DeFakto.bg DeFakto.bg
Защо трима от Върховния административен съд оставиха в сила уволнението на Румяна Ченалова? Отговорът по постановеното вчера от Наталия Марчева, Любомир Гайдов (докладчик) и Мариета Милева решение дойде днес. След като „личните данни“ от него бяха „обезличени“.
Основният проблем, а оттам и основният интерес бе концентриран във въпроса: как върховните съдии предоляват тълкувателното решение на самия ВАС от миналата година, според което съчетаването на ролите на дисциплинарни предложители и дисциплинарни съдниции у едни и същи членове на ВСС ги прави пристрастни и, съответно – постановеното наказание незаконно? В случая „Ченалова“ съвместяването бе налице у двама от предния ВСС – Галя Георгиева и Даниела Костова хем са сред вносителите на две предложения за наказване на Ченалова, хем после влизат в дисциплинарния състав, който решава казуса (като Галя Георгиева е също докладчик и председател на състава).
А от прочита на решението става ясно: тримата от ВАС не отричат, че Георгиева и Костова са били „пристрастни“. Но само донякъде, а после вече стават „безпристрастни“.
Според съдебния състав това е възможно, понеже освен двете предложения на кадровици, е имало още едно – на тогавашния правосъден министър Христо Иванов (по сходни факти, като министърът основно бе наблегнал на поведението на Ченалова по случая „Белведере“, включително на предварително сговаряне със синдик). Първоначално по предложението на Иванов е било образувано отделно дисциплинарно дело с друг дисциплинарен състав: Димитър Узунов, Калин Калпакчиев и Магдалена Лазарова. Впоследствие обаче двете дела са слети в едно и остават у първия състав, в който именно влизат Галя Георгиева и Даниела Костова. Според тричленката на ВАС обаче, произнасяйки се по предложенията, направени от правосъдния министър, те вече са били безпристрастни.
Как се разграничават общите разсъждения по сходни твърдения и факти, ВАС не казва. Как се изключва „пристрастност“ в едно обединено дисциплинарно дело, по което двама от съдниците вече са формирали своето отношение също не става докрай ясно.
Очевидно тези отговори ще дава петчленен състав на ВАС, чието решение ще е окончателно.
И още – факт е, че уволнението на Ченалова бе единодушно гласувано от ВСС на 19 ноември 2015 г., с всеобщо признаване, че извършени от нея действия са накърнили съдийския престиж, без типичното разделение на „мнозинство“ и „опозиция“. Факт е също, че именно по воденото от нея дело „Белведере“ тогавашният френски посланик Ксавие дьо Кабан публично заговори за „гнилите ябълки“ в българското правосъдие. Факт е и трето – действията на тази съдийка бяха остро критикувани и от български юристи, формира се обществено мнение.
Всички тези факти обаче не отменят и другия въпрос: когато в тълкувателно решение на върховен съд се формулира принцип за „пристрастност“, може ли някой или нещо да го отмени? Отговорите оставяме на вас.
А ето част от решението на тримата от ВАС:
„По отношение на предложенията, направени от двете петчленки на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Румята Ченалова, съдът намира, че за тези две предложения е налице хипотезата по Тълкувателно решение №7 от 30.06.2017 г. по тълкувателно дело №7/2015 г. на Общото събрание на съдиите на Върховен административен съд, І и ІІ колегия. За тези предложения, направени от двете групи по петима членове на ВСС е налице хипотезата по т.2 от това тълкувателно решение, в която е постановено, че участието на членовете на Висшия съдебен съвет в дисциплинарния състав, когато същите са и вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 312, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 311, т. 2, б. „в“ и чл. 307, ал. 2 от Закона за съдебната власт за изборните членове на Висшия съдебен съвет, и по чл. 312, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или заместник на административния ръководител е съществено нарушение на административно производствените правила. В мотивите на тълкувателното решение по т.2 е залегнало виждането, че дисциплинарният състав заема особено място в дисциплинарното производство. От една страна, той е помощен орган на Висшия съдебен съвет, определен измежду състава на изборните членове, а от друга – на него му е възложена функцията на арбитър, който следва да определи кръга на релевантните доказателства съобразно твърдяното дисциплинарно нарушение, да даде възможност на всяка от страните да изрази и развие своето становище по предмета на дисциплинарното производство и приложи, съответно изиска събирането на относимите за спора доказателства или служебно да събере същите с цел вярно изясняване на фактите по спора. След това, дисциплинарният състав предлага на Висшия съдебен съвет, респ. съответната колегия на ВСС, съобразно действащата редакция на закона – решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище по тях и предлага вида и размера на дисциплинарното наказание, посочвайки правното основание за налагането му (чл. 319, ал. 1 ЗСВ). Тези функции на дисциплинарния състав показват необходимостта от гаранции за неговата независимост и безпристрастност. Според ОСС на ВАС, І и ІІ колегия, последната би била накърнена, ако не бъдат изключени от случайния подбор по чл. 316 ЗСВ вносителите на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като въпросните вносители, от една страна, и членовете на дисциплинарния състав, от друга страна, упражняват несъвместими функции в една състезателна по своя характер процедура. Европейският съд по правата на човека квалифицира съвместяването на такива функции като нарушение на правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Това произтича от измеренията на принципа за безпристрастност в рамките на административните производства: 1. придържане на водещия процеса орган към предоставената му компетентност и съобразяване на всички други органи с нея и 2. предотвратяване на всеки възможен конфликт на интереси, изразяващ се в евентуална заинтересованост на длъжностните лица от съответната администрация от съдържанието на крайния акт. По аргумент за противното, „пристрастен“ орган е този, който участва в разглеждането на дисциплинарното производство, в нарушение на принципа на самостоятелност и безпристрастност, установен в чл. 10 АПК. Гореизложеното налага извода, че участието на едни и същи членове на Висшия съдебен съвет в подготвителния етап на дисциплинарното производство (проверка, проучване на информацията за извършено дисциплинарно нарушение и изготвяне на предложение за образуване на дисциплинарно производство) и в процеса по фактическо установяване на извършеното нарушение чрез събиране, анализиране и оценка на събраните доказателства в хода на производството пред дисциплинарния състав на ВСС, не издържа теста за безпристрастност при упражняване на компетентността за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата.
Обръщането
По отношение на направеното от министъра на правосъдието предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Румяна Ченалова с изх.№11-04-6/05.02.2015 г. и вх.№04-00-024/05.02.2015 г. на ВСС, съдът намира, че не е приложимо тълкувателно решение №7/2017 г. по ТД №7/2015 г. на ОСС на ВАС, І и ІІ колегии. Настоящият състав, воден от горното, следва да прецени основателността на оспорването само срещу дисциплинарното производство досежно предложението на министъра на правосъдието.
Предвид събраните доказателства по делото съдът намира за неоснователна жалбата по отношение на предложението на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Румяна Методиева Ченалова по следните съображения:
Видно от предложение за образуване на дисциплинарно производство на основание чл.312, ал.1, т.5 от ЗСВ с вх.№11-04-6/05.02.2015 г. (л.292-307, т.І от приложения къв адм.д.№75/2016 г. на ВАС, VІ Отд.), направено от министъра на правосъдието до Висшия съдебен съвет, същото е по повод получен в Министерството на правосъдието сигнал от „Белведере дистрибуция“ ЕООД и „Домейн Менада“ ЕООД срещу дейността на временния синдик в обезпечителното производство по т.д.№6907/2014 г. по описа на Софийски градски съд, фактите по което са били възпроизведени и от посланика на Република Франция в интервю по телевизия БТВ от 05.12.2014 г. Това е наложило извършване на проверка на дейността на назначения от съдия Румяна Ченалова временен синдик в обезпечително производство, предхождащо производство по несъстоятелност. Същевременно, на 07.01.2015 г. в деловодството на Министерство на правосъдието е депозиран сигнал с вх.№94-00-1 от „Обединена българска банка“ срещу действията на съдия Румяна Ченалова, извършени по четири търговски дела по описа на Софийски градски съд: т.д.№4887/2011 г. , т.д.№3884/2011 г., т.д.№649/2011 г. и т.д.№3641/2013 г. В хода на проверката на дейността на временния синдик, назначен от съдия Ченалова и по сигнала с вх.№94-00-1/07.01.2015 г. са установени нарушения, допуснати от Ченалова, обобщени както следва в предложението на министъра на правосъдието: 1. По търговско дело №6907/2014 г. по описа на СГС – 1.1. Допускане на обезпечение по нередовна молба и възлагане на разноски за сметка на ответниците; 1.2. Предварително уведомяване на назначения обезпечителен синдик; 1.3. Необосновано забавяне на администрирането на жалбите на ответниците; 1.4. Допускане превишаване на властта на предварителния временен синдик; 1.5. Нарушаване неприкосновеността на адвокатската тайна; 1.6. Постановяване на съдебни актове въз основа на изопачаване на доказателствата и спекулативни констатации (Определение №9502/17.10.2014 г. и Определение №22702/28.11.2014 г.); 1.7. Продължаване на производството и допускане на второ обезпечение, без да е извършена проверка на оспорения правен интерес на кредиторите да искат производство по несъстоятелност; 2. Действия и бездействия на съдия Ченалова, довели до неоправдано забавяне на производството по делата и до тежки последици за страните – по т.д.№4887/2011 г., по т.д.№649/2011 г. и по т.д.№3641/2013 г. – представляващи нарушаване на служебните задължения на съдия Ченалова да разглежда възложените й дела безпристрастно и при добросъвестно приложение на закона (чл.3 и чл.4 от ЗСВ), както и неоправдано и системно забавяне на разглеждането на делата, водещо до злепоставяне на правно защитените интереси на страните.
Министърът на правосъдието в предложенито си е достигнал до извода, че систематичният анализ на действията на съдия Ченалова, обосновава извода, че тя използва едни и същи процесуални методи, които водят до увреждане на кредиторите, като без правно основание, след спиране на производствата по индивидуално принудително изпълнение, неоправдано забавя производството, чрез съвкупното прилагане на различни процесуални възможности и способи, а именно: отлагане събранията на кредиторите на различни основания, замяна на назначените от самата нея временни синдици, забавено администриране на подадените по нейните актове жалби. Тези действия на съдията увреждат страните, тъй като обременяват масата на несъстоятелността с множество допълнителни разноски, което като краен резултат намалява възможността кредиторите да се удовлетворят от нея. Министърът на правосъдието е посочил, че в същото време е изключена възможността действията на съдия Ченалова да произтичат от непознаване на закона, тъй като се наблюдава двоен стандарт при осъществяване на правораздавателните й функции – незабавно произнасяне по исканията за обезпечение и изключителна мудност в последващите й действия.
Конкретните факти и обстоятелства във връзка с изброените нарушения са изчерпателно описани в предложението на министъра на правосъдието. Описаните в предложението на министъра на правосъдието действия и бездействия на съдия Ченалова представляват нарушения по чл.307, ал.4, т.2, 3, 4 и т.5 от ЗСВ. Поради това и на основание чл.312, ал.1, т.5 във връзка с чл.310, ал.1 и ал.3 от ЗСВ, министърът на правосъдието е предложил на ВСС да се образува дисциплинарно производство срещу Румяна Методиева Ченалова, съдия в Софийски градски съд, за допуснати от нея дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.2, 3, 4 и 5 от ЗСВ, като й се наложи съответно на тежестта на нарушенията дисциплинарно наказание.
С оглед така направеното предложение от министъра на правосъдието, съдът преценява законосъобразността на процесното решение на Висшия съдебен съвет върху визираните в това предложение дисциплиплинарни нарушения на привлеченото към отговорност лице, съобразени и анализирани впоследствие и в Решение №10-00-047/03.11.2015 г. на дисциплинарния състав и в Решение по т.5 от протокол №57/19.11.2015 г. на ВСС.
Издаденото решение на ВСС е законосъобразно като постановено в съответствие с административно производствените правила и материалния закон. Не са налице нарушения при постановяване на акта, съставляващи основания за отмяна по чл. 146 от АПК“.
