DeFakto.bg DeFakto.bg
Съюзът на съдиите – най-старата съсловна организация на магистратите в България, не остана безучастна към протеста на журналисти в Бургас и последвалия отговор от Висшия съдебен съвет.
Разбира се, че съдебните актове могат да бъдат критикувани, а обществото има право да бъде информирано за ставащото в Темида, категорични са от ССБ. Въпросът е къде е границата при отразяване на съдебните процеси, така че то да не превърне в натиск върху независимостта на всеки магистрат, подчертават от съюза. И признават – за съжаление повече от 20 г. в България не бяха изработени механизми, които да гарантират баланс на тези права.
Ето пълният текст:
„Съюзът на съдиите в България приветства навременната реакция на Съдийската колегия към Висшия съдебен съвет във връзка с протеста на журналисти по повод решения на Районен съд – Бургас. Международните стандарти за отстояване на независимостта на съдебната власт предвиждат водеща роля на съдебните съвети в ситуации, в които съдии са атакувани за постановени от тях актове.
По повод на декларацията и протеста на представители на медиите в Бургас, намираме за важно да припомним, че презумпцията за невинност е един от принципите на наказателното правосъдие, който лежи в сърцето на разбирането ни за правова държава и върховенство на правото. Презумпцията за невиновност изисква всеки един гражданин да бъде третиран като невинен, преди обратното да е установено с влязъл в сила съдебен акт. В общество, което се основава на правото, представителите на медиите също следва да допринасят към утвърждаването на ценностите на законността. Правото на свободно изразяване е една от тези ценности, но същото право не е безгранично – упражняването му не може да засяга по неправомерен начин други, също защитени от закона права.
Свидетели сме как напоследък медийното отразяване на разследването на различни престъпления изобилства с публикации, в които различни лица са квалифицирани по начин, категорично сочещ ги за извършители на съответните деяния, включително и чрез използване на квалификации, надхвърлящи необходимото информативно съдържание. При липсата на съпътстваща информация в такива публикации, че предстои провеждане на наказателно производство, в хода на което съответните заподозрени лица могат да бъдат и оправдани, се формира обществено мнение, което се явява предубедено по отношение на всеки последващ съдебен акт, който решава по различен начин въпроса за вината на обвинени лица.
Без да коментираме по същество критикуваните съдебни актове на Районния съд в Бургас, припомняме, че същите подлежат на проверка за своята правилност от по-горна съдебна инстанция. Присъдите и съдебните решения могат да са обект на критика в едно демократично общество, но когато тази критика придобие характера на публично заклеймяване в хода на висящ съдебен процес, компетентните да извършат съответната въззивна проверка второинстанционни съдебни състави се оказват подложени на пречещ на тяхната работа натиск. А гаранция за добрата работа на съда е именно неговата независимост.
В заключение бихме искали да отбележим, че в конкретния случай сме изправени пред няколко ценности на демократичното общество – презумпцията за невиновност, правото на изразяване, правото на информация и правото на личен живот. Изразяваме съжаление, че България – в лицето на всички държавни и професионални институции, обществото като цяло и отделния човек – в рамките на повече от 20 години не успя да изработи съответните ефективни и работещи критерии и механизми, които да отговарят на международните стандарти, и да се намери баланс на тези права. Важният въпрос е за това къде е границата при отразяване на съдебни процеси. В никакъв случай не трябва да се стига до ситуации, в които държавни органи да запушват устата на журналисти или да въздействат с други средства на медиите. Ние вярваме, че демокрацията умира на тъмно и затова е нужно да има светлина, идваща от средствата за масово осведомяване. Хората имат право да знаят какво се случва както в държавата, така и в съдебната зала. Но също така заставаме зад тезата, че, носейки огромната отговорност да информират гражданите, медиите трябва да имат етични правила и при отразяване на случаите на свой ред да черпят вдъхновение от установените международни стандарти и от решенията на ЕСПЧ“.
