DeFakto.bg DeFakto.bg
ГЕРБ, Обединени патриоти и ДПС подкрепят новия антикорупционен закон и са „против“ ветото на президента. Само БСП са на обратното мнение – „за“ ветото, „против“ закона.
Така се подредиха силите в правната комисия на НС днес. А практиката в това отношение е последователна – каквото в комисията, такова и в пленарната зала.
Днес депутатите-юристи отхвърлиха ветото с 10 срещу 7 гласа. Любопитното бе, че в залата само за малко се мярна представител на ДПС -зам.-председателят на комисията Хамид Хамид, който бързо си тръгна. Но на финала по тяхна заявка гласовете на Хамид и на съпартиеца му Йордан Цонев бяха отчетени в подкрепана закона. Впрочем, нищо изненадващо.
По-любопитен бе разгорелият се покрай ветото на Румен Радев дебат, в който се чу, че новият антикорупционен орган ще е „пореден потребител“ на специални разузнавателни средства (СРС), че освобождаването на новите комисари „антикорупция“ от всякаква отговорност за грешни преценки било гаранция за тяхната независимост и неподдаване на натиск от страна на „който и да било, обект на закона“, който после можел да натиска „чрез своите медии“ и прочие актуални мисли.
В правната комисия да изложат аргументи, а и да чуят дебата на депутатите бяха дошли и представители на „Дондуков“ -2 – председателят на правния съвет на президента проф.Емилия Друмева и секретарят по правни въпроси и „антикорупция“ Пламен Узунов.
Тук бяха също зам.-правосъдният министър Евгени Стоянов и директорът на Съвета по законодателство в МП Любомир Талев, Таня Каракаш, директор „правно-нормативна дейност“ в ДАНС, ред правозащитници, политологът Антони Гълъбов.
Защо извънредно?
Въпроса постави Филип Попов от БСП. Конкретно – кое е наложило извънредно събиране на правната комисия за президентското вето в нарушение на Правилника на самото НС. Правилата се, че председателят на парламента съобщава на народните избраници за върнат закон на първото им заседание след налагане на ветото, а първото следваканционно заседание е утре. Едва после следва срок за разпределяне на комисии.
„Има основание за спешност“, обяви Данаил Кирилов (какво точно, докрай не се разбра. Но, макар неспоменат, и в тази зала очевидно витаеше духът на Европредседателството, което се открива официално утре). Аргументацията на шефа на правната комиися се сведе до факта, че и указът за връщането на антикорупционния закон бил излязъл в извънреден брой на „Държавен вестник“, пък и бързата, своевременна и адекватна реакция била и „с оглед на уважение към президента“. Накрая Кирилов призна – ветото трябва да влезе в пленарна зала още тази седмица. Очевидно, за да бъде бързо отхвърлено.
Как власт власт възпира – добронамерено
„Мотивите на президента са добре известни. Уверявам ви, че са подготвяни с внимание, отговорност, проучване, анализ, сравняване с чужди практики, с Конституцията, с международни договори. Това е извършено професионално, отговорно и преди всичко добронамерено. Аргументите в мотивите са юридически, а политически са институциите. На МС, НС, президент самата Конституция възлага функции по държавната власт, а щом е така, те взаимодействат, сътрудничат, но и едновременно с това се контролират взаимно на принципа „власт възпира власт“. Един инструмент, механизъм за баланси при функционирането на институциите е президентското вето. И този текст не е засегнат от петте поправки в Конституцията“, кратко просвети депутатите проф.Емилия Друмева.
И представи любопитна статистика за използването на ветото в мандата на всички български президенти.
Президентът Жельо Желев за 6,5 години – 24 пъти е наложил вето, като 15 от тях са цялостно вето върху закон.
Президентът Петър Стоянов за 5 години 10 пъти е прибягнал към вето.
Президентът Георги Първанов за 10 години е наложил вето 32 пъти, 8 пъти върху целия приет закон.
Президентът Росен Плевнелиев за 5 години е имал вето 14 пъти, като 2 от тях са вето в цялост.
Президентът Румен Радев за по-малко от 1 година 5 пъти е наложил вето, 1 върху цял закон – антикорупционния.
Тук Данаил Кирилов опита реплика, че е имало още едно „пълно“ вето по Закона за концесиите. Но проф.Друмева тутакси опонира – било е по отделни текстове, но е наложено при приключил мандат на парламент, което е различно.
И все пак – що е корупция?
Думата взе зам.-правосъдният министър Евгени Стоянов.
Напомняйки, че във ветото положително се оценява проведеното обществено обсъждане по антикорупционния закон, Стоянов продължи: „Изводът е еднозначен – при подготовката на закона са отчетени всички възникнали мнения и предложения“.
Но отиде и по-нататък: „Ветото бе предопределено от публични изявления на президента още преди приемането на закона на второ четене. В мотивите си президентът излага различна концепция за корупцията. Още в работната група обаче се възприе по-широкото понятие за корупция, по-широко понятие от престъпление, не е административно нарушение, какъвто е конфликтът на интереси, не е и понятие от криминологията. Това е едно социално явление, опитахме се да дадем неговите най-съществени признаци, въз основа на които преминаваме към гражданска конфискация. Органите, осъществяващи разследване, са определени в Конституцията и затова този закон не следва да ги обхваща“.
Опонира му Крум Зарков от БСП.
„От август спорим що е то корупция – явление, престъпление, що? Апелирам, г-н зам.-министър, да посочите поне един случай, който да не е описан като състав в Наказателния кодекс (НК). Хората знаят какво е корупция, наказателната доктрина говори за корупционни престъпления, това е споменато във ветото. Колкото до социалното явление – ветото наистина беше предопределено -няма нито един представител, извън управляващите, който да е дал положително становище за този законопроект. Той не е нов – 95% от текстовете и 99% от органите съществуват и сега. Няма кодификация, има фрагментация.
Новият антикорупционен орган е поставен в пълна зависимост от управляващото мнозинство в парламента. И то не заради назначаването на председателя му, за това във ветото нищо не е казано. Но начинът на отзоваването му създава зависимост от управляващите – за да направи каквото и да било този човек, трябва да се увери в подкрепата на поне 120 човека в пленарна зала. Общественото обсъждане не значи да чуем всички и да кимаме с глава, а после да правим каквото сме решили. Големият, според мен, урок на това вето е в последното изречение – законът няма да постигне целите, които сам си е поставил“.
А СРС защо са ви?
Зарков посочи и друго – създаден е орган, който се подчинява едновременно на два процесуални кодекса – Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и прикани колегите си да преосмислят целия закон.
Даде пример и пример за залитане – как и защо един орган (антикорупционният), който няма никакви функции нито по разследване, нито по предотвратяване на престъпления, ще ползва специални разузнавателни средства?
Това ще е поредният „прилагащ“ орган, отвърна Кирилов. А от ДАНС по този повод разясниха, че техните „способи“ били държавна тайна.
На аргумента за смесването на процесуалните правила, контрааргументът на мнозинството бе: и други органи прилагат по няколко кодекса в дейността си, например данъчните, МВР, МРРБ.
После стана дума за зачертаването на отговорността на членовете и служителите на новата „антикорупция“, ако са сгрешили.
„За един орган, за който шумно се заяви, че няма да разследва, но ще навлиза в частно-правната сфера на гражданите чрез използване и на СРС, отговорността на длъжностните лица не бива да се подминава, а се изключва с изричен текст“, напомни Пенчо Милков от БСП. И продължи: „Те посягат на отношенията ни, презумират незаконно имущество, а ако не са прави отговорността ще носи българската държава, вече многократно осъждана!“
„Смятаме, че това е справедливото правно решение, защото комисарите трябва да бъдат защитени, да не се страхуат, че някой, който е да е той, може всякакъв да е, но обект на мерките по този закон може да го заплаши с финансови санкциии или да пише в изданията си. Това е гаранция за независимостта на комисията!“, обяви Данаил Кирилов.
Примерът с един преподавател
Предизвикан от Крум Зарков да посочи действие, което е корупция, но не е престъпление, зам.-министър Евгени Стоянов даде следния пример: „Преподавател, влизайки да преподава, отправя към студентите реплика: купихте ли си от моите учебници, защото на дъщеря ми предстои сватба или зет ми строи вила?“
Но това е престъпление – злоупотреба с власт, репликира Зарков.
Или изнудване, допълни съпартиецът му Филип Попов.
„В примера не е престъпление, а е изразено намерение за такова“, не се съгласи зам.-министър Стоянов.
А публиката не разбра, какво ще стане тогава, ако въпросният преподавател, да речем, се е шегувал? „Антикорупцията“ пак ли ще го проверява?
