Защо Страсбург осъди държавата за унизително третиране на семейство бежанци от Ирак

Defakto.bg

След като преди година Koмитeтът пo пpaвaтa нa чoвeĸa нa OOH  cпpя вpъщaнeтo нa бeжaнци в Бългapия зapaди oпacнocт oт жecтoĸo, нeчoвeшĸo или yнизитeлнo oтнacянe, в края на съшата година Европоейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България за унизително и нечовешко третиране не мигранти. 

Преди година  двама cиpийcĸи гpaждaни,  трябваше да бъдат  дeпopтиpaни oт Дaния oбpaтнo в Бългapия, ĸъдeтo пъpвo ca пoдaли мoлбa зa зaĸpилa, в cъoтвeтcтвиe c Дъблинcĸия peглaмeнт. „Tяxнaтa дeпopтaция oбaчe би пpeдcтaвлявaлa нapyшeниe нa члeн 7 oт Meждyнapoдния пaĸт зa гpaждaнcĸитe и пoлитичecĸитe пpaвa пopaди нeпoнocимитe ycлoвия нa живoт в Бългapия”, защото връщането им в България  би ги изложило на риск от „непоправима  вреда”, прие ĸoмитeтът, позовавайки се на неспазването на стандартите  за човешки права от българските власти.

През декември Европейският съд осъди държавата за нарушение на чл. 3 от Конвенцията за човешките права – забрана за изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание, каквото е проявено към иракско семейство с три деца.

 (S.F. and Others v. Bulgaria(Application no. 8138/16), 7 december 2017)

Жалбоподатели са съпрузи и трите им деца – съответно на 15, 11 и 1,5 години, всички иракски граждани. Те са задържани   на 17 август 2015 г. при опит нелегално да преминат българо-сръбската граница на път за Западна Европа, недалеч от Брегово. Първоначално жалбоподателите са настанени в център за задържане на чужденци за кратък престой във Видин. Там те са настанени с още едно семейство в килия 4 на 4 метра, която е била с две изпочупени двуетажни легла, мръсен под, върху който е имало поставени матраци и скъсано одеало, разхвърляни картони и други вещи.  Жалбоподателите представят снимки, направени с телефона, който успяват да скрият при направения им обиск. Не им е предоставена храна и вода, не им е позволено да отидат до тоалетна и са принудени да удовлетворят нуждите си на пода. На следващия ден те са разпитани и са им снети пръстови отпечатъци. Втората жалбоподателка отправя искане да й бъде върнат личния багаж, за да приготви храна за най-малкото дете, което към онзи момент е на година и половина и персоналът й разрешава. По твърдения на жалбоподателите персоналът им  предоставя на другия ден храна, за която те е трябвало да заплатят. Надзирателите са взели пари от техните чанти, срещу които им дали два хляба, домати, краставици, банани и малко пастет. Това твърдение се оспорва от правителството. На следващия ден на жалбоподателите са връчени заповеди, съгласно които е разпоредено те да бъдат задържани до извеждането им от територията на Република България. На 19 август 2015 г. жалбоподателите са преместени в Центъра за задържане на чужденци в София. Малко по-късно те подават молба до Държавната агенция за бежанците с искане да им бъде предоставено убежище. На 24 август т са освободени от този център. Процедурата е прекратена поради това, че жалбоподателите успяват да напуснат в България и се озовават в Швейцария, където  на 27 юли 2017 г. получават убежище.

Пред Европейския съд те повдигат оплакване поради нечовешкото и унизително отношение на българските власти в първите 24 часа от задържането по отношение на трите им деца.

Съдът отхвърля възраженията на правителството за неизчерпване на наличните вътрешни средства за защита –   Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, тъй като приема, че няма достатъчно доказателства, че националният съд прилага   стандарта относно лошите условия в затворите и в следствените арести и по отношение на задържаните чужденци в Центровете за задържане на чужденци, позовавайки се на своето  решение по делото Djalti v. Bulgaria (no. 31206/05, § 75, 12 March 2013). Той посочва, че правителството не е представило нито едно   решение на ВАС по повод оплакване на чужденец от лошите условия в тези центрове, за да се убеди, че законът намира приложение и по отношение на тези заведения.

По повод възражението за недопустимост поради злоупотреба с правото на жалба (защото жалбоподателите не са информирали своевременно съда, че са получили убежище) Съдът отбелязва, че това възражение би било релевантно, ако имаше оплакване по чл. 8, но не и във връзка с оплакването по чл. 3.

По съществото на спора във връзка с възражението на правителството, че представеният материал е манипулиран и не личи къде и кога точно е заснет  и дали това е в България, във Видин, Съдът посочва, че тежестта за опровергаване на твърденията на жалбоподателите е върху правителството. То трябва да представи снимков и друг материал, който да обори техните твърдения, защото в противен случай Съдът ще приеме, че те са доказани (Ananyev and Others v. Russia, nos. 42525/07 and 60800/08, §§ 122-23, 10 January 2012)

Съдът посочва, че действително между страните е спорно дали престоят във Видин е 41 часа (както твърдят жалбоподателите) или 32 (според правителството). Той отбелязва, че макар и кратък, когато се преценява  по отношение на лица на 15, 11 и особено на дете на година и половина, този период е от съществено значение с оглед унизителните условия, в които са били поставени тези деца – мръсотията в килията, счупените легла, липсата на нормални завивки. Правителството не е опровергало липсата на тоалетна в помещението и дори на кофа за удовлетворяване на естествените нужди.Макар и да оспорва твърденията за липсата на храна, то не опровергава сериозното забавяне в нейното предоставяне. То не оспорва и оплакването, че на жалбоподателката й е бил даден биберонът и храната за най-малкото дете едва на следващия ден след задържането. Според Съда комбинацията от посочените по-горе фактори трябва да е засегнала значително трите деца  както физически, така и психологически, и е вероятно е оказала особено неблагоприятно  въздействие върху петия петия жалбоподател с оглед на неговата много малка възраст.  Затова съдът констатира, че като са  държали  тримата жалбоподатели в такива условия, дори и за кратък период от време, българските власти са ги подложили на нечовешко и унизително отношение.

„С оглед на абсолютния характер на член 3 от Конвенцията, нарастващият приток на мигранти не може да освободи високодоговарящата държава от задълженията им по тази разпоредба, която изисква на лицата, лишени от свобода, да бъдат гарантирани условия, съвместими с уважение към човешкото достойнство“, сочи в мотивите си съдът.