Насилие над пола? Или определение за пола, което ни насилва!

Defakto.bg

 

Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ

Разцепление на т.нар. гражданско общество. Това е общото, което се налага от различните коментари по повод дебата за Истанбулската конвенция. В същото време и двете яростно спорещи групи  са категорично против насилието над жени и момичета. Кое тогава ги разделя?

Разделящият фактор на хората „против“ и „за“ ратификация на конвенцията е определението за пол съдържащо се в чл.3, буква „в“ на Конвенцията. Основните аргументи на противниците на ратификацията  опират до това понятие.  Онези, които искат ратификацията, обаче не коментират разделящия фактор – определението за пол, а обвиняват своите опоненти, че не искат да се противопоставят на насилието над жени!? Или в най-добрия случай убеждават, че това определение не създава заплахи.

Струва ми се че, приемлив за обществото изход от ситуацията  ще има, ако се осъзнае значимостта и ролята в спора на определението за пол.  Тоест, дебатът да се подчини не на тезиса „за“ или „против“ насилието над жени, а над въпроса – следва ли и как да се игнорира и  не се възприема, определението за пол в чл.3 от Конвенцията? И ако да защо?

В тази връзка предстои да видим дали движението на конвенцията към Конституционния съд ще даде някакъв резултат.

 

Що е то „пол“? Какво е значението на думата в родния  език?

 

Думата „пол” е българска, от мъжки род! Поради тази причина не се съдържа в речници на чуждите думи (напр. на БАН или на Г.Бакалов). В Българският тълковен речник (БАН,1993г.,стр.658) „пол” има четири значения, Според интересуващото ни, под „пол“ следва да разбираме – „Разред, група, към която спадат мъже и мъжки животни(мъжки пол) или жена и женски животни (женски пол…) “ Нейни производни думи са – полови белези, полов признак, полови органи и т.н.

Понятието за пол разграничава един от друг обективно съществуващите два пола. Те са в основата на размножителния механизъм, определен от природата, както за нас, така и за голяма група животни. Обективната обусловеност на половото разделение за човешкия вид е в основата на изграждането и на социалния живот на хората, на човешкото общество. В тази посока във философски, социално-политически план, вкл. и в правото се говори за социалната роля^[1] на пола, на половете.

На този фон да видим определението в Конвенцията^[2].

Според чл.3, б.”в” „пол“ означава:

1.cоциално изгpадени; pоли, поведения, дейноcти и xаpaĸтеpиcтики,

2.които определено общество cмята за подxодящи за жените и за мъжете.

Разчленено по съставки това определение „казва“, че независимо от обективността си полът може да е:

А/ социално изграден (макар че не е ясно какво следва да се разбира под „социално“ и „ изграден“):

– роля или поведение,  или осъществяване на някаква дейност,  или да се характризира с някакви други, различни от обективните полови белези характеристики, на утвърдените, признатите два пола – мъж и жена.

Б/Горните (роли, поведение, дейности…и т.н..) не съществуват обективно, от природата, от Бога дадени! Те са определени за такива, забележете, от „определено общество“ (или „дадено общество“ според различните преводи) , като подходящи, за обективно съществуващите два пола.

Назначението, разбирането за значимо и подходящо, което конвенцията цени и определя, като задължително, е плод, продукт на определено общество!?

Синтезът от този анализ „казва“ по друг начин следното:   Дадено общество (неясно въз основа на какви критерии създадено, с какви характеристики, ценностти и цели) наричано в чл.3, б.”в” „определено” – има право( б.а. от къде следва това право?), да възприеме и да обяви за социално изградени (б.а. неясно по какви критерии, признаци, ценност, значимост):  – роля или поведение, или осъществяване на някаква дейност,или по някакви характеристики, които представляват, които са  „пол“!

Въз основа на което даден мъж или жена могат да се възприемат и да бъдат възприети за друг пол, мъжът за жена, а жената за мъж?! В рамките на последното се появява и призракът на някакъв трети пол!

А може би и на смесени полове, променящи се в резултат на някакви обстоятелства!!

Богатство и многообразие на половете! – Това е квинтесенцията на определението за пол в конвенцията!

Доколкото може да бъде тълкувано и разбирано словосъчетанието „дадено общество“ не означава обществото като цяло. Тоест това „дадено общество“ може да е формирано по различни критерии, въз основа на различни принципи и признаци, всъщност би могло да има няколко или различни такива „дадени общества“!

Очевидно е, че определението за пол в конвенцията се разминава с обективността на определението за пол, което е възприето традиционно в съзнанието на хората (тълковния речник на БАН) и отразено, закрепено в Конституцията и законите на страната^[3].

Констатацията, която е  безспорна, е че в конвенцията има, използва се и се разминава с обективното възприетото в страната ни и цялата правна система определение за пол.

Какво представлява по своята правна същност определението?        

             Фикция или презумпция, би следвало да е отговорът!?

 Не е възможно да възприемем определението за „пол“ като презумпция^[4]. Тя има сравнително лесно разпознаваеми характеристики. Разбираем е примерът от Семейния кодекс относно произхода на детето. Произходът от майката е уреден като юридически факт въз основа на обективния факт на раждането^[5]. Произходът от бащата обаче е уреден, като презумпция от юридическия факт на съществуващия брак.^[6]

Ето защо по наше мнение определението за „пол“ в конвенцията  е фикция, т.е. нещо измислено, измислица, недействително, нереално, илюзия…

В правен план фикцията е юридическа техника, при която по силата на самата правна норма се приема за осъществил се един юридически факт, за който се знае с пълни основания, че не се е осъществил. Тоест, приема се, че нещо съществува, макар то да не съществува.  Става дума за съзнателно, преднамерено отклонение от действителността. В основата му е целта да бъде постигнат определен нов резултат. Тоест чрез правната фикция, като метод на правно мислене и технология, въз основа на съзнателно отклонение от реално даденото и възприетото и създавайки предпоставка се цели:

– постигне на по-съвършени, по-удовлетворителни правни резултати или създаване на правни регулации, които целят да дадат път на нещо ново в практиката. Което, предполага се, е от интерес на развитието на дадени отношения в обществото.

Например в Семейният кодекс чл. 101. (1) „При пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини – от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват….“

В случаят фикцията пренебрегва  обективния факт, че родството има основание в кръвната връзка. Тя е обективно съществуващото, юридическия факт, което се пренебрегва  съзнателно от законодателя, за да  установи нещо, което е измислено. Целта е да се стимулира пълното осиновяване, да се уредят настъпващите от него правоотношения, които са типични за онези при които има кръвна връзка, т.е. пренебрегва се юридическия факт на кръвната връзка и се замества с нещо измислено-фикцията. Отново отбелязваме –това се прави  с определена и значима за обществото цел. И обществото я приема.

В случаят с фикцията за пол в конвенцията и предвид съдържанието на конвенцията, вкл. и на следващото определение – на словосъчетанието „наcилие над жените, основано на пола“^[7] (съдържащо се в б.“г“ на чл.3), бихме могли да предположим, че определението за пол, т.е. фикцията, се използва по-скоро, като подготвителен етап за формирането и санкционирането на нови, по-съвършени законодателни решения и по-справедливи правни норми.

Бихме могли да го разглеждаме и като внушение за бъдещи законодателни решения свързани с пола, но разбиран не в неговата обективна същност, а като многообразие от различни форми и проявления в резултат на новото, измислено, отклоняващо се от действителността  определение. Както видяхме по-горе, при анализа на това ново, измислено определение всяко, „дадено общество“ при определени, (неясни) условия ще може да създава нови форми, при които ще имаме нови полове!?

Защо се прави това?

Въпросът е основателен, след като навсякъде в конвенцията, включително и в нейното име,  като че ли не се поставя под въпрос, че тя урежда именно противодействия, стъпки, мерки срещу насилието над жени и момичета, а не на някакви „назначени“ от незнайни, „дадени общества“,  нови форми на пол. С малки изключения, напр. чл.60 – „Молби за убежище, основани на пола“.

Трудно е да се намери логичен отговор на въпроса. В обществен, публичен план отделни автори търсят отговор в предполагаемото, мълчаливо, тихомълком, рафинирано насаждане на „джендър“ иделогията. Дали това е така, опасно ли е, как да му се противодейства и трябва ли въобще са поредица от въпроси, на които не се наемаме да отговорим.

Факт е обаче, че понятието за пол е измислено. Не отговаря на обективно възприетото в обществото, неразбираемо е,  а от гледна точка на правната му същност е фикция.  По-интересен  е друг въпрос – ако само и единствено определението за „пол“ в конвенцията ни разделя, можем ли да го игнорираме и  да ратифицираме конвенцията без него?  Представете си за момент, че такова определение в конвенцията няма! Би ли имало спорове относно ратификацията й? Определено не и вероятно тя вече щеше да е ратифицирана. И да са в ход произтичащите от нея изменения и допълнения в отделни закони, най-вече в Наказателния кодекс.

Допустимо ли е да я ратифицираме без това определение?

Отговор ни дава самата конвенция. Според чл.4 ратифициралите конвенция страни следва да:

– „..предприемат необходимите законодателни и други мерки за подкрепа и защита на правото на всеки човек и особено на жените да живеят без насилие в публичната и в частната сфера.“;

– „..осъждат всички форми на дискриминация срещу жени и предприемат без забавяне необходимите законодателни и други мерки за неговото предотвратяване, по-специално като:

– включват в националните си конституции или в друго подходящо законодателство принципа за равнопоставеност между жените и мъжете и осигуряват практическото прилагане на този принцип;“.

Като четем тия редове не можем да не запитаме, какво търси това определение в конвенцията, защо въобще е направено? И да констатираме, че спокойно можем да минем и без него!

Конвенцията предоставя правото на ратифициращите държави да не въприемат отделни текстове и задължения от конвенцията, чрез механизма на т.нар. „резерви“.

Чрез чл.78 конвенцията допуска ратифициращата държава, да си запази правото да не прилага или да прилага само при специални случаи или условия разпоредбите, посочени в няколко члена от конвенцията. Но правото на  резерви не е абсолютно.  То е допустимо само за 5 конкретно определени члена от конвенцията. Само за тях може да се приложи правото на резерва.^[8] Определението по чл. 3  не е сред тях и не може да се  игнорира, чрез механизма на резервата. Нещо повече в парагараф 1 на чл.78 изрично е записано, че не се допускат резерви по отношение на никоя от разпоредбите на настоящата конвенция извън  посочените в параграфи 2 и 3.

Тезата за съпътствуваща декларация, чрез която да се разграничим от определението, е невъзможна. Декларацията е документ, чрез който се прави ратификацията и се обявяват резервите за които вече споменахме по-горе (вж чл.78, параграф 2).

Фактът за недопустимостта на резерва спрямо определенията в конвенцията също буди въпроси  защо и  какво се преследва чрез тази неотменимост?

Някои казват, ама защо Ви смущава определението в чл.3, б.“в“ от конвенцията?  Та нали в закона за равнопоставеността на мъжете и жените (ДВ.бр.33/26.04.2016г.) е записано, че държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете се основава на принципите на преодоляване на стереотипите, основани на пола (чл.2, т.5). Именно чрез определението за пол в конвенцията ще успеем да преодолеем „стереотипите“ основани на обективното разбиране за пол.

И добавят – в Закона за защита от дискриминация пък е записано (§1, т.10 и т.17), че:

-„Сексуална ориентация“ означава хетеросексуална, хомосексуална или бисексуална ориентация.

– Признакът „пол“ по чл. 4, ал. 1 включва и случаите на промяна на пола.
Тия „аргументи“ обаче едва ли са в състояние да убедят, че вече сме възприели понятието за пол от конвенцията.  То съвсем не се изчерпва с думата „стереотип“, която не е дефинирана в споменатия закон и  би могла да означава много неща.  Определенията от закона за защита от дискриминация също са неотносими към определението на конвенцията за пол. Сексуалната ориентация на един мъж или една жена не означава и не се възприема, като израз на друг пол, различен от обективния пол, респ. полови белези на съответния, нестандартно сексуално ориентиран  човек.  Отделен въпрос е как той се изживява, как разбира и осъзнава себе си. Затова е допустимо да си смени пола, към която хипотеза насочва второто определение от ЗЗДискр.  Ако е бил мъж и си е сменил пола по хирургически път, ще е вече жена. И обратното.

В крайна сметка конвенцията не дава възможност да игнорираме определението за пол. В тоя ред на мисли е добре да си отговорим и на въпроса – ако конвенцията, вкл. и нейният чл.3, бъде ратифицирана,   разбирането й за „пол“ ще бъде ли от значение изобщо, във вътрешно-законодателен план?

По мое мнение  определението на конвенцията е от значение само и единствено за целите на конвенцията! Изводът следва от чл.3 -„За целите на настоящата Конвенция:“ Тя не налага, не може да наложи,  универсално възприемане на това измислено понятие, за цялата ни правна система, за цялото вътрешно законодателство. Оше повече, че в нашата Конституция, принципът за равнопоставеност между жените и мъжете е въведен (чл.6 и чл.46). Тоест не се налага, конвенцията не налага, не може да наложи разбирането за пол по чл.3, чрез изисквания за отразяването му в Конституцията (вж по-горе цитатите от чл.4 от конвенцията).

За измененията и допълненията в съответните закони, които са продукт от възприемането на конвенцията, ще следва да се прилага това понятие, само и ако в съответния текст от конвенцията се визира „пол“ по разбирането й за пол. А не жена, момиче  или мъж. Преобладаващото мнозинство от текстове, които трябва да бъдат обезпечени с изменения и допълнения в текущото законодателство, визират не „пол“, а жени и момичета.

Независимо от горното, ако се възприеме измисленото понятие за пол от конвенцията, ще се сдобием с двоен аршин за думата „пол“. Един който е обективно наложен, конституционно и законовозакрепен и друг, който е тясно приложим, само за текстовете от вътрешното законодателство, които са продукт от изискване на конвенцията.

Така или иначе обаче това ще е пробив!  Пробив от нещо обективно към нещо фиктивно. При който отново се сблъскваме с въпроса – в името на какво?

Отделен е въпросът как точно, по какъв път и кои общества ще могат да утвърждават новото разбиране за пол, различно от обективно възприетото.

В крайна сметка, ако намерим решение на въпроса как да се лишим от определението в чл.3, б.“в“ от конвенцията, вероятно тя ще бъде ратифицирана без спорове и истерии.  Предполагаме, че изход може да има и чрез зменение на самата конвенция. нещо за което вече се говори от отделни политици.

 

*Статията е лично мнение на автора и не ангажира органите на КНСБ.  Целта е да  ориентира читателите  за проблема, който се интерпретира недостатъчно ясно, вкл. и по определящата му роля на разделителен фактор.

[1] Конституция на РБългария

Чл. 47. (2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.

[2]  Определения

За целите на настоящата Конвенция:

Чл.3 …. „в“ „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;

 

[3] Конституция на РБългария

Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена.

Семеен кодекс

Чл. 2. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи:

2. равенство на мъжа и жената;

Закон за гражданската регистрация

Чл. 8. (1) Основни данни за гражданската регистрация на лицата са

техните:

3. пол;

Чл. 25. (1) Електронният личен регистрационен картон съдържа следните данни:

4. пол;

Чл. 45. (1) Актът за раждане съдържа:

8. пол и гражданство;

Закон за защита от дискриминация

• 1. По смисъла на този закон:17. Признакът „пол“ по чл. 4, ал. 1 включва и случаите на промяна на пола.

[4] При презумпцията от наличието на един факт предполагаме за наличието на друг, който все още не се е сбъднал или е трудно доказуем. Връзката между двата факта не е произволна, а житейски и логически обоснована.

[5] Чл. 60. (1) Произходът от майката се определя от раждането.

(2) Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.

[6] Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.

[7] „наcилие над жените, основано на пола“ означава наcилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга пpедимно жени;

[8] Чл. 30, параграф 2; чл. 44, параграфи 1 д), 3 и 4; чл. 55, параграф 1, по отношение на чл.35 във връзка с незначителни престъпления; чл. 58, по отношение на членове 37, 38 и 39 и член 59.