

Прехвърлянето на фирми продължава да е блокирано
От два месеца една поправка в Кодекса на труда вбеси бизнеса, адвокати и работещите в Агенцията по вписванията. С Кодекса на труда бе променен Търговския закон, в който бе записано, че работодателите могат да прехвърлят фирми и дялове от тях, само след като изплатят дължимите трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки. Това се отнася и за напусналите 3 години назад. Същото условие бе записано и при прехвърляне на дружествен дял на трети лица. Верни на правилото, че малките камъчета преобръщат каруцата, депутатите пропуснаха да запишат как обаче работодателите ще доказват, че заплатите са изплатени. Така от 22 от декември Агенцията по вписванията спря да вписва прехвърляне на фирми и дялове, защото при недобросъвестно прехвърляне, отговорността се стоварва върху нейните служители.
Въпреки уверенията на управляващите, че проблемът ще бъде бързо решен и в момента Агенцията продължава да издава откази за прехвърляне на дялове и цели предприятия, защото техните собственици не могат да удостоверят, че са платили заплатите на своите работници и служители, разказват пред De Fakto адвокати. Проблемът с прехвърлянето на акции или цели фирми, не е преодолян, а процесът е напълно блокиран“, пише и в днешния си брой в Сега.
В края на декември м.г. Народното събрание реши важен въпрос, свързан с некоректните работодатели, които не плащат или бавят заработените заплати.
За предизвикания хаос някои нарочват омбудсмана Мая Манолова, защото по нейна инициатива парламентът бе принуден да стопира безобразието – „Труд без заплащане”, нашумял и като т. нар. „съвременно робство”, както и прехвърлянето на фалирали фирми на „клошари“, за да се пестят задължения. Нападенията над Манолова по-скоро удобно прикриват истинските отговорници за хаоса – Омбудсманът изпълнява задълженията си като защитник на правата на човека, и няма спор, че нейното предложение получи широка обществена подкрепа. А ако едни вносител на законопроект, трябва сам да изкусурява детайлите на предложенията си, то най-добре е и сам да си ги гласува и приема. Но за какво са тогава депутатите в парламента, юристите по комисиите, десетките професионалисти по министерства и ведомства, и прочие. и прочие, те също имат законови и конституционни задължения. Така или инак, след промените – проблем има и донякъде той е предизвестен.
Още преди второто четене на Кодекса на труда в становище до Съвета, съгласувано с председателя му проф. Огнян Герджиков, проф. д.ю.н. Ангел Калайджиев и д – р Таня Бузева, предупреждават, че забраната за прехвърляне на фирми и дружествени дялове, не е разковниче на проблема. Те са категорични, че промените в законодателството не трябва да действат на принципа на махалото ( от една крайност в друга), напомнят, че подобно решение ограничава принципа за свободна стопанска инициатива (чл.19, ал, 1 от Конституцията), както и предвидимостта на резултатите, които изисква принципа на правовата държава.
По същностния въпрос за прехвърлянето на фирми, те сочат: „Ако отчуждителят на една фирма, няма средства да плати задълженията си, тези задължения остават висящи, независимо дали предприятието ще се прехвърля или не. Ако обаче прехвърлянето е възмездно, то той (отчуждителят) продължава да отговаря за задълженията си като солидарен длъжник и след прехвърлянето, а работниците и служителите ще бъдат удовлетворявани с предпочитание от активите, включени в прехвърленото предприятие”.
Погрешно е и разбирането, че съдружниците в дружествата с ограничена отговорност и акционерите в акционерни дружества носят отговорност за изплащането на заплати, обезщетения и осигуровки, казват специалистите. Съдружниците имат имущество, различно от това на дружеството. „Въвеждането на предлаганото изменение означава да се задължат съдружниците със закон да плащат чужди дългове, без да е налице връзка за задълженията и самите съдружниците.Така се дерогира принципа на ограничената отговорност в ООД, присъщ на съвременните правни системи“ , казват двамата ерудити. Отделно, те не са страни по трудовите договори и нямат задължения по изплащането на възнаграждения, а ако делата на едно дружество са водени лошо, отговорен е съответния управител, напомнят проф. Калайджиев и д-р Бузева.
Вероятно пространното мнение на специалистите не е зачетено, а може и да не е прочетено. Крайностите обаче можеха да бъдат спестени, ако законотворците обръщаха повече внимание на правните, а не на политическите аргументи. И нямаше да блокират стопанския оборот за сметка на бизнеса.
ИзходСкандалната поправка вече е поправена, но още не е влязла в сила, съобщава в. Сега. От „Държавен вестник“ са заявили, че спешните изменения, са предвидени за обнародване в петъчния брой, като ще влезе в сила 3 дни по-късно.
Поправката на поправката отново се намира в преходни и заключителни разпоредби – този път в Закона за пазарите на финансовите инструменти. В новия вариант се предвижда при вписването на прехвърляне на дялове и на цели предприятия акционерът, който прехвърля, да подава декларация по образец за липсата на задължения. Със сигурност обаче и това ще доведе до проблеми, защото е записано, че при всяко подобно деклариране Агенцията по вписвания ще трябва да уведомява незабавно НАП и инспекцията по труда за „предприемане на действия по компетентност“, което може да означава и задължителни проверки.
Според новата разпоредба министрите на правосъдието и на труда трябва да утвърдят образец на декларация, която работодателите ще подават пред Агенцията по вписванията. От Министерството на правосъдието казаха, че образецът се подготвя и веднага след влизането на закона в сила ще бъде съгласуван със социалното министерство. Това обаче отново ще отнеме време, през което ще се трупат заявления за вписване на промени в Търговския регистър.