Без деклариране на членство в съсловните организации, пак призоваха от Съюза на съдиите

ССБ настоява и за ремонт на режима за отстраняване на магистрати

Със „смесени чувства“ коментират от Съюза на съдиите последния проект за промени в Закона за съдебната власт, изготвен в правосъдното министерство и пуснат за обществено обсъждане.

Но най-категорични са съдиите в настояването за премахване и ревизия на вече направени поправки в ЗСВ . Да отпадне задължителното деклариране на членството на магистратите в съсловни организации като посягащо на независимостта и да се преразгледа режимът за отстраняване на съдии, прокурори и следователи, като се предвидят повече гаранции в този процес, настояват от ССБ. (Текстовете за отстраняването вече бяха атакувани и пред Конституционния съд от ВКС).

Проектът, който сега коментира съсловната организация, се прочу най-вече с даването на достъп на Инспектората до банковите тайни на магистратите при тяхно съгласие, ускоряването на конкурсите и атестациите, изравняването на режима за обжалване на кадровите решения на ВСС.

За част от тези промени Съюзът на съдиите изразява пълна подкрепа, други определя като неаргументирани и нуждаещи се от ревизия.

Неотдавна ВСС също обсъждаше поредния нов проект за съдебния закон и остро възрази срещу прехвърлянето на повече права и власт на директора на Националния институт на правосъдието.

Какво казват от ССБ?

Категорично: Ревизия на досегашни поправки и неизпълнени препоръки

„Въпросът за съответствието на промените на ЗСВ от 2016 г. с международно признатите стандарти за независимост на съда и с отправените в течение на предходните години препоръки към България от страна на Венецианската комисия /ВК/ беше обект на Становище № CDL-AD(2017)018-e на същата комисия, обявено на 9-ти октомври 2017 г. Становището на ВК беше поискано от Мониторинговия комитет на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/, с оглед на продължаващия от 2000 г. досега пост-мониторингов диалог между ПАСЕ и България. В становището си Венецианската комисия отново припомня общоприетия стандарт за осигуряване на независимост на съдебната власт чрез администрирането на кадровите и дисциплинарните въпроси по отношение на съдии от съдебен съвет, състоящ се в своето значително мнозинство от съдии, избрани от своите колеги, както и нееднократно отправяните към България препоръки в предходни становища на ВК. Отчитайки продължаващото и след конституционната реформа от 2015 г. и двукратните изменения на ЗСВ от 2016 г. несъответствие на структурата на българския ВСС, включително и на Съдийската му колегия, с тези стандарти и с предходни нейни препоръки, в становището си от 9-ти октомври 2017 г. ВК предлага конкретен механизъм, при който без изменения на Конституцията, в ЗСВ да се предвиди решенията за професионалното развитие на съдиите и по засягащите ги дисциплинарни въпроси да бъдат взимани с мнозинство от членовете на ВСС, избрани от съдиите – така нареченото „двойно мнозинство“.

Така отправената от Венецианската комисия като ключова препоръка по никакъв начин не е отчетена при изготвянето на настоящия проект на ЗИД  на ЗСВ, въпреки че същият е представен за обсъждане повече от два месеца след обявяването на Становище № CDL–AD(2017)018-e. В този смисъл и считаме за необходимо в обсъждания в настоящето становище проект да бъдат предвидени необходимите изменения за изпълнение на така дадената конкретна препоръка на Венецианската комисия“, заявяват от Съюза на съдиите.

Премахване и ремонт

„Представеният за обсъждане проект не отчита множеството становища на международни авторитетни организации, че някои от направените през 2016 г. и 2017 г. изменения в ЗСВ подкопават независимостта на съда и засягат правата на магистратите на свободно сдружаване.Конкретните такива изменения се изразяваха във въвеждане на задължение по отношение на съдиите, прокурорите и следователите да декларират членството си във всякакъв вид организации, включително и съсловните им сдружения, както и промените в режима на отстраняване на магистрати, привлечени като обвиняеми по водени срещу тях досъдебни производства. Част от тези становища бяха изразени от двете най-големи международни съдийски организации Европейската съдийска асоциация /ЕАС/ и МЕДЕЛ, без да получат отговор или коментар от българските компетентни власти. Без отговор и коментар, а и без отчитане в настоящия проект останаха и препоръките на имащия статут на консултативен орган в ПАСЕ Консултативен съвет на европейските съдии /КСЕС/, дадени в Становището на неговото Бюро от 2-ри ноември 2017 г.

Проблемните законодателни изменения на ЗСВ от 2016 г. и 2017 г. по отношение на декларирането пред ВСС от страна на съдиите, прокурорите и следователите на членството им в съсловни организации и на реда за отстраняване от длъжност в случаите на наказателно преследване бяха отбелязани и в публикувания на 7-ми февруари 2018 г. от КСЕС Доклад за независимостта и безпристрастността на съдебната власт в държавите от Съвета на Европа за 2017 г. Видно от съдържанието на този доклад, за разлика от компетентните власти на други от посочените в него като проблемни държави, правителството на Република България не е изразило коментари по констатациите в него, с което по същество не е и възразило срещу тези констатации.

С оглед на така констатираните не само от Съюза на съдиите в България, но и от горепосочените авторитетни международни организации и институции засягащи независимостта на съдебната власт и на правата на магистратите законодателни изменения от 2016 г. и 2017 г., настояваме в проекта за ЗИД на ЗСВ да бъде предвидено отпадане на задължението съдии, прокурори и следователи да декларират членство в съсловни организации. Настояваме и да бъде предвиден механизъм в производството по отстраняване на съдии, прокурори и следователи от длъжност в случаите на привличането им като обвиняеми, в рамките на който във всички случаи засегнатият магистрат бива изслушван от съответната колегия на ВСС, вземането на решение за отстраняване от длъжност да бъде съобразявано с изискванията за пропорционалност и необходимост, бъде предвидена възможност за действителен съдебен контрол върху такива решения, бъде предвидена възможност и отстраненият от длъжност магистрат да инициира преразглеждане на отстраняването при отпаднала необходимост от него“, се казва в становището.

Положителни

Съюзът на съдиите оценява положително:

• По § 1 от проекта, с който се хармонизира режима за обжалване на решенията за назначаване на административни ръководители с общия такъв по чл. 187, ал. 1;
• По § 2 от проекта, с който се решават изчерпателно въпросите за достъпа на ИВСС до информационните масиви, правещи възможна проверката на имуществените декларации и се предвижда възможност за даване на съгласие от страна на съдиите, прокурорите и следователите за разкриване на банкова тайна, като процедура, предхождаща внасянето на искания за даване на съдебни разрешения за такова разкриване;
• По § 3 от проекта, с който се предвижда отпадане на изискването в комисиите, провеждащи конкурси за преместване и повишаване, да участва хабилитиран учен по правни науки.

Недостатъчно аргументирани

Като недостатъчно аргументирани и нуждаещи се от ревизиране са оценени:

• § 7, с който се предвижда лишаване от право на получаване на еднократно парично обезщетение при освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател, който подаде оставка при образувано срещу него дисциплинарно производство. Считаме, че с така предлаганото допълнение се ограничава неоснователно и непропорционално правото на труд на магистратите, като се презумира недобросъвестно поведение във всички случаи, в които в хода на висящо дисциплинарно производство съдия, прокурор или следовател реши да подаде оставка. По този начин се приравнява и фактът на образуване на дисциплинарно производство с последиците от приключило такова с установено нарушение на служебните задължения и наложено дисциплинарно наказание. Целите на предлаганото законодателно решение – да се препятства злоупотребата в случай на недобросъвестно поведение, при което е било налице наистина неизпълнение на служебни задължения, могат да бъдат успешно постигнати и със своевременно, траещо в разумни срокове и ефективно дисциплинарно производство.
• § 11 – 17, с които се детайлизират правомощията на Управителния съвет на Националния институт на правосъдието и се предвижда друг орган на управление на НИП да е и неговият директор. Считаме, че съответстващо на конкретното разписание на правомощията на УС на НИП следва да са уредени и правомощията на неговия директор, след като същият придобива статута на самостоятелен орган на управление.
• § 19, с който се предвижда, че участието в обученията на Националния институт на правосъдието на магистратите се взема предвид при повишаването им. Без да отричаме значението на придобитата чрез участие в обучителни прояви допълнителна квалификация на съдиите, прокурорите и следователите, считаме, че следва да се има предвид, че това участие често е въпрос не само на желание, но и за възможност от откъсване от работа. Респективно и изпълнението на служебни задължения в натоварен орган на съдебната власт ограничава възможността за участие в организираните от НИП обучения. В този смисъл и считаме, че не е нужно със закон да се създава предложеното правило, а да е в дискрецията на Комисията по атестиране и конкурси, съответно на конкретната конкурсна комисия отчитането на участието или не в определени обучения и приносът им към необходимата за по-добро изпълнение на работата на магистрата негова квалификация.
• $ 21 в частта, в която се предвижда ал. 5 на чл. 262, както и § 24, с които се предвижда съответно временните преподаватели за осъществяване на преподавателската дейност да ползват неплатен или платен служебен отпуск, а участващите в обучения магистрати да ползват платен служебен отпуск. Считаме, че доколкото и осъществяването на преподавателска дейност в НИП, и участието в обучения и в програми за повишаването на квалификацията е тясно свързано с осъществяването на служебните задължения на съдиите, прокурорите и следователите, по-удачната форма от ползването на отпуск се явява командироването им от съответния орган на съдебната власт. Предлагаме да се разшири законоустановената възможност за командироване, респективно ако не бъде възприето, за ползване на служебен платен отпуск и за времето на участие на съдиите, прокурорите и следователите в обменни програми и стажове в чужбина, обученията на неправителствени организации по правни теми, както и участие в обучителни или организационни прояви на професионални организации. Понастоящем участието в такива прояви на съсловни организации не е законово регламентирано, поради което и за да бъдат ангажирани в дейността им, много от техните членове ползват своя платен или неплатен годишен отпуск.
• 32, с който се предвижда отмяната на § 206, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн. ДВ, бр. 62 от 2016 г. изм., бр. 76 от 2016 г.), предвиждаща атестиране по един и същ ред на всички участници в конкурс за повишаване и преместване. Предвидената за отмяна разпоредба беше създадена, за да се обезпечи еднаквото оценяване на кандидатите в съответния конкурс, ако някои от тях са атестирани по действащия преди тези изменения ред, а други подлежат на атестация по новия централизиран ред от КАК. Разумът на разпоредбата произтичаше от презумирането, че новият ред на атестиране ще е много по-взискателен, с повишени качествени показатели на оценяване. Изискването за подлагане на всички кандидати в конкурс на еднаква атестационна процедура наистина забавя провеждането и приключването на конкурса, но е гаранция за справедлив и основан на еднаква процедура и общи критерии атестационен процес. Забавянето на конкурсите, поради атестирането на множество кандидати може да бъде избегнато чрез увеличаване, включително и персонално, на капацитета на КАК.

Премислете „уседналостта“

Да се обсъди и премисли въведеният с измененията на ЗСВ от 2016 г. т. нар. принцип на „уседналост“ по отношение на новоназначените при условията на действалия до измененията ред младши магистрати, настояват още от ССБ.

„Този проблем беше поставен на вниманието на нашата организация от страна на наши млади колеги. В писмото им са изложени съображения за необходимост от специфичен подход към положението на тези магистрати и е предложено конкретно преходно законодателно решение, което призоваваме да бъде взето предвид. Изразяваме готовност и да участваме в обсъждане на проблемите, посочени в писмото на нашите колеги“, казват от Съюза на съдиите.