DeFakto.bg DeFakto.bg
Правителството e приело отчет за изпълнението на препоръките от Доклада на Европейската комисия г. в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, поставени на страната в началото на 2017 година, съобщи правителственият пресцентър.
Последният доклад за резултатите от напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред ( от ноември 2017 г.) годината обобщи, че за 1 г страната е успяла да изпълни цели 3 от общо 17 препоръки – изборът на съдийската квота в новия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), промените в закона за конфискация, механизмът на Върховния касационен съд за отчитане на напредъка по дела срещу организирани престъпни групи. Според анализаторите на процеса обаче, нито една от отправените 17 конкретни препоръки в началото на 2017 г. към България не е изпълнена докрай. Като аргумент бе сочено заключителното изречение в доклада: „Въпреки че Комисията все още не може да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен на настоящия етап, тя остава на мнение, че с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата, България би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки по МСП в близко бъдеще.“ Мониторингът бе запазен и за 2019 година, когато изтича мандатът на Комисията „Юнкер”.
Ето как, година по-късно правителството отчита изпълнението на препоръките от Доклада на Европейската комисия, направени още през януари 2017 г.:
„ В Плана за действие бяха включени 48 законодателни, организационни и аналитични мерки в отговор на направените препоръки.
Сред основните предприети от институциите действия в областта на съдебната реформа са проведеният прозрачен избор за членове на ВСС и председател на ВАС; приетите наредба за провеждане на конкурси на магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (по нея вече е проведен конкурс на магистрати), наредба за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд, наредба за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане степента на натовареност на прокурори, следователи и на административни ръководители и техните заместници; отправеното искане към Службата на ЕК за подкрепа на структурните реформи за укрепване на капацитета на Инспектората към ВСС; приетият от парламента ЗИД на НПК и от МС – ЗИД на Наказателния кодекс; създаденият механизъм за редовно отчитане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система; утвърдената Пътна карта за изпълнение на препоръките от Независимия анализ на структурния и функционалния модел на Прокуратурата и анализа на нейната независимост, утвърдената Пътна карта за преодоляване на осъдителните решения на ЕСПЧ, която също е в процес на изпълнение.
В областта на противодействието на корупцията и организираната престъпност се отбелязва разработването и приемането на Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество; приемането на ЗИД на Закона за администрацията; приетата Пътна карта за взаимодействие между всички отговорни институции за отстраняване на слабостите при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта; одобряването на
Единен каталог на корупционните престъпления, по който се води статистика във ВКС; създаването на рубрика в интернет страницата на ВКС и поддържането на актуална информация по дела, свързани с организираната престъпност и корупционни престъпления и др.”
В отчета няма и дума за проблемите с бегълците от правосъдието, нито споровете по предложените промени в Наказателния кодекс. Няма да срещнете и оценка за оспорените пред Конституционния съд от адвокати и върховни съдии новости в Наказателно процесуалния кодекс. Няма и дума, че Върховиният касационен съд поиска да бъде обявена противоконституционност на заложения в Закона за съдебната власт (ЗСВ) регламент за отстраняването от длъжност на съдия, прокурор или следовател.
Но пък вчера правителството гласува поредната порция обезщетения за нарушени права на човека – по три осъдителни решения в Страсбург( „Гаврилов срещу
България“, „Шехова срещу България“ и „Делина срещу България“) ще бъдат изплатени общо 99 570 лв. С друго решение кабинетът одобри допълнителни разходи в размер на 240 070 лв. по бюджета на Министерството на правосъдието за изплащане на обезщетения отново по решения на ЕСПЧ за бавно правосъдие и липса на справедлив процес.
