DeFakto.bg DeFakto.bg
Автор Петър Обретенов
Протестът на полицаите приключи след срещата на премиера с техните представители и обещанието му да даде допълнително 100 милиона лева за повишаване на възнагражденията им. Същият сценарий се разигра неотдавна и при протеста проведен от Софийския университет и учените от БАН. И те получиха частично удовлетворение на исканията си чрез отпускане на допълнителни средства от бюджета на държав Тези пресни случки от нашия обществен живот предизвикват логично въпроса: Що за държава сме ?
Конституцията казва: България е република с парламентарно управление и добавя още една съществена отлика: че е правова държава.
Една правова държава се управлява според законите, а те се приемат от парламента. Най – важният закон, който Народното събрание приема е за държавния бюджет, поради което той е изрично посочен в чл.84, т.2 от КРБ Той се внася от правителството всяка календарна година, като проектозакон, и с него се определят финансовите рамки на политиката му във всички сфери на обществения живот: икономика, вътрешен ред и сигурност, съдебна власт, здравеопазване, отбрана, външни отношения, образование, култура, местни органи на власт и управление и пр. Проектозаконът се разглежда, разисква и приема от НС на две четения, второто от което е параграф по параграф, като междувременно се подлага на преценка с помощта на експерти и с участие на заинтересованите ведомства в специализираните комисии на НС, които дават своите становища пред пленарния състав по предвижданията в бюджета за институциите, чиято дейност е в техния ресор. Тази сложна и тежка процедура, с участието на всички народни представители, от всички политически сили, има за цел да постигне максимален баланс, в разнопосочните и често пъти конкуриращи се интереси между различните сфери на управление на държавата, за разпределяне на, както я наричаше един бивш финансов министър, общата пица – бюджетът на страната.
След като бъде приет, републиканският бюджет има силата на закон и МС ръководи неговото изпълнение / чл. 106 КРБ /. Такава е конституционната рамка на държавния бюджет, според която парламентът има последна, окончателна дума при съставянето му.
Едноличното решение на премиера да отпусне непредвидени в държавния бюджет средства за полицаите, учените в БАН и университета не се вписва в тази рамка. То е пряко нарушение на основни разпоредби и принципи на Конституцията – отрицание на правова държава под формата на република с парламентарно управление – и е характерно за други държавни форми от отминали епохи или поне от близко минало, за което не искаме да си спомняме. Но това са времена на абсолютизъм, тоталитаризъм, а сега имаме демокрация – власт на народа. Спонтанните или дирижирани протести са глас народен и вслушването в него изглежда много демократична проява. Но това е глас не на целия народ, а на отделни негови прослойки. Конституцията повелява, че никоя част от народа, партия, организация, държавна институция или отделна личност не може да присвоява осъществяването на народния суверенитет. Властта трябва да се упражнява по реда и чрез органите предвидени в нея.
Проблемите на органите на МВР и на БАН с оглед финансовото им обезпечаване бяха поставени много отдавна пред правителството и при разискванията в НС. Очевидно, те не са били разрешени там, където е мястото за това, въпреки че се изтъкваха същите доводи за необходимостта от отпускане на по – голям финансов ресурс. Нищо не се е променило от тогава, освен това, че вместо да изтъкват доводи, полицаите и учените от БАН и СУ пристъпиха към протести и то в неудобен за управляващите момент. Оказа се, че чрез този начин на действие, а не по предвидения в Конституцията и законите, се постигат резултати и се удовлетворяват справедливи искания.
Премиерът действа като Deus ex machinа (Бог с машина ) в древногръцките трагедии: внезапно се появява Зевс, спуснат на сцената със специален механизъм, и разрешава неразрешимите проблеми на действащите лица. В театъра това е било допустимо, но дори древните атиняни са разрешавали политическите си спорове не по този начин, а в агората.
А за нас остава много тревожния извод, че не сме република с парламентарно управление, а какво точно сме е въпрос, който много ще затрудни конституционалистите.
*Заглавието е на De Fakto
