Въпреки че държавите членки са свободни да разрешават или не брака между лица от един и същ пол, те не могат да възпрепятстват свободата на пребиваване на гражданин на Съюза, като отказват да предоставят на неговия съпруг от същия пол, гражданин на трета държава, право на постоянно пребиваване на своята територия.
Това е становището на генералния адвокат Melchior Wathelet в Съда на ЕС по делото по дело C-673/16 Relu Adrian Coman и др./Inspectoratul General pentru Imigrări и др. , съобщи пресцентърът на Съда.
Казусът
Румънският гражданин г-н Coman и американският гражданин г-н Hamilton живеят съвместно в Съединените щати в продължение на четири години, след което през 2010 г. сключват брак в Брюксел. През декември 2012 г. г-н Coman и неговият съпруг правят искане пред румънските власти да им издадат необходимите документи, които да позволят на Coman, да работи и пребивава постоянно в Румъния заедно със съпруга си. Искането е въз основа на Директивата за упражняването на свободата на движение1 , която позволява на съпруга на гражданин на Съюза, да се присъедини към съпруга си в държавата членка, в която последният пребивава.
Румънските власти обаче отказват да предоставят на Hamilton това право на пребиваване по-специално с мотива, че той не може да бъде квалифициран в Румъния като „съпруг“ на гражданин на Съюза, тъй като тази държава членка не признава еднополовите бракове.
Тогава г-н Coman и г-н Hamilton подават жалба пред румънските юрисдикции, за да оспорят решението на румънските власти. Сезиран с възражение за противоконституционност, повдигнато в рамките на този спор, Конституционният съд на Румъния отправя до Съда преюдициално запитване – дали на г-н Hamilton, в качеството му на съпруг на гражданин на Съюза, който е упражнил своята свобода на движение, трябва да се предостави право на постоянно пребиваване в Румъния.
Заключението на Генералния адвокат:
В представеното си днес заключение Melchior Wathelet уточнява преди всичко, че юридическият проблем в основата на спора не е свързан със законодателството
относно брака между лица от един и същ пол, а със свободното движение на гражданите на Съюза. Макар обаче държавите членки да разполагат със свободата да предвидят или да не предвидят брак между лица от един и същи пол в своя правен ред, те трябва да изпълняват задълженията си във връзка със свободата на движение на гражданите на Съюза.
Адвокатът констатира, че директивата не съдържа никакво препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на качеството „съпруг“, така че това понятие следва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза. В това отношение генералният адвокат подчертава, че понятието „съпруг/съпруга“ по смисъла на директивата обхваща връзката, основана на брак, като същевременно то е неутрално от гледна точка на пола на съответните лица и е независимо от мястото на сключване на брака.
В този контекст генералният адвокат обявява, че с оглед общото развитие на обществото в държавите — членки на Съюза през последното десетилетие що се отнася до разрешаването на брака между лица от един и същ пол2 , практиката на Съда3, според която „понятието „брак“ съгласно общоприетото в държавите членки определение се отнася до съюз между две лица от различен пол“, вече на може да бъде поддържана.
Генералният адвокат отбелязва и че понятието „съпруг/съпруга“ по необходимост се свързва със семейния живот, който е защитен идентично в Хартата на основните права на Европейския съюз и в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) 4 .
В това отношение адвокатът припомня, че Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) е признал, че еднополовите двойки, от една страна, могат да водят „семеен живот“5 , и, от друга страна, трябва да им се предостави възможност да получат юридическо признаване и правна защита. 6 Освен това ЕСПЧ е приел и че що се отнася до събирането на семейството целта, състояща се в защита на традиционното семейство, не може да обоснове провеждането на дискриминация, основана на сексуалната ориентация7
При тези обстоятелства генералният адвокат счита, че понятието „съпруг/съпруга“ по смисъла на директивата обхваща и съпрузите от един и същ пол.
Следователно такова лице също може да пребивава постоянно на територията на държавата членка, в която неговият съпруг се е установил в качеството си на гражданин на Съюза, след като е упражнил своята свобода на движение. Този извод важи 8 и за държавата по произход на посочения гражданин, когато се завърне в нея, след като е пребивавал постоянно в друга държава членка, в която е развил или укрепил семеен живот, какъвто е случаят с г-н Coman г-н Hamilton.
1 Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) No 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).
Понастоящем бракът между лица от един и същ пол е разрешен в 13 държави — членки на Съюза. В съответствие с решението на австрийския Конституционен съд от 4 декември 2017 г. (G 258-259/2017-9), този брак ще бъде разрешен и в Австрия не по-късно от 1 януари 2019 г.
3 Вж. решение на Съда от 31 май 2001 г., D и Швеция/Съвет (C-122/99 P и C-125/99 P). 4 Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.
5 Вж. решение на ЕСПЧ от 24 юни 2010 г., Schalk и Kopf c/у Австрия, т. 94.
6 Вж. решение на ЕСПЧ от 21 юли 2015 г., Oliari и др. c/у Италия, т. 185.
7 Вж. решение на ЕСПЧ от 30 юни 2016 г., Taddeucci и McCall c/у Италия, т. 93.
8 На основание член 21, параграф 1 ДФЕС.
Заключението на генералния адвокат не обвързва Съда. Задачата на генералните адвокати е да предложат на Съда, при пълна независимост, правно разрешение на делото, което им е поверено. Съдиите от Съда пристъпват към разисквания по делото. Съдебното решение ще бъде постановено на по-късна дата.
Да се надяваме, че Съдът ще се ограничи със защита на правата на подалите жалба лица само до правото им на свободно движение в рамките на Съюза.