Скорострелно, в началото на 2018-а промените в Закона за банковата несъстоятелност и в Закона за кредитните институции, въвеждащи със задна дата забрани, свързани с КТБ, вече са факт. Те станаха известни като Законът „Пеевски“ за КТБ заради вносителите – Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид от ДПС.
Проектът бе приет на първо четене от парламента на 17 януари, днес мина окончателно и на второ четене. Така че Законът „Пеевски“ е факт. Той не бе подкрепен само от БСП.
Промените обявяват за нищожни извършените от квестори и синдици заличавания на учредени обезпечения в полза на КТБ и прогласяват учредените обезпечения за действителни. А в 6-месечен срок от влизането на поправките в сила фалиралата КТБ може да поднови обезпеченията за нов срок. Изключение се прави само за случаите, в които вземането на банката изцяло е погасено чрез парично плащане.
За недействителни се обявяват всички прехвърляния (цесии) на акции или дялове в търговски дружества, извършени от длъжници на банката след поставянето й под особен надзор. Синдикът на КТБ или Фондът за гарантиране на вземанията могат в 5-годишен срок от откриване на производството по несъстоятелност да предявят пред съда искове за обявяване на недействителността.
Вносителите нарекоха проекта си закон срещу „вторичното разграбване на КТБ“.
„Предлага ни се отново проблемите да се прехвърлят от болната на здравата глава“, обяви Тодор Байчев от БСП, цитиран от „Фокус“.
„Не знам от какви лични интереси вчера и днес толкова яростно защитавате едни и същи тези, които са на един крадец, който се крие в Белград“, обвини съвносителят Хамид Хамид от ДПС.
Депутатът Пеевски го нямаше – както е известно, той почти не ходи в парламента.
Целта на този закон не е да се възстанови справедливостта
С внесения от Цонев и Пеевски закон нищо няма да се промени, заяви по-късно в интервю за предаването „Хоризонт за вас“ юристът Даниел Божилов, съпредседател на Сдружение „Ние гражданите“:
Ограбването на КТБ ще продължи. В момента този закон е представен като Закон за вторичното ограбване на КТБ. Терминът „вторично ограбване“ го въведохме ние в нашите публични изяви и дискусии, в които сме участвали, за да обозначим два периода. Единият период беше до 20 юли 2014 година, когато банката беше под управлението на Цветан Василев, а вторият период е след тази дата на несъстоятленост. Дори съдът изрично посочва, че цялата отговорност е на БНБ и на държавата, тоест този период, за който сега се пише закон, е бил под контрола на държавата и тогава се случва така нареченото вторично ограбване. В действителност няма първично и вторично. Ограбването е едно. Самият законопроект цели да се създаде допълнителен правен хаос, защото това фактически е деветото изменение на този закон, както и вносителите на закона да могат да си решат проблема с желанието да придобият завод „Дунарит“. За съжаление всички закони на Пеевски минават по една скоростна магистрала и се приемат на тъмно, без обсъждане от коалицията ГЕРБ – ДПС.
Целта на този закон не е да възстанови някаква справедливост, а по-скоро това, което е изпуснато, да бъде разграбено след затварянето на банката, кръгове, близки до Пеевски и до ГЕРБ да имат законова възможност да обхванат тези активи. Това заяви и финансовият анализатор Юлиан Войнов. Преди да влязат синдиците в банката, през 2015 г. имаше едно изказване на министър -председателят, че ще бъде търсена отговорност за огромния брой прихващания в последните дни на квесторите. В момента се върви към едно извънредно законодателство, което на всичко отгоре е и противоконституционно, без да се търси отговорност от никого.