Красимир Влахов: Уморих се да се срамувам! (Мотивите за оставка на зам.-председателя на ВКС)

Defakto.bg

Броени часове, след като съдийската колегия на ВСС публично и показно бламира искането на Лозан Панов за смяна на зам.-председателите на Върховния касационен съд с 10 срещу 4 гласа, Красимир Влахов внесе оставката си в деловодството на съдебния съвет.

И изложи своите мотиви защо повече не може да е част от управленския екип на ВКС.

Влахов не е сред бъбривите съдии, обажда се рядко, но думите му тежат. 

За това публикуваме обръщението му към ВСС.

Уважаеми членове на ВСС,

Моля да ме освободите от заеманата длъжност заместник на председателя и ръководител на Гражданската колегия на ВКС и да ме назначите на длъжност съдия във ВКС, Гражданска колегия.

Преди всичко държа да е ясно, че това не е оставката, която се опитаха да ме принудят да подам. Аз съм независим съдия, който не взема решенията си под натиск и който се подчинява само на закона и на собствената си съвест. Оставката не може да бъде изисквана – по дефиниция тя трябва да е резултат на свободно формирана воля съобразно личната преценка на лицето, което я подава. Това, което депозирам пред Вас, е моята собствена оставка, в основата на която са поставени моите, а не чужди мотиви.

Преди няколко месеца заявих публично пред колегите си, че държа да се запази вътрешното единство и отношенията на колегиалност в съда. Това е по-важно за мен от заемането на една административна длъжност, на която все по-малко съм в състояние да бъда полезен. Затова стоя зад думите си, че ако председателят на ВКС не е в състояние да защити пред ВСС предложението си за смяна на ръководителя на Гражданската колегия, аз ще подам своята оставка. Дължа това и на уважаваната от мен съдия Светла Димитрова.

Съдия съм вече от 22 години. През целия си професионален път съм изпълнявал задълженията си на длъжностите, които съм заемал, с гордост и самочувствие. Защото обичам професията си, която ми е дала много и чрез която до голяма степен съм се реализирал като личност. В последно време обаче съм принуден все по-често да се срамувам. И това също формира мотивацията ми да подам своята оставка. Срамувам се да съм част от екипа на човек, който няма съзнанието за високата отговорност, с която го задължава заематата от него позиция на върха на съдебната власт, който възприема ВКС като трибуна да отправя спорни публични послания, без да проявява особен интерес нито към правораздавателната и тълкувателната дейност на съда, нито към хората, които ги осъществяват. (Ще си позволя да цитирам колега, дългогодишен съдия във ВКС: Човекът се интересува от марката, от субстрата „ВКС“).

С рамувам се да съм част от екипа на човек, който занимава обществото с личните си страхове, sms-и и части от автомобили, но не е формулирал нито едно смислено послание, което да консолидира съдийската общност и да ни внуши гордост от работата, която вършим. Срамувам се пред моите колеги, на които не съм в състояние да обясня, че не мога да поставя интересуващите ни въпроси на вниманието на председателя – главно заради специфичното му разбиране за работно време и работно място, но и също защото приоритетите му очевидно не са свързани с работата. Не мога да съм заместник на административен ръководител, чиято съпричастност към проблемите на институцията като цяло се свежда до проверка на инструктивните срокове и унизителното отстраняване на дългогодишни служители, за да бъдат заменени с други; който използва съдийското самоуправление по начин, който разкрива пълна липса на уважение към колегите съдии; който открито говори за системата, в която работим, на която сме се отдали и която ни е създала (и него също) като за „цирозата“ на обществото.

Не считам, че съдиите от ВКС, към които се гордея да принадлежа, са хора, които искат „по-малко работа за повече пари“ и най-малко техният председател може да си позволи такава публична реторика, злепоставяща институцията и ерозираща доверието на гражданите в правосъдието и хората, които го олицетворяват.  Не приемам за нормално състояние липсата на конструктивен диалог с другите държавни органи в системата на съдебната власт и извън нея, в резултат на което все повече изглежда, че ръководството на ВКС е изпаднало в институционална изолация.

Винаги съм бил за екипния принцип на работа – основан на взаимно доверие, уважение и споделяне на отговорностите. Не разбирам екипността като задължение на заместника да служи като параван на нечие нищоправене и поемане на отговорност за чужди решения (някои наричат това синергия).

За последно председателят на ВКС събра екипа си от заместници преди съдебната ваканция през 2017 г. Надявам се след моята оставка поне това да се промени. В интерес на работата. Защото продължавам да вярвам, че правосъдието е кауза, заради която си заслужава да загърбим личното си его.

Красимир Влахов