Църкавата ни заплаши с анатема заради Истанбулската конвенция. О, свещена простота !

Петър Обретенов, юрист

Не е за вярване. Един международен правен акт истеризира България.

Спорът е дали тази конвенция не преследва скрита цел, замаскирана под понятието   „джендър”, а именно: да узакони „ третия пол” и еднополовите бракове. Защитниците на конвенцията отричат възможността конвенцията да преследва други цели освен защитата на жените и децата от насилие и равенството между половете, докато нейните противници твърдят обратното и виждат огромна опасност за българското общество от срив на традиционните ценности на българското семейство.

Председателката на НС г – жа Цв. Караянчева организира публична дискусия по този спор в аулата на Софийския университет. Но това, което се случи трудно би могло да се нарече дискусия за един юридически акт. Емоцията властваше над аргументите, демонстрирана с атрибути характерни за митинг: знамена, хоругви и плакати. Медиаторката не трябваше да допуска този митингаджийски привкус ако  искаше  това събитие да остане на висотата на една дискусия върху един юридически акт.

Изумява ме болезнената подозрителност на някои от противниците на конвенцията, че тя е коварен, скрит ход, който има тайни помисли, различни от прокламираните в нея цели. За пръв път срещам такова отношение към един международен акт, изработен и подписан не от заговорници против обществото, а от хора загрижени за неговото цивилизоване. Лично аз съм с консервативни нагласи. Като депутат във ВНС съм работил върху текстовете и съм подписал Конституцията, според която бракът е доброволен съюз между мъж и жена.  Дори, не одобрявам гей – парадите, защото считам, че сексуалната ориентация е дълбоко интимен проблем и проява на лош вкус е да се демонстрира публично. Но шокира ме отрицателната нагласа към разяснителната декларация на Съвета на Европа, според която конвенцията не ни задължава да въведем понятието „ трети пол” и да допуснем еднополови бракове, каквото е и мнението на действителни, а не на новопоявили се, експерти в тази област, като например г–жа Здравка Калайджиева, наш изтъкнат, макар и вече бивш съдия в Страсбург.  Ако мислим, че Съвета на Европа ни заблуждава – защо още членуваме в тази съюз?

И откровено казано, много ми дойде, когато представител на нашето православно духовенство заплаши на фона на плакат с надпис: „Долу националните предатели”, че всеки който подкрепи конвенцията ще бъде анатемосан.

Неволно си спомних думите на великия Ян Хус когато видял бабичката хвърляща съчки в кладата, на която той горял: O, sancta simplicitas!