Да се обяви за противоконституционна цялата нова уредба за отстраняването от длъжност на съдии, прокурори и следователи – за това настоява Върховният касационен съд в искане до КС.
Пред Конституционния съд се оспорват разпоредбите на чл. 230, ал.1-6 от Закона за съдебната власт, променени през 2017 г.
Те предвидиха, че, както и досега магистратите, обвинени в умишлени престъпления във връзка със службата им, се отстраняват от длъжност от съответната колегия на ВСС по искане на главния прокурор. Но и също, че обвинител №1 може да поиска, а съответната колегия може да отстрани и всеки магистрат, обвинен изобщо за престъпление от общ характер (без значение дали умишлено или не). Сроковете за временното отстраняване са само за фазата на досъдебното производство – максимум до година и половина при най-тежките случаи, но не и за съдебната фаза.
Върховните съдии оспорват в цялост залегналата в Закона за съдебната власт (ЗСВ) регламентация на отстраняването от длъжност на съдия, прокурор или следовател, като приемат, че чл. 230 включва няколко отделни свързани помежду си разпоредби, които образуват единен „нормен комплекс“.
Погазени са гарантираните от Конституцията принципи на правовата държава (чл.4), равенството пред закона (чл.6), забраната за ограничаване на правата на обвиняемия над пределите на необходимото за правосъдието (чл. 31,ал.4), правото на гражданите на труд и на свободен избор на професия (чл.48), заявяват от ВКС.
В искането до КС изчерпателно е мотивирано становището, че регламентът на временното отстраняване на магистрат от длъжност:
– несъразмерно накърнява трудовите права на временно отстранения от длъжност съдия, прокурор или следовател;
– не гарантира разумен баланс между защитата на обществения интерес и правата на засегнатото лице;
– не допуска самостоятелна преценка на основателността на искането за отстраняване от страна на съответната колегия на ВСС и на съда при обжалване на решението за отстраняване с оглед на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу привлечения като обвиняем съдия, прокурор или следовател;
– не предвижда диференциран подход, който да отчита вида, спецификата, степента на обществена опасност на инкриминираното престъпление, конкретната длъжност на обвиняемия в органите на съдебната власт и всички други обстоятелства, обуславящи действителната необходимост от прилагането на принудителната административна мярка;
– не обезпечава правото на защита на засегнатото лице в процедурата по отстраняване;
– лишава съдията, прокурора или следователя от правото на труд без ясни времеви параметри, като поставя продължителността на ограниченията в зависимост от продължителността на наказателното преследване, включително и на съдебните процедури за установяване на виновността, респективно невиновността му;
– не осигурява процесуален механизъм за ефективен периодичен съдебен контрол върху принудителната административна мярка отстраняване от длъжност по чл. 230 от ЗСВ;
– неоправдано поставя съдиите, прокурорите или следователите в значително по-неблагоприятно положение от всички останали обвиняеми лица, по отношение на които се прилага мярката за процесуална принуда отстраняване от длъжност по чл. 69 от Наказателно-процесуалния кодекс.
През 2016 г. КС обяви за противоконституционни правилата за автоматично и безсрочно отстраняване от длъжност на държавните служители.
А днес по искането на ВКС бе образувано конституционно дело № 2 за 2018 г. с докладчик Георги Ангелов.