DeFakto.bg DeFakto.bg
Водещ принцип в антикорупционния закон е да се следват парите и имуществото, а не лицата, осъществили престъпление – това е обявил пред студенти от УНСС вчера заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов. Това е и очакваният ефект от приложението на закона, е акцента в изказването му.
Дискусията е посветена на новия антикорупционен закон, а в нея са взели участие проф. Димитър Радев и деканът на юридическия факултет на УНСС доц. Живко Драганов.
В закона е поставен акцент върху декларирането на определени факти и обстоятелства от страна на лицата, заемащи висши публични длъжности. Декларираните факти и обстоятелства стават публично достояние. А при несъответствие между декларираното и действителното положение ще се развиват производства, които могат да доведат и до отнемане на имущество.“, пояснява още зам.-министърът. Според него именно така ще се постигне една от основните цели на закона – превенция срещу корупционните практики.
Засегната е и темата за необходимостта от последните промени в Наказателния кодекс, с които се уеднаквява режимът на т.нар. „корупционни престъпления“ в публичния и частния сектор.
„В момента се преследват длъжностни лица от частния сектор за непредпазливата безстопанственост. Защо да не се преследват умишлените престъпления на длъжностните лица в частния сектор, довели до значителни вредни последици?“, отговори с въпрос Стоянов на питане, дали новите текстове няма да засегнат принципите на свободната стопанска инициатива.
Той изтъкна още, че настоящите промени в НК са следствие и от препоръка в доклад на Европейската комисия за изготвяне на Пътна карта и изпълнение на препоръката на Службата за подкрепа на структурната реформа за прилагане на корупционните престъпления за длъжностните лица в частния сектор по същия начин, както за длъжностните лица в публичния сектор и държавните институции.
Водещ принцип в антикорупционния закон е да се следват парите и имуществото, а не лицата, осъществили престъпление – това е заяви пред студнети от УНСС заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов. Това е и очакваният ефект от приложението на закона е акцентира той.
Дискусиията е била посветена на новия антикорупционен закон, а в нея са взели участие проф. Димитър Радев и деканът на юридическия факултет на УНСС доц. Живко Драганов.
В закона е поставен акцент върху декларирането на определени факти и обстоятелства от страна на лицата, заемащи висши публични длъжности. Декларираните факти и обстоятелства стават публично достояние. А при несъответствие между декларираното и действителното положение ще се развиват производства, които могат да доведат и до отнемане на имущество.“, пояснява още зам.-министърът. Според него именно така ще се постигне една от основните цели на закона – превенция срещу корупционните практики.
По време на дискусията бе засегната и темата за необходимостта от последните промени в Наказателния кодекс, с които се уеднаквява режимът на т.нар. „корупционни престъпления“ в публичния и частния сектор. Законопроектът, който бе приет от правителството, предстои да бъде обсъден от Народното събрание.
„В момента се преследват длъжностни лица от частния сектор за непредпазливата безстопанственост. Защо да не се преследват умишлените престъпления на длъжностните лица в частния сектор, довели до значителни вредни последици?“, отговори с въпрос Стоянов на питане, дали новите текстове няма да засегнат принципите на свободната стопанска инициатива. По повод направеното предложение се разрази остра дискусия, в която работодателските организации и хабилитирани юристи застана против идеята.
Стоянов изтъква също, че промените в НК са резултат и от препоръка на Европейската комисия за изготвяне на Пътна карта и Службата за подкрепа на структурната реформа за прилагане на корупционните престъпления за длъжностните лица в частния сектор по същия начин, както за длъжностните лица в публичния сектор и държавните институции.
