DeFakto.bg DeFakto.bg
Всеки потребител на Фейсбук може да предяви индивидуален иск за защита на правата си срещу Facebook по местоживеене.
Потребителят обаче не може едновременно със собствените си права да предяви и права, прехвърлени от други потребители. Това е заключението на Съда на ЕС в Люксембург по делото, което трябваше да даде отговор на въпроса – кой може да води дела срещу Фейсбук? (дело C-498/16 Maximilian Schrems/Facebook Ireland Limited)
Maximilian Schrems е завел дело срещу Facebook Ireland Limited пред съд в Австрия. Той твърди, че това дружество е нарушило неговите права на неприкосновеност на личния живот и защита на данните. Schrems е известен вече – първо като студент-жалбоподател -активист, после като юрист, експерт в областта на защитата на личните данни: специализира право в областта на информационните технологии и на защитата на данни и пише докторска дисертация върху гражданско-, наказателно- и административноправните аспекти на защитата на данни.
Schrems настоял пред австрийските съдилища да обявят някои договорни клаузи за недействителни и да осъдят Facebook, да преустанови използването на спорните данни за свои цели или за целите на трети лица, и да плати обезщетение.
Според правото на ЕС потребителят може да предяви иск срещу насрещната страна по договора пред съд по своето местоживеене. Schrems твърди, че съдилищата във Виена, Австрия, са компетентни да разгледат неговия иск, тъй като той е потребител по смисъла на членове 15 и 16 от Регламент № 44/2001.
Статусът му на потребител е оспорен Facebook, който смята, че австрийските съдилища нямат международна компетентност. Според Facebook Schrems не може да се позове на нормата на Съюза3, която дава възможност на потребителите да предявят иск срещу чуждестранен съдоговорител пред съдилищата по тяхното местоживеене („съдът на потребителя“). Всъщност поради използването на Facebook и за професионални цели (в частност чрез страница във Facebook, предназначена да осведомява за действията му срещу Facebook4), Schrems не можело да бъде считан за потребител, сочат от Фейсбук. По отношение на прехвърлените права Facebook посочва, че съдът на потребителя няма компетентност да ги разгледа, защото тази компетентност не може да бъде прехвърлена.
При тези условия Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) е поискал от Съда на ЕС да уточни условията, при които могат да се разглеждат дела потребителски договори. Пита:
- Ако Schrems вече е професионалист, отпада ли статусът му на потребител?
2.И ако е потребител на собствено основание, така ли е и по отношение на исковете, с които предявява прехвърлени права на други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки и/или в трети страни?
С днешното си решение Съдът отговаря, че ползвателят на личен профил във Facebook не губи качеството „потребител“, когато публикува книги, чете лекции, управлява интернет сайтове, събира дарения и многобройни потребители му прехвърлят правата си, за да ги предяви той по съдебен ред.
Потребител, който обаче предява иск не само на собствени права, но и на прехвърлени права от други потребители( с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки или в трети страни) , не може да търси защита по местоживеене.
Сред множество аргументи, Съдът напомня, че подсъдността при дела по потребителски договори е била установена, за да се защити потребителят като страна по съответния договор. Следователно потребителят е защитен само доколкото е лично ищец или ответник в дадено производство. Но ищецът, който сам не е страна по съответния потребителски договор, не може да се ползва от тази подсъдност. Това се отнася и за потребителя, на когото са прехвърлени права на други потребители.
1 От 2010 г. г-н Schrems използва профил във Facebook само за личните си дейности. Също така от 2011 г. той създава страница във Facebook, i) за да осведомява интернет потребителите за действията си срещу Facebook, за изнасяните от него лекции, за участията си в дискусии и медийни участия, ii) за призиви за дарение и iii) за реклама на книгите си.
2 Освен това на г-н Schrems са прехвърлени права от над 25 000 лица от целия свят, за да ги предяви по съдебен ред.
3 Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74, „Регламент „Брюксел I“). Съгласно този регламент искът срещу ответника по принцип трябва да бъде предявен пред съдилищата на държавата членка, в която той живее или има седалище. Само в изчерпателно изброени случаи искът срещу него може или трябва да бъде предявен пред съдилищата на друга държава членка.
4 Вж. бележка под линия 1.
