DeFakto.bg DeFakto.bg
Прокуратурата подкрепя предложенията на социалистите за промени в Наказателния кодекс, свързани с домашното насилие, които БСП насред острите дебати за Истанбулската конвнеция, внесе преди месец в парламента. Това е посочено в становище на държавното обвинение, подписано от заместник-главния прокурор Пенка Богданова до председателя на парламентарната комисия по вероизповеданията и правата на човека Красимир Велчев.Съдии сочат пропуските в законодателството, които обезсмислят мерките срещу това насилие
Държавното обвинение „споделя разбирането, че при актуалната уредба пострадалият е затруднен в ефективното доказване на относимите факти поради положението на зависимост, емоционална обвързаност и други подобни причини, които често могат да направят практически невъзможно организирането на обвинението от негова страна“, пишат прокурорите. Законопроектът на БСП предвижда промени в два текста от НК.
Първият е в чл.161, чиято първа алинея в момента предвижда, че „за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия“. От левицата предлагат към текста да бъде добавено „наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.
Според прокуратурата, проектът съобразява пропорционално степента на намеса на държавата в отношенията между извършителя и пострадалия с оглед съществуващи между тях близост и родствени връзки. „От една страна, отчита обществената опасност на престъплението (тежко престъпление, наказуемо по общия състав по чл. 129 НК с до шест години лишаване от свобода), а от друга – интереса на българските граждани и обществото като цяло, и нормативно обезпечава по-високата ефективност на разкриването и разследването на този вид деяния“, се казва в прокурорското становището.
Втората промяна, която предлага левицата е да се създаде квалифициран, по-тежко наказуем, състав на престъплението по чл.296, ал.1 НК. Той предвижда, че „който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева“. При повторност, ако някой попречи или осуети изпълнението на решение на съда или на заповед за защита от домашно насилие, наказанието да е от една до пет години затвор.
По този повод от прокуратурата коментират:
„В същия смисъл могат да бъдат подкрепени предложените изменения и допълнения на чл. 161 НК, които водят до промяна на характера на умишлено причинена средна телесна повреда на близък роднина или съпруг – от престъпление от частен характер в престъпление от общ характер, от вида, преследвани по реда на т. нар. „частно-публично обвинение“ (§ 1) и създаването на квалифициран, по-тежко наказуем състав по чл. 296 НК при осуетяване на изпълнението на съдебно решение или заповед за защита от домашно насилие, като се въвежда хипотеза на повторност“.
От БСП внесоха втори проект за изменения, този път в Закона за защита от домашно насилие, в който се предлага – е във всяка област да има най-малко един кризисен център за пострадали от домашно насилие, а в Националната програма за превенция и защита да се съдържа като мярка изграждането, поддържането и управлението на такива центрове, казва сайтът „Лекс“.
Пред „Дневник“ двама действащи съдии – Стоян Мадин (наказателен съдия) и Галя Вълкова (граждански съдия) от Софийския районен съд обясняват, че идеята на действащия от 2004 г. Закон за защита от домашното насилие е “ да има бърз и ефективен механизъм, когато човек твърди, че е пострадал от домашно насилие, да получи незабавна защита до момента, в който съдът ще каже има ли акт на насилие и ако да, какви мерки биха били подходящи“.
Незабавната защита се дава при твърдения, от които съдът може да достигне до извода, че има непосредствена опасност за жертвата. В тези случаи не се събират доказателства, за да се определи забрана за сочения като насилник да приближава жертвата на 100 м например.
По думите на съдиите – когато съдът приеме, че има акт на насилие, може да наложи общата възбрана за насилника да се въздържа от насилие, има мерки като отстраняване на извършителя от общото жилище; забрана да приближава пострадалия, жилището, работата, места за социални контакти и отдих на пострадалия, временно определяне на местоживеенето на детето при пострадалия родител или при този, който не е извършил насилие. Може да бъде разпоредено и задължение на насилника да посещава специализирани програми.
Наказателното преследване се намесва, когато има издадена мярка за защита от Софийския районен съд и насилникът не я изпълнява, напомнят съдиите. Двамата напомнят още куп недоделки в законодателството, които практически осуетяват ефективността на мерките.
– Не е предвиден механизъм за узнаване на заповедта за незабавна защита от страна на охранителните органи -произнасянето на съда е в същия ден, но законодателят не е предвидил обща база данни, така че в момента, в който съдът издаде заповедта за незабавна защита, да научат полицаите и прокурорите във всеки един край на България, че тя съществува.
– Не се поставят гривни за срока, за който трае определената от съда мярка. „За да не трябва жертвата да го задържа и да доказва, че той е нарушил заповедта, а автоматично полицията да бъде известена, че периметърът се нарушава (ако има забрана за приближаване – бел.ред.) и полицията да го открие, а не да се обръща тежестта на доказване и всичко да се стоварва върху жертвата. В много европейски държави е практика да се поставят такива гривни – не само при домашен арест“, допълва съдия Вълкова.[
dropcap]К[/dropcap]огато съдът задължи насилник да посещава специализирана програма, но той е от малко населено място и там няма такава или е социално слаб да отиде във Варна или Бургас на 200 км , как наказателният съд ще го осъди след това заради неизпълнение на съдебната заповед – сочат съдиите омагьосания кръг от проблеми.
Те посочват, че недостатък на Закона за защита от домашно насилие е, че при лека или средна телесна повреда тежестта на доказване пада върху жертватаНапомнят, че сега в закона не е предвидено участие на прокурор, макар в други граждански производства да е. „Полицията е първото място, където се обръща една жена, пострадала от насилие. Оттам обаче ще ѝ кажат, че това е престъпление от частен характер и ще я пратят в гражданския съд да подаде молба, или в наказателния съд да подаде частна тъжба. Но тя ще трябва да докаже, че има престъпление. Пострадалата трябва да играе ролята на прокурор/обвинител и положението, в което се намира, твърде често елиминира подаването на такива сигнали.
Друг проблем в наказателното преследване пък според тях е и че, пострадалият не може да участва в производството като граждански ищец. Защото то се отнася до нарушение на държавен акт – в случая акт на съда, издал мярката за защита. „Има дисбаланс: държавата „казва ние даваме приоритет на самата заповед“, а не се набляга на нарушението – на пострадалия и вредите му. Така нарушителят на заповедта остава с впечатлението, че той е санкциониран не защото е нападнал някого, а просто защото е нарушил една мярка. В неговото съзнание остава невъзможността да осъзнае самия проблем“, обяснява съдия Мадин.Законодателят трябва да прецени на какво ще даде приоритет – дали за него е важно да се ограничат случаите на домашно насилие или не. „Ние като съдии прилагаме закона, който е приет от народните представители и малко или много се съобразяваме със съдебната практика. За мен лично – от наказателна гледна точка, защитата от насилие в българското законодателство не е достатъчна“, е коментарът на съдия Мадин.
