвратяват такива актове, както и да подпомагат жертвите им. От България конвенцията би изисквала нови мерки – законодателни и практични – по създаване на кризисни центрове и механизми за отчитане на домашното насилие, а не ограничаване на религиозните свободи или признаване на трети пол. В България има законови мерки за борба с домашното насилие, но тя е неефективна, тъй като обществото го припознава като семеен въпрос, а не като въпрос, който засяга достойнството, допълни тя.
Ако се ратифицира тази конвенция, ще трябва да спазваме нейните изисквания и да направим своето законодателство ефективно, включително и да създадем механизми за докладването на домашното насилие, не непременно и само от жертвите, за създаване на центрове, където жените – жертви на домашно насилие да могат да бъдат приютявани, за осигуряването на тяхната помощ, за тяхната защита, както и да открием границите си за международния механизъм, който се създава, за преценка на спазването на изискванията на конвенцията. Текстът на конвенцията е публикуван и на български език. Всеки, който се интересува, може да го види на страницата на Съвета на Европа.
Калайджиева припомни, че страната ни е подписала документа през 2016 година, но предстои решение дали и кога да го ратифицира. Адекватната ратификация изисква законови промени, макар че в българската практика има случаи на ратифицирани международни документи, без това да е довело до последващи промени на установения ред.
Късно в четвъртък и омбудсманът Мая Манолова изрази подкрепа за Конвенцията. Тя напомни, че Истанбулската конвенция е важен инструмент на Съвета на Европа срещу насилието над жени и домашното насилие и е подкрепена от държавите-членки на ЕС и от самия ЕС, който я подписа на 13 юни 2017 г. От 28 държави-членки на ЕС всички са подписали Истанбулската конвенция, а 17 са я ратифицирали. От всички 47 държави-членки на Съвета на Европа, Конвенцията не е подписана единствено от три държави – Русия, Армения и Азърбайджан
Според Манолова е трудно обяснима кампанията срещу документа. „Мога да се съглася обаче, че кампанията срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция стана възможна, заради липсата на предварителен обществен дебат, в който да бъдат обяснени смисъла, значението и последиците от тази ратификация, както и заради липсата на дебат относно необходимите промени в националното законодателство”, каза още тя.
